Категории » ИСТОРИЯ » 100-те личности - хората променили света » Те прославят не само България, но много малко знаем за тях - 2- ра част »
Те прославят не само България, но много малко знаем за тях - 2- ра част
Темата е създадена от
mutantaaz
на 2010-11-09 19:26:15
|
описание-група
100-те личности - хората променили света С какво са допринесли развитието му? категория: ИСТОРИЯ създадена на: 2010-06-01 21:39 от: Filipcho Теми:4 Членове:64 Коментари: 3 |
|
Класиране
Последни кръстословици
Най-трудни думи
КОМПЮТЪРНА ГРЕШКА (ЖАРГ.)
БЪГБАЛЕТ ОТ ЖАН-МИШЕЛ ЖАР (1971 Г.)
АОРГЕРОЙ ОТ "ПАРАГРАФ 22"
ОРНай-трудни думи
ГЕРОЙ НА ДЖ. Р. ТОЛКИН ОТ "ВЛАСТЕЛИНЪТ НА ПРЪСТЕНИТЕ"
САРУМАНЗВЕЗДА ОТ СЪЗВЕЗДИЕТО БИК
АИНСЕЛО В ДОБРИЧКА ОБЛАСТ
СМИННай-трудни думи
ГЕРОЙ ОТ СЕДМОРКАТА НА БЛЕЙК
ГАНГРАД В ПОЛША
ЕЛКУТАЙКА ВЪРХУ ФИЛТЪР
КЕКНай-трудни думи
БРАЗИЛСКА ПИАНИСТКА (1895-1979)
НОВАЙНШГЕРОИНЯ НА РАГНАР ЮСЕФСОН ОТ ПИЕСАТА "МОЖЕ БИ ПОЕТ"
ТРАНЕУСРОМАН ОТ КАЗИМЕЖ ТЕТМАЙЕР
ИЛА







Научното откритие на проф. д-р Иван Митев през 1974 г. е известно още като "Феномена на века"
Откритиването на Шестия сърдечен тон е първото голямо откритие на българската медицина, известен като "Феномена на века".
През 1974 г. той публикува статия в сп. "Педиатрия", в която за пръв път споделя за своето епохално откритие.
Няколко години по-късно тази статия се появява и в най-престижните световни кардиологични списания и скоро шестият тон на сърцето е приет като явление с изключително значение за развитието на медицинската наука.
Откритието на проф. д-р Иван Митев спомага за цялостното опознаване на сърдечната дейност и избягването на диагностични грешки, създава уникални перспективи за проучвания с огромен принос за цялото човечество.
За произхода на първия и втория сърдечен тон са създадени множество теории. Третият и четвъртият тон се долавят само от опитното лекарско ухо. Петия сърдечен тон открива преди 50 години френският кардиолог Карло.
"Пътят бе доста дълъг, труден, сложен. Най-трудното беше да убедя себе си преди всичко, че това, което виждам, е действително нов сърдечен тон. Не можех лесно да превъзмогна страха да не би да съм се захванал с нещо известно. Тези изживявания трудно могат да се предадат с думи. Те обаче са добре известни на всеки изследовател, който счита, че се занимава с нещо неизвестно", разказва проф. д-р Иван Митев в интервю през 1999 г.
Проф. д-р Ваньо Митев, ректор на Медицинския университет в София, син на проф. д-р Митев, споделя:
"Става въпрос за моят баща. Пътят му беше много-много труден. Той има една голяма благодарност към българските юристи, понеже това бяха хората, които застанаха твърдо зад Шестия сърдечен тон. Този тон беше признат първо от световно известни кардиолози - няколко американски кардиолози, естествено от Съветския съюз, трябваше да има и от Франция и от други страни. Юристите бяха тези, които казаха това е откритие. Когато баща ми през 1973 г. представи тази идея в Института за изобретения и рационализации, до тогава нямаше представа какво е това откритие", разказа Ваньо Митев.
Нивалинът
Лекарството Нивалин! Извлечен от блатно кокиче, уникалният лекарствен продукт е създаден през 1956г. от проф.д-р Димитър Пасков и помага при лечение на полиомиелит, церебрална парализа, неврологични заболявания, засягащи централната и периферната нервна система, както и за лечение на деменции от Алцхаймеров тип.
Оригиналният български медикамент „Нивалин” се ползва с внушителна международна репутация и най-малкото доказателство за това е отличаването му с фармацевтичния „Оскар” – „Еньо” - за принос в науката.
Бациликус Булгарикус
Годината 1905-та е първата, в която цивилизованият свят занемява пред неподозираните досега възможности на българската наука през 20 в. В престижното женевско списание „Ревю медикал де ла Сюис Романд” се появява статия на 27-годишния българин от Трънско Стамен Григоров, който е успял за пръв път да изолира млечно-киселия организъм, предизвикващ ферментацията, необходима за получаване на кисело мляко. Светила на световната наука анализират и допълват изследванията на младия учен, предложено му е да стане професор в Женева и директор на Пастьоровия институт в Сао Паоло, но българинът предпочита да се завърне в отечеството си. В чест на д-р Стамен Григоров микроорганизмът е наречен lactobacillus bulgaricus, а днес носи и неговото име.
Трябва да се регистрирате или да влезете с акаунта си, за да добавите коментар!.