Хълмът Трапезица - нова история на старата столица?

След като десетилетия легендарният хълм Трапезица във Велико Търново бе потънал в бурени, сега там отново кипи трескава работа. От 3 г. археолози разгадават тайните, които крие историческият обект. Армия от 80 работници възстановява камък по камък крепостните стени и кули, за да може древният хълм да възвърне донякъде величието си. В разкопките се включват и 20 студенти от наши университети, както и бъдещи археолози от Сърбия и Русия. Разкопките се простират на 6-7 декара площ.

“В миналото Трапезица била наричана българския Кремъл. Началните проучвания на хълма са на основаното през 1879 г. първо в страната археологическо дружество”, разказва археологът д-р Мирко Робов. В разкопките участвал проф. Марин Дринов, с чийто глас по ирония на съдбата Търново не е успял да стане столица на Третото българско царство. Най-мащабните досега проучвания са проведени от френския археолог Жорж Сьор през 1900 г. със средства от цивилната листа на княз Фердинанд.

Първият действащ държавен глава, който стъпва на следосвобожденска Трапезица, бе Георги Първанов. След посещението на президента през 2006 г. обектът получи голяма държавна инвестиция. За 3 г. бяха осигурени общо около 6 млн. лв.

“Вероятно ще се окаже, че Трапезица е било родово имение на Асен и Петър. В източното подножие на хълма братята съградили църквата “Св. Димитър”. При нейното освещаване е дадено началото на въстанието на Асеневци. Към храма отвежда основният подход от крепостта през голямата северна порта, която е била охранявана от кула и военни постройки”, обяснява Мирко Робов.

Според историците комплексът, смятан за замъка на Асеневци, през първите десетилетия на столично Търново се е превърнал в резиденция на владетелите на търновския престол до Иван-Асен II. За затвърждаването на хипотезата обаче са нужни още доказателства. Според археолозите не е случаен фактът, че първите мощи, дошли в Търново, са на св. Иван Рилски. Нетленните останки били пренесени от цар Иван-Асен I през 1195 г. и положени в една от църквите на Трапезица. “Смисълът на пренасяне на свети мощи е да се усили величието на новата българска столица. Заради това се предполага, че първоначалната престолнина е била Трапезица”, разсъждава д-р Робов.

Досега изследователите са открили останки от 17 кръстокуполни храма на хълма. Някои са били покрити с керемиди, а други с оловни листове.

Съществуват няколко хипотези за произхода на името Трапезица. Едната е от “трапец” - заради формата на билото, върху което се издига крепостта. Според друго тълкуване названието произлиза от “трапеза”, но най-вероятно от “трапезити” - така са наричани съгледвачите и пазачите на проходи.

“За разлика от Царевец, който е бил превзет от турските орди, Трапезица най-вероятно се е предала. Не е ясно дали това е станало преди или след падането на Царевец под османско владичество през юли 1393 г. Трапезица остава християнска територия през всички векове на робството и някои от храмовете са продължили да действат до ХVII век”, разкрива Мирко Робов.

Историческият хълм е привличал иманяри още през турското робство. Така е била разкрита една от църквите на Трапезица, която скоро след това християнското население на Търново започнало да тачи като светиня. Турският управител на Хисаря (Царевец) обаче разпоредил да се заровят останките на храма.

В югоизточния сектор на крепостта археолозите се натъкват на многобройни оловни куршуми.Това разкрива, че турците са си прострелвали оръжието като са се целили от бойните кули на Царевец по старата българска крепост Трапезица. Двете твърдини са една срещу друга, а разстоянието между хълмовете е около 200 м по права линия.

2008 г в българската археология спокойно може да се предели като годината на Трапезица.Откритият дворец и най-накрая започналите археологически разкопки на Трапезица са на път да преобърнат на 180 градуса представите за средновековно Търново. Май ще се окаже, че Трапезица е бил основният жилищен квартал,далеч по-солидно укрепен и много по-рано населен. Теорията, че животът в Търново е бил съсредотечен основно на Царевец докато на Трапезица са били разположени само църкви и манастири трябва да се отхвърли като смехотворна. Всъщност вероятно чак до Иван Асен ІІ животът в Търново е бил съсредотечен главно на Трапезица, докато Иван Асен по неизвестни причини се пренася на другия бряг на реката, когато строи дворецът на Царевец и църквата "Свети 40 мъченика", но Трапезица упорито крие своите тайни и тепърва ще има изненади.


А това е от статия във в. "24 часа":

Двореца на първите Асеневци откри на хълма Трапезица във Велико Търново археологът доц. Константин Тотев.
При разкопки в северната част на хълма до главната порта на крепостта археолозите се натъкнали на огромна сграда с размери 33 на 10 м. Тя е кацнала на най-високата кота на хълма, запазени са дебели зидове с височина до 6 м, слепени с хоросан и покрити с фрески. Очертават се 3 големи помещения с тесни коридори.
“Преди 2 години направихме макар и плахо предположение, че тук са били дворците на първите Асеневци. Сега има категорични факти, че този ансамбъл е свързан с Петър, Асен, Калоян, Борил и отчасти с Иван Асен II. Това е било мястото, откъдето се е управлявала българската държава”, каза археологът.
Дворецът е датиран от края на XII в. Около него се оформя монументален комплекс с военно укрепление, стражева кула и главна улица. Има и дворцова черква, в която са съхранявани мощите на св. Гавриил Лесновски. Към построената през XIII в. черква археолозите се натъкнали на ансамбъл от сгради, вероятно манастирски комплекс. Там има наслояване от бигори и стенописни фрагменти. На ден работа излизат по 30-40 детайли, каза Тотев.
Учените проучват и голям некропол. През 2007 г. са разкрити 103 погребения. Тази година са намерени още 40 гроба до северната фасада на царската черква.
При първите проучвания на Трапезица в началото на ХХ в. в храма е открита барелефна икона на архангел.
Разкопките на двореца разкриват и богат аристократичен некропол от XIV век. В проучените над 30 гроба са намерени златосърмен текстил, сребърни и златни накити и апликации, които по пищност могат да се сравняват само с богатите погребения от черквата “Св. 40 мъченици”.
Сред най-ценните находки са сребърен пръстен с двуглав орел, символизиращ династията Палеолог и златен дамски пръстен с лилия - цветето емблема на френския кралски двор. Освен откритите накити в гробовете е имало и богат инвентар, с който били погребвани млади хора. В некропола има и вторични погребения в ковчези, пренесени от други места. Това говори, че болярите се опитвали да съберат костите на близките си на свещеното място на Трапезица.

Дворцовият комплекс е съществувал до падането на столицата Търново под турско робство през XIV век, смятат изследователите.

“Сензационното откритие на доц. Константин Тотев променя радикално представите за Търновград като столица. Може би на Царевец е бил административният дворец, а на Трапезица - жилищната резиденция на династията.
Разкопките дават много по-хармонична представа за грамаден средновековен град, в който дворците са били повече от един”, каза шефът на филиала на НИМ в Търново доц. Пламен Павлов. Учените предполагат, че в най-южната част на ансамбъла е била разположена тронната палата. Помещенията на север пък били предназначени за жилищни нужди.
Преди известно време част от тази постройка бе реконструирана като светска сграда от арх. Пламен Цанев.

---

Трябва да се регистрирате или да влезете с акаунта си, за да добавите коментар!.