Категории » ГЕОГРАФИЯ И ТУРИЗЪМ » Бермудският триъгълник » Мистерията - Бермудски триъгълник »

Мистерията - Бермудски триъгълник

Темата е създадена от glamorous на 2010-03-03 15:40:27

описание-група

Бермудският триъгълник

В тази група може да споделяте всичко, което сте чували за Бермудския триъгълник. Каква е неговата тайна ?

категория: ГЕОГРАФИЯ И ТУРИЗЪМ

създадена на:
2010-03-03 15:34

от: glamorous
Теми:1
Членове:33
Коментари: 8

В тази тема може да се включи всеки с интересни истории, които е чувал за Бермудския триъгълник . Да разплетем тази мистерия !

twitter_ | 2010-05-07 20:30:52

Безспорно най-точното определение, стоящо зад наименованието Бермудски триъгълник е: "Районът, който представлява воден триъгълник и е ограничен приблизително на еднакво разстояние от около хиляда мили от бреговете на Флорида, Бермудските острови и Пуерто Рико”.

През октомври 1952 г. Джордж X. Сенд първи представя „Триъгълникът” на своите читатели в кратка статия за списание Фейт, озаглавена "Морска мистерия на нашата задна врата".

Статията на Сенд разказва за неотдавнашното изчезване на корабът Сандра през 1950 г. и същевременно обсъжда и някои от останалите загадъчни мистерии, случили се на скоро като Полет NC16002, Star Tiger и Star Ariel, като отделя по-голяма част от статията на Полет 19.

През 50-те години “Триъгълникът” остава разговорен израз, усвоен от местните хора, за случаите на необяснима катастрофа или изчезване. До началото на 60-те години, той придобива името „Смъртоносният триъгълник”.

В книгата си, „Криле на мистерията” през 1962 г., Дейл Тайтлър също посвещава една от главите "Мистерията на Полет 19", за да разкаже за най-новите случаи на изчезвания и дори започва да обмисля теории за това, като например електромагнитни аномалии и последици от „Проект Магнит”. Неговата книга настройва нравите за дискусии относно „Триъгълникът”.

През април 1962 г. Алън Екърт пише сензационна колона в списание Американски легион за Полет 19 - "Мистерията на изгубения патрул", която представя някои от най-популярните диалози, претендиращи че идват от Полет 19 - включително, това че океанът изглежда странно, всички компаси се объркват и не могат да отчетат никакви посоки, "всичко е странно." Това застава в основата на дискусиите за електромагнитното поле.

След това през февруари 1964 г. Винсънт Гадис пише статия за списание Аргоси, която е малко по-различна от останалите, макар че той добавя още няколко скорошни случая на изчезване като това на „Морската сярна царица”. Наименованието, което той дава, обединява мнението на обществеността, а именно: "Смъртоностният Бермудски триъгълник." Добавянето на "Бермуда" най-накрая уточнява района, в който се случват всички тези мистерии.

В своята популярна книга от 1965 г. „ Невидими хоризонти”, Гадис посвещава глава 13 на "Смъртоносният Бермудски триъгълник". Концепцията за Бермудския триъгълник се разпространява бързо.

По ирония на съдбата, първата публикувана книга, посветена на тази тема е озаглавена „Забрава на изгубените” (1969г.) на Джон Спенсър, в която той предполага, че районът, в който се случват тези мистерии не е имал реална форма и дори се опитва да включи в него Мексиканския залив, както и Ню Джърси.

Десетки статии в списания и вестници излизат в началото на 70-те години по темата като всеки автор предлага различни наименования на мистериозния район, както и различно местоположение. Така например Ричард Уинър предлага наименованието "Триъгълник на дявола" и разширява обхвата му почти до Азорските острови в близост до Португалия. Айвън Сандерсън от друга страна е сигурен в продълговатата форма на мистериозното място, а като разположение, предполага че се намира северно от Бермудските острови.

Но нито една от книгите по темата не се продава така добре както тази на Чарлз Берлиц от 1974 г. „Бермудският триъгълник”, която се превръща в бестселър. Продажбата й надхвърля 5 000 000 екземпляра и става феномен. И въпреки, че Берлиц също има съмнения за точната форма на мистериозния район, в обществото се утвърждава наименованието Бермудски триъгълник.

