Категории » МЕДИЦИНА » Болести по хората и животните » Болести »

Болести

Темата е създадена от server на 2010-03-21 17:45:32

описание-група

Болести по хората и животните

Най-тежките и неизлечими болести.Как да се предпазваме от тях и как да живеем здравословно ще разберем малко по-късно

категория: МЕДИЦИНА

създадена на:
2010-03-19 12:05

от: server
Теми:3
Членове:36
Коментари: 31

Кои болести познавате?

eemiliq | 2010-03-31 08:22:21

браво,не знам кой ти е източника,но е много добре написано.

shrek123 | 2010-03-22 05:04:43

това е интересно

server | 2010-03-21 18:12:56

Синдром на Даун--или Тризомия 21 е вид генна мутация при хората, при която деформацията на цялата или части от 21-вата хромозома, се изразява в появя на трета хромозома в 21-вата двойка, оттам и термина Тризомия 21. Успоредно с типичните за болестта симптоми на телесни аномалии, се наблюдават и намаляване на способностите на възприемане, което може да доведе до умствена изостаналост.

Утрояването на хромозома 21 се получава при необичайно делене на оплодената яйцеклетка по време на Митозата или Мейозата, което довежда до появата на допълнителен генетичен материал. Всичко това води до аномалии в развитието на тялото и различия в степента на възприятие.

Различните форми на Тризомия 21 се получават случайно и могат да се унаследят, само ако майката на бебето също има Синдром на Даун. Във всеки случай, възможно е да настъпи Синдром на Даун в поколението при фамилна обремененост, която се изразява в следното: родителите нямат Даун, но единият от тях има симетрична Транслокация (симетрична промяна в хромозома 21 или части от нея, която не довежда до промяна в количеството на генетичния материал).Английският невролог и аптекар Джон Лангдън-Даун (чието име носи синдромът в наши дни) описва през 1866 първия случай на този синдром като самостоятелен, разграничен от останалите заболявания и увреждания. Той въвежда и термина Монголизъм, като нарича болните монголоидни идиоти, поради типичните им заоблена форма на лицето и очи във форма на бадем - белези, присъщи на монголоидната раса.

Тези оприличавания днес се смятат за дискриминиращи и вече не се използват от специалистите. Една основна причина за това е вземане под внимание жителите на Монголия: с единодушно решение на парламента на Монголия отнесено към Световната Здравна Организация от 1965 да не се използва този термин, поради негативното му и расистко значение.

Едва през 1959 г., 63 години след смъртта на Даун, френският генетик Jérôme Lejeune установява причините за синдрома: той открива, че във всяка клетка на носителите на синдром на Даун има по 47, вместо обичайните 46 хромозоми, т.е при една от хромозомите се наблюдава утрояване (Тризомия) вместо удвояване. Jérôme Lejeune не успява да открие коя е утроената. По-късно се доказва, че изменението настъпва именно в 21-вата хромозома. (Тризомия 21)

Изследванията на механизмите на образуване на Тризомията сочат, че синдромът на Даун се онаследява. Доказателства за това привеждат антрополозите Алфред Царнецки, Николаус Блин и Карстен Пуш от Тюбинген. Те доказват наличие на типични симптоми на Даун у жена, на възраст между 18-20 години, чийто скелет е намерен северозападно от Нюрнберг, Германия и датиращ от преди 2550 години.

По време на националсоциализма в Германия са избити над 70 хил. души със синдром на Даун.Във връзка с развиващите се възможности за изследване на бременността (пренатална диагностика) и документиране на откритите особености и различия, все по-често лекарите успяват да прогнозират синдром на Даун. Има много признаци и симптоми, които особено при комбинация един с друг могат да означават наличие на Тризомия 21 у нероденото - те могат да се потвърдят при изследване на кръвта или ултразвук:

* порок на сърцето
* значително умален плод (проблеми с растежа, често обуслоевни от порок на сърцето)
* сравнително малка глава на бебето в съответствие с тялото (микроцефалия, бебетата със синдром на Даун имат около 3% по-малка обиколка на главата от нормалното, черепът им е по-малък и има по-скоро сферична форма)
* сравнително по-малко разстояние между очните ябълки (хипотелоризъм)
* сравнително по-къси раменни кости
* сравнително уголемено разстояние между първия и втория пръст на крака
* недоразвита (хипопластична) кост на носа (чипият нос не е определящ, тъй като може да е родов наследствен фактор)
* недоразвита (хипопластична) или липсваща (апластична) средна фаланга на малкия пръст
* лека извивка на един или двата малки пръста на ръката по посока на средния пръст (камптодактилия), което е съпроводено едновременно със скъсяване на сухожилията и връзките между тях, което не позволява на пръста да бъде доведен в изпънато състояние (клинодактилия)
* чревна непроходимост (ileus, прекъсване на пасажа на храносмилателния тракт, поради запушване на чревния лумен, т.нар. феномен на двойното мехурче виж тук)
* ехографско усукване на червата (ехографско означава, че орган, тъкан или структура се виждат бледи на ехографска или ренгенова снимка)
* увеличено количество на околоплодната течност (полихидратация/някои бебета със синдром на Даун не пият никаква или почти не пият от околоплодната течност)
* 'бели петна' (феномен на топката за голф/ехографски фокус/точкообразни бели петна или удебелявания в някоя от сърдечните камери)
* концентрация на определени хормони в кръвта на бременната (количествата на хормоните AFP и E3 понякога са минимални, а β-hCG - обратно, със завишени стойности - нивата на тези хормони се установяват чрез троен скрийнинг през втория триместър)
* смущаващо задържане на течности в областта на тила при около 25 от 100 бебета (увеличаване на областта на тила с около 5 мм)
* леко увеличаване на бъбречните легенчета (с около 3 до 4 мм, в зависимост от гестационната седмица)

При нито едно бебе със синдром на Даун не са открити всички тези признаци. При повечето бебета пренатално се откриват около 1 до 3 симптома, а при някои не се откриват никакви симптоми, на базата на които категорично да се определи диагноза. Повечето от тези особености се откриват изключително трудно преди да се е родило бебето, за да може да им се отдаде значение.

