Категории » БИОЛОГИЯ И ХИМИЯ » Орнитология » Кажете нещо интересно за любимата си птица »

Кажете нещо интересно за любимата си птица

Темата е създадена от shrek123 на 2010-03-14 16:16:29

описание-група

Орнитология

Тук ще обясня всичко за тази наука :)

категория: БИОЛОГИЯ И ХИМИЯ

създадена на:
2010-03-04 16:28

от: wisper
Теми:1
Членове:22
Коментари: 21

Кажете нещо интересно за любимата си птица

Smaile | 2011-09-13 17:39:23

Това е националната птица на Белиз. Достигат до 55см. дължина, като човката им е една трета от нея. Макар да изглежда голяма и тежка, всъщност тя е съставена от кухи кости покрити с кератин – много лек и твърд протеин. Туканът се среща в дъждовните гори на височина 1900м. южно Мексико, Венецуела и Колумбия. Гнезди в хралупи по дърветата, където често съжителстват по няколко птици. Поради липсата на място, туканите свиват опашката и човката си към тялото, за да се съберат. Пътуват на малки ята с по 30-тина птици. Предимно се предвижват като прелитат от дърво на дърво, понеже не са добри летци. В групата има семейна йерархия. Птиците често се предизвикват на двубои, като използват човките си и се замерят с плодове.

Smaile | 2011-09-13 17:38:12

Оцветена в тъмносиньо, зелено и червено, тази малка птица често е посочвана като най-красивата в Северна Америка. Обитава гъсти гори и градини. Някога е била популярна домашна птичка, но днес залавянето и е незаконно. Мъжките защитават територията си и са силно агресивни помежду си. Много често се бият до смърт.

Smaile | 2011-09-13 17:36:34

В Източна Азия можете да се натъкнете на забележителното дългоклюно синьо рибарче – поредният цветен пример за чудесата на природата. Дълго около 35см. и сравнително голямо за вида си, мъжкото синьо рибарче е оцветено в зелено, синьо, сиво, бежово и яркочервено. Тези птици живеят в гористи местности, близо до езера, реки и брегове и са достатъчно многобройни за да прогонват орли и други нашественици. Хранят се предимно с риба, като използват дългите си човки, за да я хващат. Обикновено дебнат от клоните над водата и се гмуркат, за да уловят плячката си.

Smaile | 2011-09-13 17:34:56

Това са големи и цветни папагали с дълга опашка, които тежат около 1кг и достигат скорост от 55км/ч. Изключително яркото им оперение варира в различни цветове – червено, светлосиньо, жълто, тъмночервено, златисто и дори зелено. Кожата около очите им е бяла с много мънички бели пера. Срещат се във вечнозелените гори на американските тропици. Папагалите Ара са изключително социални птици и образуват силна, моногамна връзка. Обикновено гнездят в хралупи по дърветата, високо над земята или по скалите. Семейството защитава яйцата и малките си агресивно. Иначе са много игриви и любознателни и могат да имитират човешки глас доста добре.

Smaile | 2011-09-13 17:33:22

Има много видове райски птици и всички те са забележителни. Познати са 40 вида, повечето от които са в Нова Гвинея и са известни с уникалното оперение при мъжките. Специално този вид има силно удължени пера на главата си. Някога изолираният остров Нова Гвинея е бил рай за птиците. Контактът с индустриализирания свят е довел вида до изчезване. Най-големият проблем за птиците сега са множеството компании, които изсичат дъждовните гори и унищожават естествената им среда.

Smaile | 2011-09-13 17:32:26

Златният фазан е поредната птица, която привлича погледа с изключителните си цветове. Той се среща в Китай, въпреки че е развъден и в страни като Англия. Фазаните не са известни като добри летци, за това обикновено ходят по земята. Зоолозите са забелязали, че когато са изложени продължително време на слънце, те избеляват. Сенчестите гори, които обитават, запазват ярките им цветове. Когато се опитва да впечатли женската, мъжкия фазан разперва оранжевото си „наметало“ и остават да се виждат само очите му. Изключителна гледка.