Въпреки всичко само една от книгите, написани по темата е позната и продължава да се издава и в наши дни, а именно: книгата на Лари Куше "Мистерията на Бермудския триъгълник – отговорът”

sakura_haruno99 | 2010-04-13 18:50:59

Хипотезата за съществуването на странно и загадъчно място, аномална зона, между Флорида, Куба и Бермудите- Бермудския триъгълник безусловно съществува, но дали наистина е толкова кръвожадна, както я описват във вестниците и списанията?

5-ти декември 1945г. бил обикновен ден за американските ВВС базирани във Флорида. По това време, голяма част от пилотите на служба там, имали голям летателен опит, за това произшествия във въздуха се случвали сравнително рядко. Опитен командир, с повече от 2500 летателни часа, бил Чарлз К. Тейлър, а можело да се заложи и на останалите пилоти от неговото 19-то звено, мнозина от които, били с по-високи звания от Тейлър. Задачата им този път била не много сложна: да излязат на прав курс към Чикън Шоал, намиращ се северно от остров Бимини. . Преди обичайните тренировъчни учения бойните летци се шегували и смеели, само един от тях почувствал, че нещо не е наред в душата му и останал на земята, противно на заповедта. Това му спасило живота … Времето било чудесно, пет триместни бомбандировача-торпедоносци “Ивенджър” излетяли и поели курс на изток, имащи на борда гориво за 5,5 часа …

В 14:10ч. Самолети с 14 пилота (вместо 15) излетяли, достигнали целта около 15:30 - 15:40 и тръгнали по обратния курс на югозапад. Само след няколко минути в 15:45, в командния център на авиобазата Форт Лотърдейл, се получило първото странно съобщение: “Имаме аварийна обстановка. Очевидно сме се отбили от курса. Не виждаме земя, повтарям, не виждаме земя!” Диспечерът ги попитал за координатите им. Отговорът силно озадъчил всички присъстващи офицери: “Не можем да определим своето местоположение. Не знаем къде се намираме. Изглежда сме се заблудили.” Все едно на микрофона бил не опитен пилот, а загубил самообладание новак, нямащ никаква представа относно навигацията над море. При тази ситуация, представителите на авиобазата взели единственото правилно решение: “Дръжте курс на запад!”

Нямало как, пилотите да пропуснат дългото крайбрежие на Флорида. Но … “Не знаем на къде е запад. Нищо не става … Странно … Не можем да определим посоката. Даже океана изглежда по-различно!” От земята се опитали да дадат указание за цел на ескадрилата, но заради рязка атмосферна промяна, тези съвети по всяка вероятност не били чути. Самите диспечери трудно улавяли откъси от разговорите между летците: “Не знаем къде се намираме. Би трябвало да сме 225 мили северо-източно от базата .. Изглежда, че ние …”

В 16:45 от Тейлър пристига странно съобщение: “Намираме се над Мексиканския залив”. Наземният диспечер Дон Пул помислил, че пилотите или са объркани, или са се побъркали, тъй като указаното място било в съвършенно противоположната страна на хоризонта! В 17:00 станало ясно, че пилотите са на границата на нервен срив, а някой от тях крещи: “Дяволите да го вземат, ако летяхме на запад, щяхме да попаднем у дома!” А после гласът на Тейлър: “Домът ни е на северо-изток…” Първата уплаха преминала, а от самолетите забелязали някакви острови. “Под мен земя, пресечена местност. Уверен съм, че това е Кис…”

Наземните служби също засекли изчезналите и се появила надежда, че Тейлър ще се ориентира… Но всичко се оказало напразно. Настъпила тъмнина. Излетялите звена, в търсене на изгубените самолети се върнали без нищо (а още един самолет изчезнал в това време).