Никой от тези симптоми не е достатъчен, за да се диагностицира синдром на Даун, дори и да се открият повече признаци едновременно - увеличава се вероятността за наличие на синдром на Даун. Еднозначна диагноза може да се постави само след хромозомни изследвания - амниоцентеза или биопсия, рядко чрез пункция в плацентата (кордоцентеза). Трябва да се има предвид, че тези изследвания носят различно висок риск от спонтанен аборт.

Изследователи от Стандфордския университет в Калифорния, САЩ, успяват да отделят свободни фрагменти от ДНК от кръвта на бременна жена и нейния плод, да ги размножат и да ги подредят в обичайните за човека 46 хромозоми. Оказва се, че ако плодът има синдром на Даун, тогава и количеството на допълнителните хромозомите е по-голямо в майчината кръв. Това високо съдържание може да се докаже само чрез новите методи за хромозомни изследвания, които доказват Тризомия 21. Дискутира се дали подобни способи в близките години няма да изместят до сега използваните инванзивни процедури (амниоцентеза, биопсия на тъканта около плода) или поне да сведат до минимум прилагането им.

server | 2010-03-21 18:09:39

Рак на кожата-е болестно състояние, типично за хора на възраст между 20 и 40 години. Двете му разновидности са доброкачествен и злокачествен (меланом). Меланомът е тумор, който произхожда от меланоцитите (клетките, които произвеждат пигмента меланин, който пък определя цвета на кожата, косата и очите). Меланомът е много опасен поради ранното си метастазиране. * наследственост
* ултравиолетови облъчвания
* хормонални проблеми
* хронично дразнене на пигментирани бенки

# едната част от бенката се различава съществено от другата част
# краищата на бенката са неравни и набраздени
# бенката сменя цвета си или е с различно оцветена повърхност
# бенката е по-голяма от 5 милиметра

server | 2010-03-21 18:07:59

Рак на гърдата--е болестно състояние, при което е засегната жлезната ѝ тъкан. Той е най-широко разпространеният рак сред жените и е на второ място като причина за смъртността при тях. * Застанете пред огледалото с ръце, прибрани до тялото и огледайте гърдите си за всякакви промени. След това вдигнете ръце над главата и огледайте отново.
* Поставете ръце на ханша и стегнете мускулите на гръдния кош. Внимателно разгледайте формата и външния вид на гърдите си и следете за всяка необичайна промяна.
* Застанете под душа или във ваната и насапунисайте ръцете си. Поставете лявата ръка на тила. Пръстите на дясната приберете един до друг и започнете да ги движите с леко притискане по лявата гърда чак до подмишницата. Повторете същото и за дясната гърда.
* Нежно притиснете зърната на всяка гърда между палеца и показалеца си, за да проверите за секрет.

Всеки път при сапунисване на гърдите те се масажират и опипват внимателно за новопоявили се бучки, които растат. Ако има нарастваща бучка трябва веднага да се потърси консултация от специалист - най-добре хирург-мамолог, може и в краен случай гинеколог. Не всяка бучка е рак. Трябва да е ясно, че диагноза "РАК" може да се постави само от хирург от онкология и единствено след т. нар "тройна диагностика" - клиничен преглед от хирурга, мамография от квалифициран рентгенолог и взимане на ТАБ - тънкоиглена аспирационна биопсия. Ако ТАБ е неубедителна, при сериозни подозрения от прегледа и мамографията, се прибягва до ексцизионна биопсия / със скалпел/ и изготвяне на хистологични препарати, които могат и е препоръчително да се консултират и от втори патолог. Туморите при хистологичното изследване се оказват най-често доброкачествени - фибром, фиброаденом, филоден тумор, интрадуктална папилома; но има и злокачествени - карцином или сарком(много рядко). Карциномът на гърдата противно на всеобщото схващане е лечимо заболяване, защото гърдата е достъпна за самоизследване и ракът може да се "хване" в ранен стадий, и да се отстрани радикално преди да е дал метастази на други места по тялото(най-често в белия дроб, костите и мозъка).Когато е диагностициран рак (разумно е веднага да се консултират готовите препарати и с друг онколог), пациентът трябва да бъде представен от лекуващия му към момента лекар и онколога на онкологичен комитет - в него освен хирурга и онколога-хистолог присъства и онколог (химио- или лъчетерапевт). Онкокомитетът издава протокол, с който пациентът се насочва към съответното ОДОЗ - областен диспансер за онкологични заболявания (виж Онкологични болници и центрове в България) с час и ден на явяване за лъче- или химиотерапия, или допълнително хирургично лечение.При повечето жени с рак на гърдата се налага някакво хирургично лечение на първичния тумор. Целта е, ракът да се отстрани възможно най-пълно. Системното лекарствено лечение включва химиотерапия, таргетна терапия и хормонотерапия. Задължително е предварително хистологично изследване на следните два показателя: (а) туморни хормонални рецептори – естрогенни рецептори (ER) и прогестеронови рецептори (PgR) и (б) рецептори за човешки епидермален растежен фактор, тип 2 (HER2). Ето накратко основните видове хирургични способи използвани за лечение на рака на гърдата.

server | 2010-03-21 18:05:47

Пневмония--представлява възпаление на белите дробове, при което се нарушава нормалния процес на дишане. Заболяването засяга поотделно, но по-често едновременно, извършващите газообмена между вдишания въздух и кръвта алвеоли и заобикалящата ги белодробна тъкан, наречена интерстициум.В зависимост от размерите на засегнатия от инфекцията участък, пневмонията бива:

* лобарна - засегнат е цял лоб,
* сегментна - засегнат е един или няколко сегмента от лоба,
* лобуларна - засегнати са отделни лобули.

Възпалението може да се причини от различни вдишвани химични и физични агенти в газообразно състояние (например токсични и дразнещи газове), от радиация, от попаднали чужди тела в бронхите. Най-честата причина за поява на пневмонията обаче е биологична и на този признак се различават:

* вирусна пневмония - причинена от вируси,
* бактериална пневмония - от бактерии,
* алергична пневмония - вследствие алергия.

