БАТКУНСКИ МАНАСТИР

Баткунски манастир "Св. Св. Петър и Павел"



"Св. Св. Петър и Павел" е единственият родопски манастир в Пазарджишка област. Въз основа на надписа на гръцки език върху мраморна плочка, намерена в черквата "Св. Димитър" в с. Паталеница, може да се предположи, че манастирът е построен или обновен през 12 век. Според Стефан Захариев манастирът бил изграден върху останки на езически храм през старобългарската епоха. Според руския пътешественик Виктор Григорович древният манастир край Баткун е основан от баткунски банове.
След турското нашествие у нас манастирът бил разрушен. По-късно бил изграден отново, но през 1774г. е разрушен за втори път след насилствено помохамеданчване на част от българското население в близката родопска долина Чепино. По-късно отново е обновен, но по-малък като постройка с една каменна черква. Манастирът е давал подслон на много известни местни хайдушки войводи - Тодор Банчев, Бейко Гащанов и на техните хайдути. Те били посрещани винаги радушно от игумена на манастира Герасим. В манастира е отсядал и Васил Левски. През 1872г. при една от своите обиколки в Пазарджишко той посетил Баткунския манастир и основал революционен комитет с представители от околните села - Паталеница, Баткун, Црънча, Елидере (днес Ветрендол) и Ямурчово (днес Мокрище).
Манастирът винаги е привличал поклонниците от близки и далечни места. По-будните българи от Пазарджик като Стефан Захариев, Станислав Доспевски и други посещавали манастира през летните месеци, за да се отморят там сред хубавата природа. Станислав Доспевски имал семейна стая, която сам изписал. Пазарджишкият управител Али бей също посещавал и уважавал манастира, защото там се излекувал. За миналото на манастира "Св. Св. Петър и Павел" днес напомнят едно старо клепало в двора му и мраморна плоча от старата манастирска чешма с възпоменателен надпис от 1781 г., сега вградена в стената на манастира.
В манастира "Св. Св. Петър и Павел" се намира рядка и много интересна забележителност-стара лоза, свидетел на различни времена и епохи. Историята на старата лоза се губи далеч в древността. Игуменът на манастира архимандрит Василий Петров, работил и живял тук повече от 30 години (починал през 1977 г.) разказва, че лозари чрез задълбочени изследвания установили, че лозата е на възраст над 500 години, най-старата на балканския полуостров. Размерите на тази столетница били необикновени. Характерна била дебелината на стеблото и. То имало обиколка 1,10 метра. Преди много години короната и е била около 70-80 пъти по-голяма, отколкото е сега и е покривала целия двор на манастира. През 1978 година силна буря счупила скелето и съборила лозата на земята. Откъртен бил и най-големия и плодоносен клон. Сега в дънера на старата лоза са се развили две нови стъбла, които в момента плодоносят. Лозата ражда черно на цвят грозде, с твърди зърна, използвано предимно за вино. Петвековницата е обявена за природна забележителност и се охранява от държавата.

---

Трябва да се регистрирате или да влезете с акаунта си, за да добавите коментар!.