Категории » НАУКА И ТЕХНОЛОГИИ » Българските открития в науката » Други български открития »

Други български открития

Темата е създадена от alhimik на 2010-03-03 20:05:29

описание-група

Българските открития в науката

Знаем ли кои са българите, оставили следа в световната наука?

категория: НАУКА И ТЕХНОЛОГИИ

създадена на:
2010-03-03 19:55

от: alhimik
Теми:3
Членове:33
Коментари: 9

За българските открития, които не се вписват в темите "Българските открития в медицината" и "Българските технически открития"

alhimik | 2010-03-03 20:13:01

Първият учен, описал бактерията Lactobacillus delbureckii subsp. bulgaricus, (един от микроорганизмите, предизвикващи образуването на кисело мляко) е българският лекар Стамен Гигов Григоров. Той е роден в село Студен извор, Трънско през 1878 година. Завършва гимназия в София. Следва естествени книги в Монпелие, а после медицина в Женева. Тогава там преподава бактериология известният проф. Леон Масол. Той оценява ерудицията на младия българин и го насочва в научните му занимания, осигурява му достъп до модерни лаборатории, в които да изследва киселото мляко, изпращано от съпругата му Даринка от България.

През 1905 г. д-р Стамен Григоров за пръв път описва млечнокиселия микроорганизъм, който предизвиква ферментацията, необходима за получаване на българско кисело мляко. Оригиналната библиография на първооткривателската публикация е:

Grigoroff, Stamen Étude sur une lait fermenté comestible. Le “Kissélo mléko” de Bulgarie. Revue Médicale de la Suisse Romande. Genéve. Georg&G., Libraires-Éditeurs. Librairie de L’Université. 1905

В нея той описва българската млечнокисела пръчица като „Бацил А“. По-късно микроорганизмът е наречен „Лактобацилус булгарикус“, в чест на родината на неговия първооткривател. Днес официалното име на този микроорганизъм е „Lactobacillus delbureckii subsp. bulgaricus Grigoroff 1905“.

Публикацията в престижното швейцарско медицинско списание „Revue Medicale de la Suisse Romande“ заслужено предизвиква интереса на целия световен научен елит. Д-р Стамен Григоров докладва своите резултати в Пастьоровия институт по микробиология, в Париж. Ръководството на института възлага на бъдещия лауреат на Нобелова награда за медицина и физиология Иля Мечников да потвърди докладваните данни. Иля Мечников потвърждава резултатите на д-р Григоров и въз основа на тях изгражда своята теория за стареенето.

На д-р Стамен Григоров са предложени редица престижни постове - професор в Женевския университет, директор на Пастьоровия институт в Сао Паоло и други. Той отказва и в края на 1905 г. се връща в своето отечество. Започва работа, като околийски лекар и управител на болницата в Трън - днес тя носи неговото име.

След завръщането си, започва изследвания за създаване на противотуберкулозна ваксина. Негова статия по темата излиза на 29 декември 1906 г. в парижкото списание „La presse medicale“.

През Балканската война заминава на фронта, където е военен лекар. В края на войната е демобилизиран си се завръща към предишната си работа в Трън. По време на Междусъюзническата война в битката на Калиманско поле е ранен неговият брат - Христо Григоров. Въпреки усилията на Стамен, брат му почива на 32 години от раните си.

През Първата световна война, д-р Григоров отново е военен лекар на фронта. В Петричко се бори с избухналата холерна епидемия. Награден е с орден „За храброст“ и златен медал „Червен кръст“.

В периода 1922 - 1924 г. изпробва противотуберкулозната си ваксина в клиниката на проф. Парашкев Стоянов, в Александровска болница в София. Работи във Велико Търново, Горна Оряховица, Провадия и Варна.

След 1935 г. продължава туберколозните си изследвания в Италия. Завръща се в България през 1944 година, а работата му в Италия е продължена от сина му д-р Александър Григоров.

Умира на 27 октомври 1945 г. в София.

Трябва да се регистрирате или да влезете с акаунта си, за да добавите коментар!.