В някои случаи пневмонията става хронична.

server | 2010-03-21 18:04:46

Болест на Паркинсон-На невронално ниво се забелязва понижена активност в специфични структури от мозъка, наречени базални ганглии, които регулират много моторни и психични процеси. Дисфункцията на базалните ганглии е в основата на симптоматиката при ПБ.

Невродегенеративните процеси остават дълго време незабелязани: първите моторни симптоми (тремор в покой, най-ясно забележим в пръстите на ръцете) се появяват едва когато 70-80% от допаминергичните неврони са дегенерирали. Поради участието на допамина в регулацията на много физиологични и психични процеси симптоматиката е комплексна. Наред с моторните симптоми (тремор, ригор, ступор) се забелязват специфични когнитивни дефицити, а при 30-50% от пациентите - депресия с характерна за болестта (неврогенна) симптоматика. Част от пациентите (20-25%) развиват деменция.Причината за възникване на характерната симптоматика е дегенерацията на допаминергичните неврони в Субстанция нигра. Допаминът регулира много психични и физиологични процеси, в това число и функцията на базалните ганглии (наричани още подкорови ядра). Моторните и психични дефицити, характерни за ПБ, са предимно свързани с дисфункция на базалните ганглии, предизвикана от понижена допаминова активност в следствие дегенерацията на допаминергичните неврони. Причините за дегенеративните процеси не са ясни - в този смисъл етиологията на БП е неизяснена.На този етап ПБ не може да бъде излекувана, т.е. дегенеративните процеси в субстанция нигра не могат да бъдат спрени. Въпреки това успешно се прилага симптоматично лечение: въпреки че източникът на заболяването е неизвестен и не може да се премахне, симптомите могат да се смекчат или премахнат с комбинация от фармакологична терапия, психотерапия, физиотерапия и (когато се налага) неврохирургична намеса. Симптоматичното лечение облекчава симптоматиката значително и позволява на пациентите да водят пълноценен живот въпреки заболяването си.

Във фармакотерапията се прилагат предимно леводопа (прекурсор на недостигащия допамин) и допаминови агонисти (вещества, "имитиращи" или засилващи естественото въздействие на допамин в мозъка). Към неврохирургичните методи за терапия се числят оперативното премахване на участъци от мозъка с патологично повишена активност или имплантиране на невронални пейсмейкъри, които потискат абнормалната активност. В практиката неврохирургичните методи се прилагат, ако и когато ефектите на фармакотерапията са недостатъчни. Психотерапията се прилага, за да редуцира когнитивните дефицити на пациентите (клинична невропсихология) или при диагноза на депресия. Физиотерапията (често подценявана както от пациентите, така и от лекуващите ги професионалисти) се прилага за редуциране на моторната симптоматика.

server | 2010-03-21 18:03:34

Остеопороза--Остеопороза (гр. osteo-кост и poros-пора) e прогресиращо метаболитно заболяване на скелета. В резултат от намаленото усвояване на калций костите изтъняват и губят плътността си. Нарушава се равновесието между процесите на изграждане и разграждане на костната тъкан в полза на разграждането. Костите стават крехки, което води до по-чести счупвания-особено в областта на китиките, гръбнака и тазобедрените кости. С най-драматични последици е счупването в областта на бедрената шийка, тъй като 20% от пациентите загиват до 6 месеца поради принудителната имобилизация (обездвижване) и развитието от това на пневмонии. Голяма част от останалите остават трайни инвалиди с необходимост от чужда помощ и грижи. Поради голямата си разпространеност и разходи на здравните системи тя е обявена за третото по значимост социално заболяване след сърдечно-съдовите и онкологичните, а в средата на века се очаква да заеме първо място поради увеличената продължителност на живота и застаряването на населението. Бива първична - генерализирана (обхващаща целия скелет) и локална (при инфекции, продължително обездвижване на част от тялото и др.), и вторична - след продължително лечение с кортикостероиди, при болест на Кушинг. Вторичната се среща значително по-рядко, но при нея няма възрастови ограничения. Първичната остеопороза е масовата - засяга предимно жените в менопаузата, тъй като организмът им вече не произвежда поддържащите костната маса хормони-естрогени. Една трета от менопаузалните жени са т.нар. бързо губещи костна маса - с повече от 3% годишно и те са най-застрашени от болестта. Повечето от тях са слаби и с крехка скелетна структура. Пълните жени са по-малко застрашени. Болестта се среща и при мъжете, но много по-рядко и в късната им възраст поради липсата при тях на рязко спиране на производството на половия хормон тестостеон и по-плътен скелет. Остеопорозата се нарича ‘тиха епидемия’, защото не е съпроводена с болки и може да остане незабелязана в продължение на години. Първите счупвания настъпват обикновено около 60-65 годишна възраст в областта на гръбначните прешлени. Един или повече прешлени се сплесква и се появява гърбица, болки в гърба и намаляване на ръста. Развитието на остеопороза и свързания с нея риск от фрактури са възможни дори и при слаби натоварвания. След изгубването на костната тъкан може да се направи твърде малко, но по-рано може да се предотврати. Много са рисковите фактори за развитие на остеопорозата. Поради повишаване на броя на възрастното население (застаряване на населението), остеопорозата се превърна във важен проблем за здравния статус на обществото. За да се повиши вниманието към заболяването, учени от окръг Вашингтон и щатите Ню Йорк и Мериленд са изследвали факторите, които могат и не могат да се променят и влиянието им върху остеопорозата. Особено вредни за скелета са прилагането на диети за отслабване. Бедното на въглехидрати и богато на белтъци хранене води до увеличаване киселинността на кръвта, което потиска клетките, изграждащи коститеФакторите, които могат да се контролират са повишена функция на щитовидната жлеза, неправилно хранене, особено в детската възраст, теглото и физическата активност. Отбелязва се, че остеопорозата е по-често срещана при жени с наднормено тегло. Развитие на остеопороза се наблюдава по-рядко и при жени, които имат физическа активност или упражнения през 5 от дните на седмицата.Особено полезни са леката атлетика, тенисът, футболът. За препоръчване са силовите упражнения, които стимулират по активно мускулите и действат срещу гравитацията. Факторите, които не могат да се контролират и избягнат са възрастта, расата и анамнезата на майката. Жените между 60 и 69 са с двукратно повишен риск, а тези над 70 с четирикратно. Жените от мексикански или азиатски произход са с най-висок риск, а с най-нисък са афро-американките. Рискът е с 60% намален, ако майката е нямала остеопороза.Както за профилактика, така и за лечение като средство на избор се считат медикаменти от групата на бифосфонатите. Най-изполваните и успешни препарати от тази група в световен мащаб са Актонел и Фосамакс. Други групи медикаменти, използвани за лечение на остеопороза с нееднородни резултати са калцитонин, стронциеви препарати, специфичните естроген-рецепторни агонисти, препарати на базата на парат-хормона и др.