Smaile | 2011-09-13 17:31:14

Многоцветното лори е малко, ярко оцветено австралийско папагалче. Обитава дъждовните гори, откритите гори и сечища, равнините, мангровите гори, паркове и овощни градини в Австралия. Лорито достига до 35см. дължина, тежи до 133гр. и живее до 20 години. То е изключително шарено и в окраската му можете да разпознаете почти всички цветове на дъгата. В Австралия е обявено за нежелано животно, тъй като е изключително агресивно, особено що се отнася до храната. Често завземат територията на други птици и отнемат храната им.

SkyLa | 2011-01-22 15:20:10

Аз съм любител на птиците и ги харесвам всичките, но все пак имам малко по-силно предпочитание към един вид. Това е гарванът. Птицата, сочена за най-интелигента в птичето царство.В Япония например са забелязали как гарваните използват уличното движение, за да счупват костеливите орехи. http://svejo.net/177286-Umniqt-Garvan

kifla_kifla | 2010-06-06 16:40:39

Черен лешояд с крилометка и радиопредавател

kifla_kifla | 2010-06-06 16:38:42

Черен лешояд (картал)
Изключително застрашен вид за територията на България и в световен мащаб. Това е една от най-едрите ястребови птици с дължина на тялото над 1 метър, размах на крилата до 3 м и тегло от 6-7 до 12-13 кг. Няма изразен полов диморфизъм, мъжките и женските си приличат. Храни се главно с мускулната маса на умрели животни - един от санитарите на природата е, но понякога лови и дребни животинки, като издава много интересен звук, докато пикира рязко със свити крила към жертвата си. Размножава се много бавно. Женската снася средно едно яйце веднъж на 2 години. И двамата родители мътят около 55 дни в гнездо, което може да достигне до 2 м в диаметър. Гнездото се прави на подходящи за целта дървета и се ремонтира и поддържа ежегодно. Карталите имат изключително силен родителски инстинкт. Когато родителите мътят единственото си яйце, при никакви обстоятелства не напускат гнездото си, освен когато се редуват да ходят за храна. Мътещата птица не напуска гнездото си дори и риск за живота си - може да бъде хваната даже с голи ръце.
На територията на България карталите се срещат в природния парк "Рилски манастир", отскоро са се завърнали и в околностите на Маджарово, където е най-голямата популация в България въобще на лешояди, също и в околностите на Плевун. На 4 км от ивайловградското село Плевун е изградена първата в страната площадка за изхранване на картали. Там хората от фондация "Зелени Балкани" и доброволци носят трупове на умрели по някаква причина животни, с които да се хранят карталите.

kifla_kifla | 2010-06-06 15:44:09

Райска птица на Уилсън. Това е една от най-красивите райски птици, като се има предвид, че райските птици по принцип са много красиви. Наречена е така от племенника на Наполеон Бонапарт - Шарл Люсиен Бонапарт, който получил един доста повреден екземпляр на тази птица от някой си Уилсън и го описал. Райската птица на Уилсън е ендемичен вид - има много ограничен ареал на разпространение, главно по хълмовете и дъждовните гори в Западна Гвинея, по-специално остров Вайгео (Уайгео), където е снимана за пръв път от английския естественик сър Дейвид Атънбъро за филма на BBC "Атънбъро в Рая". Тази дребна врабчова птица, която достига до 21 см, е много красива, особено мъжката (имат силноизразен полов диморфизъм): мъжката има голо яркосиньо петно на главата, по което се вижда ясно черната кръстна шарка. Отпред на гърдите е зелена, отзад има яркожълто петно, гръбчето е с червени пера, раздвоената завита опашка е виолетова, а краката са яркосини. Когато се опитва да впечатли женската, накокошинва перата около врата си като ветрило. Женската е доста по-бледо копие на мъжката, но все пак не може да се сбърка като вид, защото има същото синьо голо петно на главата (макар и не толкова ярко), разделено от двоен черен кръст. Водят се като почти застрашен вид в Червената книга на застрашените видове. Ето тук малко видео: http://www.youtube.com/watch?v=fmmp3wrf9gg