Още се водят спорове върху последните думи на Тейлър. Радиолюбители са успяли да чуят: “Изглежда, като че ли ние … ние се спускаме в бели води … ние напълно сме се заблудили…” По свидетелста на репортера и писателя А. Форд, в 1974г., след 29 години, един радиолюбител споделил такава информация: Като че ли последните думи на командира бяха “Не ме следвайте… Те изглеждат като пришълци от Вселената…” . По мое мнение, последната фраза навярно е измислена или е интерпретирана по-късно. До 1948 г. хората в подобна ситуация, почти сигурно биха употребили израза “пришълци от Марс”. Даже на заседание на Комисията по разследването на това произшествие впоследствие, се появила фразата: “Те изчезнаха така безвъзвратно, все едно са излетяли за Марс!” Едва ли Тейлър би използвал малко популярното “Вселена”, още повече, че по онова време за пришълци от там дори фантастите не помисляли.

След делото за изчезването на 5-те самолета, “като гъби след дъжд” започнали да изникват нови истории с печален край. На бермутолозите не стигали “обичайните” изчезвания, за това в ход били пуснати недомлъвки и лъжи, в резултат на което, към броя на жертвите на триъгълника били включени съдове, потънали по съвсем тривиални причини (през 1924 г. японския кораб “Раифуку-Мару”, около който изникнали множество легедни, претърпял катастрофа поради силен ураган; при тримачтовата шхуна “Стар ъф пис” за един миг е потънал взривеният двигател). Не липсвали и истории, станали извън района на бермудския триъгълник (тримаранът “Тинмут Електрон“ през 1989 бил напуснат от екипажа си, но на 1800 мили от триъгълника и т.н).

Понастоящем, протоколираните случаи на изчезване на кораби едва ли достигат 10-15% от това, което жълтата преса е публикувала. Бедата е в това, че да се ориентираш в тези случаи е практически невъзможно, защото това тайнствено “нещо” не оставя свидетели. Но е възможно да се “попитат” немите свидетели на трагедиите - магнетофонни ленти, записи от показанията на радарите, докладите от службите по разследванията и т.н. И така, да се върнем на изчезването на 19-звено. Именно на това събитие, независимо, че има много по кървави и многобройни трагедии на Бермудите, си струва да се обърне внимание, дори и само защото е класика.

И така, първият и безспорен извод, налагащ се след прослушване на записите от радиовръзката е, че пилотите са се натъкнали във въздуха на нещо необичайно и странно. Тази среща е била първа не само за тях, но вероятно, за подобно нещо не са чували и техните другари и колеги. Само с това може да се обясни странната дезориентация и паника в обичайна рутинна ситуация. “Океанът има странен вид, появи се бяла вода, стрелките на приборите се въртят ” - съгласете се, че това може да уплаши всеки друг, но не и опитни пилоти, които навярно и друг път са попадали в екстремни ситуации и са намирали верния курс над морето. Още повече, че са имали прекрасна възможност да се върнат на брега - достатъчно е било да обърнат на запад и тогава самолетите за нищо на света не биха пропуснали огромния полуостров.

Тук и стигаме до основната причина за паниката. Бомбандировачите, в пълно съответствие със здравата мисъл и по препоръка от земята, приблизително половин час са търсили суша на запад, а после около час - на запад и изток. И не са я намерили. Фактът, че цял американски щат е изчезнал безследно може да подлуди и най-стабилните психически.

За да бъдем справедливи, трябва да да кажем, че в края на своя полет пилотите са видяли земя, но не са се решили да кацнат в плитки води. Визуално, по очертанията на островите Тейлър е определил, че се намират над Кис (югозападно от южния край на Флорида) и даже обърнал на северо-изток към Флорида. Но скоро, под влияние на колегите си, започнал да се съмнява във видяното и се върнал на предишния курс, все едно се намирал по-на изток от Флорида, т.е. там където и трябвало да бъде и кадето са го засекли радарните установки.

Но къде са били в действителност? Доклада на екипажа за наблюдение на Кис бил възприет на земята, като бълнуване на паникьосани пилоти. Пеленгаторите можели да сгрешат до 180 градуса и това се е взимало предвид, но в този момент, на операторите било известно, че самолетите са някъде в Атлантика (30 градуса северна ширина и 79 градуса западна дължина), северно от Бахамските острови и не можело дори и през ум да им мине, че в действителност, изчезналото звено е значително по назапад от Мексиканския залив. Ако това е било така, то Тейлър наистина е можел да види остров Кис, а не “приличащ” на Кис.