server | 2010-03-21 18:02:22

Менингит-Менингит (на латински: Meningitis) се нарича възпаление на мозъчната обвивка на главния и гръбначния мозък. В зависимост от причинителя бива бактериален, вирусен или асептичен. В зависимост от ексудата бива гноен, серозен и др. Менингитът обикновено възниква в резултат на инфекциозни заболявания и обикновено се проявява като един от клиничните признаци на заболяването. Най-честите симптоми характеризиращи менингита биват болка в областта на главата, болка и неподвижност на врата, промяна във фоточуствителността и околните звуци.

server | 2010-03-21 18:01:38

Левкемия-Левкемията е неопластично заболяване с произход от костния мозък, което се характеризира с производството на патологични бели кръвни клетки, наричащи се още парабласти.

Левкемия е термин, въведен за първи път от Рудолф Вирхов през XIX-ти век. В буквален превод на български език означава "бяла кръв". Среща се с различна честота във всички възрастови групи — от раждането до старостта. При децата е най-честото онкологично заболяване. Левкемиите при човека се разделят на две групи-остри и хронични. Острите от своя страна биват лимфобластна и миелобластна. Хроничните биват миелоцитарна и лимфоцитарна. Най-честата форма при децата е острата лимфобластна левкемия. В миналото тя е била фатално заболяване, винаги завършващо със смърт. Левкемията се лекува посредством различни методи — чрез медикаменти, лъчетерапия или, при определени показания — с трансплантация на костен мозък. Различните медикаменти се прилагат венозно, през устата, в гръбначно-мозъчната течност посредством лумбални пункции, мускулно, подкожно.

Прогнозата зависи от много фактори: вида на левкемията, възрастта, началния брой на парабластите, наличието на други придружаващи болести и т.н. От решаващо значение е правилно провежданото лечение. То трябва да продължи различно дълго време в зависимост от формата на болестта. Децата в групата на стандартния риск на острата лимфобластна левкемия през последните години имат над 90% шанс за излекуване. Прогнозата е по-сериозна при по-неблагоприятните рискови категории на тази форма на болестта, както и при повечето подтипове на миелобластната левкемия. Това налага при тях значително по-агресивна химиотерапия и, евентуално, трансплантация на костен мозък.

server | 2010-03-21 18:00:54

Инсулт-Инсулт (апоплектичен удар) е остро нарушение на кръвообращението на мозъка, следствие на което се получават увреждания на мозъчните функции, с различна степен на поражение. След 55 годишна възраст рискът от развитие на инсулт се увеличава двойноГлавната пряка причина за инсулт е наличието на така наречения тромб (съсирек), който запушва кръвоносните съдове, снабдяващи мозъка с кръв. Запушване или изтъняване на кръвоносен съд в мозъка може да доведе до кръвоизлив, като при този вид пораженията са най-тежки и с най-висока смъртност.

server | 2010-03-21 17:59:45

Инфаркт-Острият инфаркт на миокарда, известен още като сърдечен удар, представлява сериозна и внезапна промяна на сърдечната дейност, характеризираща се с вариращи болки в гърдите, слабост, потене, гадене и повръщане; понякога се губи съзнание. Появява се, когато части от сърдечния мускул загинат, тъй като не се снабдяват с достатъчно количество кръв. Може да се провокира от внезапно физическо натоварване или стресова ситуация. Рискова група са пациентите с хиперхолестеролемия, диабет, артериална хипертония, тютюнопушене, наследствена обремененост, в съчетание със стресогенен начин на живот. Характерно за инфаркта е, че е по-чест през определени часове от денонощието: рано сутрин (2 - 3 часа) или при ставане от сън. Проявява се с много силна, продължителна болка в сърдечната област на широка площ зад гръдната кост, в част от случаите с излъчване на болката към долната челюст, или към лява ръка, или към стомаха (имитира язвена криза), също така и към гърба (при долен миокарден инфаркт). Болката е съпроводена с отпадналост, панически страх, изпотяване, гадене, повръщане. Понякога, особено при по-възрастни пациенти или болни от диабет, е възможно и безболково протичане на инфаркта. Като алармиращ симптом при тях може да бъде само затруднено дишане или рязко понижаване на кръвното налягане. Лечението е задължително в болница.

* Стрес - стресът е един от основните причинители за инфаркт.
* Сърдечно-съдово заболяване - тези заболявания могат да причинят тромб - съсирек от кръв, който да запуши клапите на сърцето.
* Калиев Хлорид - в големи количества това вещество може да причини инфаркт.

server | 2010-03-21 17:58:27

Заушка-Заушката е вирусно заболяване, което се проявява най-често с негнойно възпаление на слюнчените жлези. Предаването на заразата става по въздушно-капков път. Източник на заразата е болният, който е заразителен 6 дни преди и 9 дни след появата на болестните признаци.

Инкубационният период е средно от 8 до 21 дни.