kifla_kifla | 2010-06-02 17:26:55

Безкрила гагарка:

kifla_kifla | 2010-06-02 17:24:02

Извинете, обърках снимката:

kifla_kifla | 2010-06-02 17:22:25

Безкрила гагарка, известна още като алка великан. В нейна чест печатното издание на Съюза на американските орнитолози е наречено The Auk. Била е разпространена по Атлантическото крайбрежие на Северна Америка, та чак до Атлантическото крайбрежие на Европа и островите - от Исландия и Гренландия до Великобритания, Франция, Германия и дори Испания. Достигала е височина около 75-85 см, изглеждала е като голям пингвин и английските моряци са я наричали “пингвин”. Има спорове какво точно означава наименованието “пингвин”, но покорителите на Южния полюс нарекли нелетящите птици, които открили там “пингвини”, защото им приличали на познатите им гагарки.
Малко неправилно тези черно-бели птици са наричани “безкрили” – би трябвало да са нелетящи, защото имали закърнели крила, но не можели да летят. За сметка на това са били отлични плувци и гмурци. Имали са много малко естествени врагове – главно косатки и белоопашати орли. Това е било достатъчно, за да оцелеят в продължение на около 100 хиляди години, въпреки ниската им размножителна способност. Една женска алка снасяла само по едно яйце върху голи скали, а в годините, когато е имало недостиг на храна, не са снасяли въобще.
Безкрилата гагарка била също толкова доверчива, колкото и пингвините в Антарктида, които се доближават без никакъв страх до изследователите. За съжаление освен доверчива, месото и яйцата й били много вкусни, а пухът й бил много предпочитан за пълнеж на възглавници. Счита се, че световната популация на тези птици е била няколкомилионна. Още неандерталците ги познавали и ловували. А ловуването им никак не е било сложно. През ХV век и след това “ловците” отивали на островите, където имало безкрили гагарки и ги пребивали с тояги, когато доверчивите птици се доближавали до тях. Има сведения за хора, избили хиляди екземпляри в рамките на един ден. Така постепенно почти всички алки били избити. Останали само няколко екземпляра, които имали колонии на много непристъпни острови, където моряците не можели да се доближат. Лека-полека те се размножили. Особено много били на исландския остров Гайърфугласкиер (скалата на алките). Привлечени от богатия улов, на няколко пъти военни кораби избили голяма част от гагарките, докато островът не потънал в резултат на вулканично изригване и малкото останали птици се преместили на близкия остров Елдей. Уредниците на музеи, които подозирали, че безкрилите гагарки скоро ще изчезнат, давали мило и драго за яйце, кожа, пера и скелети на гагарки, което естествено довело до още по-бързото им унищожаване. Ето историята на за убийството на последните 2 алки великани:
„На 4 юни 1844г. една лодка приближила на разсъмване о-в Елдей. В нея се намирали 14 рибари, дошли тук да опитат щастието си. Вълните с грохот се разбивали в мрачните скали на острова и само трима смелчаци успели да скочат на брега (имената им заслужават да бъдат споменати, тъй като те са убили последните две безкрили гагарки: Ислефсон, Кентилсон и Барндсон — б. а.).
Щом зърнала приближаващите се хора, последната двойка безкрили гагарки се вдигнала от твърдото си гнездо. Двама от рибарите ги хванали и удушили. Третият взел единственото яйце, но забелязал, че то имало малка пукнатина и с яд го строшил в камъните. . ."