Възможно е операторите в Маями да не са съумяли да различат сигналите идващи от югозапад от сигналите идващи от североизток. Тогава тази грешка е струвала живота на пилотите. Изглежда, търсейки напразно суша на запад и изразходвайки всичкото си гориво те са се приводнили и потънали, докато на сушата са ги търсели на изток. През 1987 година именно там в шелфа на Мексиканския залив е бил открит един от “Ивенджърите” построен четиридесетте години! Не е изключено, останалите четири също да са някъде наблизо. Остава въпросът: По какъв начин самолетите са успяли да се придвижат незабелязано от всички на разстояние седемстотин километра назапад?

polityyy97 | 2010-04-13 13:07:04

Бермудският триъгълник е географска зона в Атлантическия океан, описвана най-често, като района разположен между три мислени прави, свързаващи Флорида, Бермудските острови и Пуерто Рико. Според различни източници границите на зоната варират по размер и по форма.

Районът е известен с мистичните изчезвания на морски и въздушни съдове. Съществуват различни хипотези, опитващи се да обяснят тези изчезвания, които се свързват с необичайни климатични явления, необиковени магнитни сили или отвличане от НЛО. Според други автори обаче, изчезванията на морски и въздушни съдове в тази част на света, не е по-често явление отколкото на други места в световния океан и могат да се обяснят с естествени причини.

dzzzza | 2010-04-03 20:01:31

Не знам на какво се дължат тези изчезвания, но знам че там се срещат две големи течения: студеното Лабрадорско и топлото Гълфстриймско течение. Тези течения само менят местоположението си и това създава вихри и мъгли и може би точно заради тези вихри и мъгли се получават изчезвания на кораби и самолети.
И бих искал да помоля glamorous да не ни копира информация от wikipedia, защото няма смисъл в това да ни копираш тая информация. Който иска да я прочете знае къде може да я намери, затова тук казвай според теб какво става по въпроса!

shrek123 | 2010-03-16 17:41:05

Безветрието в бермудският триъгълник се дължи на двете големи топло и студено течения, които се завъртат около тази област и я правят безветрена. Друго не се сещам за тази тема.

tancheto86 | 2010-03-04 14:33:04

Невероятно! Феноменално!
Наскоро бях чела за Бермудския триъгълник и за това как силата му се завихря от дълбините на Саргасово море. Започвало се внезапно образуване на мощна гигантска
фуния, която засмуквала широк фронт водни маси и поемала стремително нагоре към повърхността на водата. Описано е като гигантско торнадо нямащо равно на себе си.
Понякога се получавало и повторно завихряне. Удивително! Силата на водата и въздуха сплели смъртоносна хватка, а попадналите в нея и най-твърди тела ставали на пепел.
“Бермудския вихър” е може би най-страшната среща на вода и въздух. Представям си го като огромна черна дупка, засмукваща всичко около себе си и от която излизане няма.
Бушува, бушува и накрая всичко спира все едно нищо не е било, докато не дойде време да се зароди отново. Невероятно място за мен и страшилище за всеки, който се е озовал в близост до него.

krassimir0707 | 2010-03-03 22:24:26

Извинявай, да не би в твоя бермудски триъгълник да е изчезнала моята група?

glamorous | 2010-03-03 15:41:34

Бермудски триъгълник е географска зона в Атлантическия океан, описвана най-често, като района разположен между три мислени прави, свързаващи Флорида, Бермудските острови и Пуерто Рико. Според различни източници границите на зоната варират по размер и по форма.

Районът е известен с мистичните изчезвания на морски и въздушни съдове. Съществуват различни хипотези, опитващи се да обяснят тези изчезвания, които се свързват с необичайни климатични явления, необиковени магнитни сили или отвличане от НЛО. Според други автори обаче, изчезванията на морски и въздушни съдове в тази част на света, не е по-често явление отколкото на други места в световния океан и могат да се обяснят с естествени причини.

Трябва да се регистрирате или да влезете с акаунта си, за да добавите коментар!.