Новородените и кърмачетата до тримесечна възраст имат вроден имунитет и не боледуват. След преболедуването остава траен имунитет и повторно боледуване не се среща. Началните прояви са умерена температура, леко главоболие и болки в гърлото, които се засилват при дъвкане. В някои случаи заушката може да започне с прояви на доброкачествен менингит (главоболие, повръщане , скованост на врата). Най-характерната проява е подуване на слюнчените жлези пред ушите, като в началото се подува едната, а след 2-3 дни и другата жлеза. Отокът на жлезата е неболезнен, с меко-еластична консистенция и опъната и лъскава кожа над него. Гърлото може да бъде леко зачервено. Понякога болните се оплакват от болка в ушите. Заушката може да се изяви и с подуване на подезичните и подчелюстните слюнчени жлези. В много редки случаи може да се появи възпаление на задстомашната жлеза (панкреатит), изразяващо се в болки в стомашната област и повръщане. В пубертетната възраст заушката често дава възпаление на тестикулите при момчетата и в тези случаи протичането на заболяването е по-тежко.

Болните не подлежат за задължителна болнична изолация. Изолират се в дома за срок от 9 дни. Ефективни лекарсва не съществуват. Добър предпазен ефект има ваксината против заушка, която се прилага у нас.

server | 2010-03-21 17:57:18

Епилепсия-(на гръцки: επιληψία, нападам, атака) е едно от най-разпространените неврологични заболявания, характеризиращо се с повтарящи се, от нищо непредизвикани епилептични припадъци.Днес един на всеки сто души в света е болен от епилепсия,което прави около два процента от цялото население на Земята.Хората болни от епилепсия се наричат епилептици (в женски род епилептички).Епилепсията е позната на човечеството от хиляди години. Тъй като по време на припадък човек често се държи неадекватно, много хора смятали,че той е обладан от някакъв зъл дух. Тази мисъл била много разпространена в древен Рим и също така в Близкия Изток. Днес има държави по света, където това все още се счита за вярно и има случаи, когато епилептици биват дори затваряни в затвора поради единствената причина, че получават припадъци. Голяма част от тези държави са в Африка. Хипократ, който също е бил епилептик, е казал, че хората ще спрат да се държат по този начин с епилептиците, единствено когато напълно разгадаят тази болест.Лечението на епилепсията е сложен и продължителен процес. Много хора казват, че епилепсията не може да се лекува и до една степен е така. Тя може само да бъде подтискана с медикаменти. Има и хирургични методи за лечение на болестта, които се състоят в това да бъде извадена частта от мозъка, която провокира припадъците. Има и хора, които прибягват до експериментално лечение на епилепсията посредством хомеопатия и други, но до момента не е известно до каква степен този тип лечение помага.

server | 2010-03-21 17:54:26

Диабетът е вид болестно състояние, причинено от сложно разстройство на ендокринната система, при което изпъква намаленото образуване на хормона инсулин в задстомашната жлеза.

Съществуват три типа диабет: Тип 1, тип 2 и гестационен диабет (диабет на бременността).

Диабетът Тип 1 се характеризира с абсолютна липса на инсулин, поради което се нарича още инсулинозависим диабет. Той най-често се проявява в детската възраст, но и на сто години панкреаса може да спре да произвежда инсулин . Той може да бъде причинен от антитела — автоимунен, лекарства съдаржащи лактоза, лекарства увреждащи панкреаса и черният дроб, съпътстващи заболявания, след вирусни и бактериални инфекции, високо кръвно, мозъчен или сърдечен удар, стрес и прочее. Необходимо е изследване на Инсулин и С пептид за да се разграничи І от II тип. Когато причината за диабета е ясна-най-добре е да се лекува тя — вирус, бактерии, стрес, спиране или ограничаване на лекарства причинили повишаването на захарта и увреждането на панкреаса, високото кръвно, сърдечен и мозъчен удар и пр., ако при временен диабет се налага и се започне лечение с инсулин при захар сутрин на гладно над 12, то след известно време, може да се започне намаляване на инсулина с по една единица на седмица, до неговото окончателно спиране.Не е вярно,че лечението с инсулин води до пристрастяване-напротив-при първи тип е животоподдържащо.При втори тип диабет панкреасът (по различни причини) произвежда по-малко количество инсулин,отколкото е необходимо на организма.Затова при него е възможно да се използват таблетки(които карат тъканите да са по-чувствителни на действието на инсулина или "изстискват" допълнително жлезата)Поради прогресията на заболяването рано или късно панкреасът спира окончателно да произвежда хормона.По-ранното назначаване на инсулинотерапия,отбременява жлезата и съхранява собствената и функция за по-дълго време.За разлика от миналото,когато инсулина се е произвеждал от животни,сега той е напълно идентичен с естествено произвеждания(прави с технология на генното инженерство)и поради този факт се избягва възможността срещу него да се образуват антитела. Недобре контролираният диабет води до сериозни усложнения От диабет са умрели повече хора отколкото през първата и втората световна война. Успешно лечение понякога е възможно чрез подходящ двигателен режим, съчетан със строга диета, в която се изключва приемането на бързоусвоими захари и се намаляват до минимум животинските мазнини. Набляга се на бавноусвоимите въглехидрати, каквито има в пълнозърнестите храни (около 60% от дневния калориен баланс), растителни мазнини (10-30% от калориите за деня), плодове, зеленчуци, ограничени количества млечни продукти (например 100 г. сирене дневно). Винаги чувството за глад трябва да присъства! Диетата се провежда продължително време. Тя може да доведе до пълно излекуване, ако чувствителността на рецепторите се увеличи с времето, но в следващите 5 години 50% от хората с инсулинова резистентност (или още нарушен глюкозен толеранс) развиват диабет тип 2, а до 20 години - 100%.

Диабет тип 2, наричан още инсулинонезависим захарен диабет (ИНЗД), е единият от двата основни типа диабет. Представлява състояние, при което организма развива резистентност (нечувствителност) към нормалното инсулиново действие, а впоследствие намалява и производсвото на собствен инсулин. Най-често се среща при хора над 30-годишна възраст, но е възможно да се установи и при тийнейджъри и дори в ранна детска възраст. Това последващо намаляване на инсулина в организма се обяснява вероятно с намаляване нивото на бета-клетките(те произвеждат инсулина в панкреаса). Инсулиновата резистентност се появява, когато се наруши нормалното взаимодействие на инсулина с инсулиновите рецептори, в следствие на което глюкозата не може да навлезе в клетките. Първоначално се предполага, че възниква инсулиновата резистентност, а като следствие намалява инсулиновата продукция.