kifla_kifla | 2010-06-01 17:36:17

Тази сравнително малка пъстра птичка се нарича качулат питохуй и обитава района на Папуа-Нова Гвинея. Характерното за нея е, че в кожата и перата й се съдържа силната отрова батрахотоксин. Тази същата отрова се съдържа също и в кожата на някои от най-отровните жаби на света. Качулатият питохуй е един от 6-те вида питохуи. Всички те са отровни в някаква степен. В каква степен зависи от вида на храната, тъй като отровата не се синтезира в организма на питохуите, както при змиите напраимер, а се набавя от изяждането на един вид буболечка, която съдържа батрахотоксин. Питохуите всъщност са доста всеядни птици. Учените считат, че отровата служи на питохуя, за да се предпазва от различни паразити, а също така и за предпазване от врагове. Яркото оперение на качулатия питохуй всъщност е предупредителна окраска за евентуалните неприятели.

glamorous | 2010-05-31 15:23:58

Паунът обитава горите на Индия и остров Цейлон, богати на подлес от храсти и висока трева. Миролюбивите индуси, които обичат животните, считат пауна за свещена птица и неговото убиване се смята за престъпление. Те го отглеждат като домашна птица, която краси дворовете и градините. Когато европейците видели в Индия пауните, останали очаровани от тяхната приказна красота и стройна грациозна фигура. В Европа те били пренесени от Александър Македонски и днес се срещат почти във всички европейски зоологически градини и паркове.

Паунът се движи на ята от няколко десетки екземпляра. През деня цялото ято заедно си търси храната- семена и плодове от различни растения, а понякога менюто се разнообразява с насекоми и даже змии, които те ловко убиват. Ятата нощуват по клоните на дърветата.

kifla_kifla | 2010-05-30 19:02:31

Една много симпатична птица е синьокракото буби. Среща се главно на Галапагоските острови. Наричат го синьокрако, защото наистина краката му са яркосини. А "буби" е дошло от испанското "bobo", което значи "глупав", понеже имали навика да се качват по палубите на корабите, където моряците лесно ги хващали, убивали и изяждали, поради тромавостта им на сушата. По принцип са морски птици (разред Пеликанообразни), летят и се гмуркат много добре. На големина са горе-долу колкото гъски. Хранят се с риба. Имат слабоизразен полов диморфизъм, което значи, че мъжката и женската птица доста си приличат. Може да бъдат отличени главно по това, че мъжките са малко по-дребни и краката им са по-светлосини. Моногамни птици са – обикновено една двойка остава заедно за цял живот, много рядко се среща и бигамия. Интересен и леко комичен е ритуалният танц, с който мъжкият се опитва да съблазни женската по време на размножителния период. Женската обикновено снася от 1 до 3 яйца. Преди да снесе обикаля на няколко места, докато си намери подходящо място за гнездене. След като се излюпят малките бубита, ако няма достатъчно храна за всички, родителите хранят само най-едрото, защото то има най-голям шанс да оцелее. Опасно е, когато хората се доближават до гнездото, където са малките. Опасно за малките, не за хората, тъй като, ако усетят опасност, родителите може да излетят и никога да не се върнат, което е сигурна смърт за малките.

wazzap_nigga | 2010-05-30 18:11:42

Любимата ми птица е птицата носорог. Тя и разпространена в Африка и Азия. Отделни видове се срещат и в Нова Гвинея. Дължи името на характерния израстък в основата на човката, наподобяващ рог на носорог.

nevinkaa | 2010-05-04 20:17:36

Любимата ми птица е колибри. Тя тежи само 1,8грама и това я прави най-малката птица на света. Пулсът при някои видове достига до 1000 удара в минута. Летателната мускулатура е също много добре развита. Летят много добре, могат да се задържат на място и да летят назад, а могат и да изпълняват всевъзможни акробатични фигури с голяма ловкост и скорост. Видът се среща в Северна и Южна Америка, от Аляска до Огнена земя, но са най-типични представители за влажните джунгли на Амазония.

moms | 2010-04-28 11:07:29

Птицата, която буди винаги положителни емоции в мен е Белият щъркел. Той е вид водолюбива птица от сем. Щъркелови и е защитен от закона за защита на природата. В България гнездят около 10000–12000 двойки.Това е широкоразпространен, но намаляващ вид, който се размножава в по-топлите части от Европа. Видът е мигриращ, и зимува в тропическа Африка.