Хората с диабет тип 2 често имат родственици със същия проблем, а това предполага наличието на наследствана компонента на това състояние.

Повечето пациенти обикновено са с наднормено телесно тегло. Затлъстяването играе важна роля в "отключването" или "маскирането" на това състояние. Прехранването също така подсилва проблема, тъй като тялото не може да се справи с усвояванвто на големи количества храна. Основното средство за предотвратяване е правилното и диетично хранене. Освен повишено тегло, възможно е наличие на повишени нива на холестерола в кръвта, както и сърдечни проблеми (най-често повишено кръвно налягане и исхемична мозъчно-съдова болест), като тези проблеми се обединяват в т.нар. “метаболитен синдром”.

Панкреасът при пациенти с диабет тип 2 разпознава високите нива на кръвна захар и като резултат започва повишено производство на инсулин. Въпреки, че панкреасът произвежда инсулин (дори повече от нормално), това количество не е достатъчно, за да преодолее инсулиновата резистентност. На един по-късен етап, панкреасът се "изтощава" и започва да произвежда недостатъчно инсулин.

Симптомите при това състояние се появяват едва когато нивата на кръвната захар са извънредно високи или са започнали проявите на усложненията на диабета. Най-честите симптоми са:

* извънредна жажда(полидипсия) - високата концентрация на глюкоза в кръвта покачва осмотичното и налягане; за да се възстанови баланса част от вътреклетъчната вода излиза в кръвта; надхвърляйки бъбречния праг, глюкозата започва да се отделя с урината и "тегли" със себе си повече вода — в резултат на това тялото се обезводнява; от друга страна повишеното осмотично налягане на кръвта и обезводняването на клетките сигнализират към мозъка, в резултат на което като компенсаторна реакция се получава чувство на жажда;
* умора — при захарния диабет клетките на тялото са неспособни да усвоят от кръвта своя основен енергиен източник-глюкозата; за да си набавят енергия за всички жизнени процеси клетките започват да преработват други вещества като мазнини и белтъци, които не отделят пълноценно енергия. Без достатъчно "енергия" тялото лесно се изморява.;
* учестено уриниране (в по-голямо количество, а и в повечето случаи по-често уриниране) - това е своеобразен опит на тялото "да се отърве" от голямото количество глюкоза в кръвта, което така или иначе не успява да се оползотвори от клетките; бъбреците имат т. нар. "глюкозен праг" - това е стойност на кръвната захар, над която започва отделяне на глюкозата с урината; голямото количество глюкоза "тегли" със себе си значително количество телесна вода и в резултат на това се получава увеличеното уриниране;
* повишен апетит — този симптом е обикновено по-силно изразен при 2 тип диабет, където има високо ниво на инсулин (той стимулира чувството на глад); от друга страна недостатъчната енергия, която достига до клетките, кара организма да набави повече калории и повече храна; това се изявява като чувство на глад и повишен апетит.

а по-рядко се срещат симптоми, като:

* замъглено зрение — замъгленото виждане не е специфично оплакване за захарния диабет, но се среща често при високи стойности на кръвната захар; в очната леща глюкозата се превръща в сорбитол, който задържа много вода; в резултат на това се стига до периодочно "надуване" и "свиване" на очната леща; това е причината за замъгленото зрение;
* чести инфекции — потиснатият общ имунитет, лошият кръвоток в тъканите и високата концентрация на глюкоза (добра хранителна среда за много бактерии) допринасят за честата изява на някои инфекции, които са характерни за захарния диабет — това са чести гъбични инфекции на гениталиите, кожни инфекции (циреи, "гнойни пъпки"), инфекции на пикочните пътища и др.;
* трудно зарастващи рани — високите стойности на кръвната захар възпрепятстват нормалното функциониране на белите кръвни клетки, които са основен елемент в "почистването" на мъртви тъкани в тялото, зарастване на рани и борба с причинителите на инфекции; освен това за по-продължителен период от време захарният диабет води до склерозиране и задебеляване на най-малките и големите кръвоносни съдове и това причинява влошен кръвоток, лошо хранене на тъканите (включително достъп на кислород и защитни елементи на кръвта) и оттам по-бавно и трудно зарастване на рани и по-често възникващи инфекции;
* рязко спадане на тегло и др. - въпреки нормалния или дори по-високия прием на храна, болните от диабет отслабват, тъй като губят много калории с глюкозата, която от една страна не може да "влезе" в клетките, за да бъде разградена, и се губи с урината. Телесното тегло намалява и поради обезводняването, което е следствие от високата кръвна захар;
* променено умствено-психично състояние — често се наблюдава напрегнатост, необяснима раздразнителност, силна летаргия или объркване, болният изглежда неадекватен, симптомите могат да наподобяват тези на мозъчен инсулт; тези оплаквания могат да са вследствие само на високата кръвна захар (хипергликемия), могат да бъдат симптоми на някои от най-сериозните остро настъпващи усложнения на диабета като кетоацидоза (и последваща диабетна кома) или хиперосмоларен хипергликемичен синдром и кома като и на много ниска кръвна захар (хипогликемия); поради това, изявата на който и да е от тези симптоми изисква незабавна лекарска помощ!;
* кетоацидоза — неспособността за усвояване на глюкозата кара клетките да търсят други източници на енергия и да разграждат други вещества; в резултат на това могат да се получат тъй наречените "кетотела"; те променят киселинно-алкалния баланс на кръвта към кисело pH, което има сериозни последствия за работата на всички клетки и най-вече тези на нервната система; неовладяната кетоацидоза предизвиква описаните по горе симптоми на обърканост, раздразнителност, гадене и повръщане и др., които могат да преминат при липса на лечение в кома и дори смърт. Нерядко кетоацидозата е първата изява на захарния диабет от 1 тип при юноши и млади хора. Това състояние спяда към остро настъпващите усложнения на захарния диабет. Кетоацидозата често се провокира от състояния и заболявания, които поставят по-високи изисквания към метаболизма на клетките с по високи инсулинови нужди;
* хиперосмоларен некетонен синдром и хиперосмоларна кома — това състояние се получава вследствие на високата концентрация на глюкоза и силното обезводняване на клетките; симптомите на това състояние много приличат на тези на кетоацидозата; това състояние нерядко е първата изява на диабета от 2 тип и също е животозастрашаващо ако не се вземат мерки; развитието на това състояние често се предизвиква от други заболявания;

В резултат на засиленото уриниране, пиенето на много течности, превключването на метаболизма на клетките и евентуалните гадене и повръщане може да се стигне до нарушение в концентрациите на серумните електролити (най-вече калия), които също могат да бъдат много опасни и налагат незабавна лекарска помощ.

Много по-често обаче диабет тип 2 протича безсимптомно дълги години като "тихо" уврежда организма. Ето защо е необходимо периодично изследване на кръвната захар, след определена възраст (по-долу е написана 45 години, но има мнения и за след 30 годишна възраст). Появят ли се манифестните симптоми, се говори за наличие на усложнения от диабета.

server | 2010-03-21 17:49:12

Бронхит- Бронхитът е заболяване, при което се развива възпаление на част от въздухосносните пътища на белите дробове. Това е система от разклоняващи се тръбовидни органи - трахея, бронхи и бронхиоли, изграждащи така нареченото "бронхиално дърво", през които в процеса на дишане преминава въздушния поток.

Възпалението на "бронхиалното дърво" води до нарушаване на въздушния поток през него и затруднения в дишането.

Бронхитът най-често се свързва с увредата на големите въздухоносни пътища - трахея (т. нар "трахеобронхит"), големи и малки бронхи. При децата обаче, нерядко се засягат и по-малките - бронхиоли и терминални бронхиоли, което се означава като "бронхиолит" и се разглежда като отделно заболяване

server | 2010-03-21 17:47:51

Бронхиална астма-а
Бронхиална астма Бронхиалната астма представлява алергично хронично възпалително заболяване на дихателните пътища, което се характеризира с повтарящи се пристъпи на задух. Задухът се дължи на преходен спазъм на мускулатурата на дихателните пътища, оток на бронхиалната лигавица и свръхсекреция на бронхиалните жлези.
От бронхиална астма страдат около 5% от населението. За съжаление нейното разпространение непрекъснато расте и тя започва от все по-ранна възраст, като вече не са рядкост доказаните случаи на бронхиална астма при деца на 2-3 години.
Много често и при бронхиалната астма, както и при сенната хрема, е налице наследствено предразположение, т. е. единият или и двамата родители страдат от алергично заболяване, било то бронхиална астма, сенна хрема, кожна алергия и т. н. Към развитието на бронхиална астма предразполагат честите вирусни или бактериални инфекции на дихателната система, хроничните хреми и синузити, носната полипоза, хроничният бронхит и бронхиектазията болест, честите пневмонии и др., особено ако те зи заболявания започнат в ранната детска възраст когато имунната система все още е в процес на формиране. Много голям е рискът и при деца, при които вече е налице установена алергия - сенна хрема чести еластични бронхити, хранителна алергия или хронична уртикария например, тъй като при тях е налице алергична пренастройка на организма.

Към развитието на бронхиална астма предразполагат голямата промишлена замърсеност на околната среда, все по-голямата химизация на нашия живот и работата при вредни условия - работа при запрашен въздух, работа с химикали и др. Категорично е доказана и връзката между тютюневия дим и бронхиалната астма.
Най-общо различаваме две основни форми на бронхиалната астма - неинфекциозно-алергична (атопична) и инфекциозно-алергична.

Неинфекциозно-алергичната бронхиална астма най-често се причинява от следните неинфекциозни алергизиращи вещества - алергени:
- Растителни алергени - цветен прашец от дървета и треви.
- Домашни алергени - домашен прах, пърхот от животни, пера, перушина, косми и др.
-Хранителни алергени - мляко и млечни продукти, соя, яйца, риба, меса, зеленчуци или плодове.
- Химически алергени - бои, консерванти, оцветители, стабилизатори, изкуствени торове и др.
- Лекарствени алергени. Инфекциозно-алергичната бронхиална астма се
причинява от вируси, бактерии, гъби, плесени, бацили, паразити и др., като водещо значение имат вирусните инфекции.
Нерядко е налице смесена форма на бронхиална а роля за която играят и неинфекциозни алергиращи вещества, и инфекциозни причинители.
За провокирането на астматичен пристъп имат значение и атмосферните условия. Установено е например, че хладният въздух предизвиква повишена възбудимост на дихателните пътища при страдащи от бронхиална астма. Ето защо най-неблагоприятни за тях са дните, когато времето е хладно и неустойчиво. Трябва да се отбележи обаче и неблагоприятното въздействие върху дихателните пътища на горещия и сух въздух.

Преди повече от 300 години Дж. Флоиер обърнал внимание на възникването на пристъпен задух след физическо натоварване. Чувствителността на страдащите от бронхиална астма към физическите натоварвания е доста различна - от пълна непоносимост дори към минимални натоварвания до добра поносимост към умерени и дори големи натоварвания. При повечето от хората, включително и при болните от бронхиална астма, дихателните пътища се разширяват по време на физически натоварвания. След края на физическото натоварване дихателните пътища при здравите хора бързо възвръщат изходното си състояние, а бронхиалната проводимост никога не намалява повече от 10%.

При страдащите от бронхиална астма след краткотрайно разширение на дихателните пътища през първите 2-3 минути от физическото натоварване настъпва спазъм. Той е много силно изразен и през първите 5-10 минути след края на натоварването. Към спазъм на дихателните пътища по време и след физическо натоварване предразполага и замърсяването на въздуха с различни газове и прахови частици. При много от хората с бронхиална астма е установено и наследствено предразположение към спазъм на дихателните пътища по време на физическо натоварване. Увеличеното количество въздух, което минава през дихателните пътища по време на често натоварване, предизвиква охлаждане на бронхите. То пък от своя страна се съпровожда от повишено топлоотдаване на покриващата ги лигавица което води до нейното изсушаване. Това предизвиква дразнене на рецепторите на вагусовия нерв в дихателните пътища с последваща поява на спазъм. Охлаждането на дихателните пътища, настъпващо при хипервентилация, може да действа и директно на гладките мускули на бронхите, предизвиквайки тяхното съкращение.

Освен това е установено, че по време на физически натоварвания при някои хора с бронхиална астма се увеличава количеството хистамин и на други вещества в кръвта, отговорни за появата на алергична реакция.

Особено неблагоприятна за хората с бронхиална астма е комбинацията от физически натоварвания с вдишване на студен въздух. Доказано е, че физическите упражнения на открито при ниска температура предизвикват по-силен спазъм на дихателните пътища, отколкото тези в топло помещение. Охлаждането не само на дихателните пътища, но и на кожата води до сериозни изменения на дишането. При болни от бронхиална астма е регистрирано възникването на пристъп при бързо, особено внезапно, охлаждане на кожата.
Често за възникването на пристъп от бронхиална астма роля играе и психическото състояние на страдащия от това заболяване. Установено е, че такъв пристъп може да бъде провокиран от страх, гняв и други силни емоции.
Най-характерни за бронхиалната астма са пристъпите на задух, извън които болният най-често ня-ла никакви оплаквания. В развитието на един пристъп можем да различим три основни фази:
1. Фаза на предвестниците на пристъпа. Тази фаза настъпва минути, часове, а понякога и дни преди пристъпа и се отличава с разнообразни по характер интензивност симптоми: обилна и водниста хрема, кихане, чувство за сухота и дразнене в носа и очи-/пристъпна кашлица със затруднено отделяне на храчки и др. Изброените ио-горе симптоми могат да се съпровождат от главоболие, отпадналост, гадене, чести позиви за уриниране, повишена раздразнителност, промени в настроението и т. н.

2. Фаза на задух. Тази фаза се характеризира с поява на силен пристъпен задух, като най-затруднено е издишването. Задухът се съпровожда от чувство за силно безпокойство и от усещане за стягане в гърдите. Често пристъпът на задух настъпва през нощта и в тези случаи нерядко липсват предвестници. Нощната честота на пристъпите е по-голяма, тъй като тогава надбъбреците отделят най-малки количества кортизол и катехоламини - вещества с противоалергично действие, а, от друга страна, тогава активността на вагусовата нервна система е най-висока (тя отговаря за повишения тонус на гладката мускулатура на дихателните пътища и нейната свръхактивност може да предизвика спазъм на тази мускулатура).
По време на пристъп вдишването става много кратко, а издишването е много по-продължително (2-4 пъти по-дълго) и се съпровожда от свиркащи и свистящи хрипове, които често се чуват и от разстояние. При някои болни по време на пристъп вдишването и издишването са еднакво затруднени. Опитвайки се да облекчи дишането, болният заема принудителна поза, при която усещането за недостиг на въздух и задух са по-слаби. Болният е седнал с наклонено напред тяло и с лакти, опрени в коленете, или се захваща за някаква опора - облегалка на стол, край на маса, перваз и др. В повечето случаи лицето е бледо, а в по-тежките случаи - със синкав отенък и е покрито със студена пот. При вдишване ноздрите на носа се разширяват. Гръдният кош се намира в положение на максимално вдишване и в дишане В се включват мускулите на раменния пояс, на гърба° на гръдния кош и на коремната стена. Често шийни те вени са изпъкнали. В някои случаи дишането се прекъсва от еластична кашлица, която обикновено е суха. Ако има храчки, те обикновено са оскъдни гъсти и се отделят много трудно, като това най-често става в края на пристъпа. Пулсът е слабо напълнен и учестен. Горната граница на кръвното налягане се снижава, а нерядко долната граница на кръвното се повишава, като при някои болни е налице тенденция към изразена хипертонична реакция.

3. Фаза на обратно развитие на пристъпа. Пристъпът на задух може да завърши бързо, без каквито и да било видими последствия за белия дроб и сърцето. Сравнително много по-рядко пристъпът може да се задълбочи и да доведе до развитие на дихателна недостатъчност и до нарушение в сърдечно-съдовата дейност. След пристъпа напрежението бързо отслабва, а настроението се подобрява. Нерядко болният има повишена жажда, а някои изпитват силен глад.

Хомеопатичното лечение на бронхиалната астма е изключително трудно и изисква задълбочено познаване както на самото заболяване, така и на класическите лекарствени средства. Това налага терапията да се осъществява само от лекар.

Ако страдащият от бронхиална астма продължително време е приемал конвенционални лекарствени средства, особено кортикостероиди, преминаването към хомеопатично лечение трябва да става особено внимателно. В началото се провежда паралелно лечение и с хомеопатични лекарства, и с конвенционални средства в постепенно намаляващи дози. При настъпване на остри и мъчителни кризи, които се повлияват добре от хомеопатични медикаменти. Винаги може да се прибегне до използване на класически бронходилататори. За да се проведе успешно хомеопатично лечение на бронхиалната астма, трябва да се изяснят няколко основни момента:

- Характеристиките на бронхиалните пристъпи, а да се подберат най-подходящите хомеопатични лекарства за овладяване на съответните симптоми -задух, кашлица и т. н.

-Индивидуалната реактивност на болния, за да се назначи хомеопатично лечение, което да доведе до постепенно, но трайно подобряване на състоянието.

- Степента на тревожност. В много от случаите състоянието на нервната система влияе върху хода на заболяването и върху отключването на астматични кризи, а съществуват редица хомеопатични медикаменти, които биха могли успешно да премахнат нервното напрежение.

- Причинителят на заболяването (ако това е възможно). В някои от случаите с бронхиална астма познаването на нейния причинител може да помогне много за хомеопатичното й повлияване.

Трябва да се регистрирате или да влезете с акаунта си, за да добавите коментар!.