Философски мисли
Темата е създадена от
Ramm
на 2010-02-27 08:39:37
|
описание-група
Философски мисли, истини за живота Тук ще изкажем философските възгледи за живота и разума, изречени като мисли. категория: ФИЛОСОФИЯ И ПСИХОЛОГИЯ създадена на: 2010-02-27 08:37 от: Ramm Теми:3 Членове:96 Коментари: 418 |
|
Класиране
Последни кръстословици
Най-трудни думи
АЛКАЛОИД В МАГДАНОЗА
АНИНОСНОВАТЕЛ НА УНГАРСКАТА КРАЛСКА ДИНАСТИЯ
АРПАДПОЛСКИ ПОЕТ, "КЕЙСТУТ"
АСНИКНай-трудни думи
СРЕДНОВЕКОВНИ АРАБИ
МАВРИМЯХ ЗА НОСЕНЕ НА ВОДА
САКАВЕЩЕСТВО ЗА ОБРАБОТКА НА ТЪКАНИ
АПРЕТНай-трудни думи
БРАТ НА НОЙ (БИБЛ.)
НИРЯПОНСКИ КИНОРЕЖИСЬОР
ОТАНИВИД РЕЧНА РИБА ОБИТАВАЩА ИЗТОЧНА АЗИЯ
ЛЕНОКНай-трудни думи
КОМПЮТЪРНА ГРЕШКА (ЖАРГ.)
БЪГБАЛЕТ ОТ ЖАН-МИШЕЛ ЖАР (1971 Г.)
АОРГЕРОЙ ОТ "ПАРАГРАФ 22"
ОР
ЖИВЕЙ, когато имаш всичко
или от всичко си лишен
и късаш думите на срички,
за да не паднеш в техен плен!
ЖИВЕЙ, когато от тревата
орониш първата роса
и търсиш в утрото приятел
на детските си небеса!
ЖИВЕЙ, когато ти се плаче
или до плач си отвратен.
От бели вълци и гризачи,
които ровят в твоя ден!
ЖИВЕЙ, с умората на всеки,
сънувай неговия сън!
И ако всичко си отрекъл,
повикай слънцето отвън.
ЖИВЕЙ, когато те разлюбят
светкавици и ветрове
и нежността започне грубо
метални устни да кове!
ЖИВЕЙ, с гласа и препирните
на малките си дъщери!
Изстинеш ли съвсем, опитай
ледът искра да сътвори!
ЖИВЕЙ, дори да си измамен
от собствената си съдба
и вместо да усетиш рамо,
усещаш нечий нож в гърба.
ЖИВЕЙ за всичко! А когато
животът вече изгори,
вдигни се пак и без остатък
останките му събери.
ЖИВЕЙ и всяка адска жега
с капчукова вода полей!
Дори да ти коват ковчега
живей, приятелю, ЖИВЕЙ!
~ . ~ . ~
Три неща никога не се връщат обратно:
~ ВРЕМЕ, ДУМА, ВЪЗМОЖНОСТ!
Три неща никога не трябва да се губят:
~ СПОКОЙСТВИЕ, НАДЕЖДА, ЧЕСТ!
Три неща са най-ценни в живота:
~ ЛЮБОВ, УБЕЖДЕНИЯ, ПРИЯТЕЛСТВО!
Три неща никога не са сигурни:
~ ВЛАСТ, КЪСМЕТ, СЪСТОЯНИЕ!
Три неща определят човека:
~ ТРУД, ЧЕСТНОСТ, ПОСТИЖЕНИЯ!
Три неща погубват човека:
~ ВИНО, ГОРДОСТ, ЗЛОБА!
~ . ~ . ~
Никога не се опитвай да разбереш всичко - някой неща не са от значение...
Никога не прикривай чувствата си: когато си щастлив - отдай им се, когато не си - преживей ги!
Никога не се страхувай да опиташ да направиш нещата по добри - ще се изненадаш от резултатите...
Никога не се страхувай от бъдещето - живей за деня!
Никога не се чувствай виновен за миналото - каквото и да е станало - е станало...
Учи се от всички грешки, които си направил!
Никога не се чувствай сам - винаги има някой, който ще ти подаде ръка!
Никога не забравяй, че можеш да постигнеш много от нещата, за които си мечтал...
Никога не спирай да мечтаеш - нищо не е толкова трудно, колкото изглажда!
Никога не спирай да обичаш!
Никога не спирай да вярваш!
Никога не спирай да следваш мечтите си!
...и никога не се отказвай!
Случвало ли ти се е някога да мълчиш, а всъщност да искаш да крещиш отвътре?Случвало ли ти се е някога да се усмихваш, а всъщност сълзите да напират застрашително и да искаш неистово да заплачеш? Случвало ли ти се е да си заобиколен от много хора, а всъщност да си празен отвътре и толкова сам?Случвало ли ти се да имаш покрив над главата си, а да се чувстваш бездомен?Случвало ли ти се е да стоиш на едно място, а всъщност да искаш да избягаш?Случвало ли ти се е да се примириш, а всъщност да искаш да замахнеш с ръка и да събориш целия си живот, за да го изградиш наново?Случвало ли ти се да вървиш, а всъщност да нямаш цел и посока, оставен единствено на течението си?Случвало ли ти се е да имаш всичко, което си искал и пак нещо да ти липсва? Случвало ли ти се е да имаш много приятели, а никой да не те разбира?Случвало ли ти си е да изглеждаш силен и несломим, а да си толкова слаб и уязвим, като дете? Случвало ли ти се да изгаряш от болка, а да трябва да се държиш и да проявяваш сила?Случвало ли ти се е да стоиш на кръстопът и да не виждаш правилния път за теб?Случвало ли ти се е да имаш мечти и да се предадеш пред тях само, защото чувстваш, че нямаш повече сила да продължиш да ги следваш?Случвало ли ти се е да изпитваш такова отчаяние, че да не виждаш светлината в тунела?Случвало ли ти се е да искаш да изречеш куп неща, думи, вълнения и да няма кой да те чуе?
Случвало ти се е ... знам ...Това не означава, че няма изход, че няма светлина.Често в живота изживяваме такива моменти – тежки и безтегловни, безнадеждни и тягостни.Моменти на самота и лутане, на празнина и обезвереност.
И не е вярно, че само малодушните хора изпитват и преживяват това.На всеки от нас може да се случи.Да застане на кръстопътя си и да не знае накъде да поеме и как да излезе от дупката, в която усеща, че е.Но колкото и да ни се струва безнадеждно положението ни, всъщност накрая винаги се появява светъл лъч.Този, който разтуря облаците и дава начало на нова светлина, на нов ден, на нова надежда.
Ти не си сам.Със сигурност има някъде някой, който мисли за теб и те чака да му се усмихнеш, да му подадеш ръка.Със сигурност някъде има някой, който се нуждае от теб и ти си ценен със своето съществуване.Покажи на този някой слънцето на небето и дъгата в дъжда.
Нямаме време, само един живот... да изживеем... само една любов да вземем...Всичко казано в няколко думи. Нямаме чак толкова време да губим, не можем да си го позволим.Целия свят е пред нас и ни чака.Нека вземем най-доброто от него и да продължим.Нямаме време за отчаяности, безнадеждности и сломеност.Имаме прекалено малко време, за да го губим в безпътици и лутания.Да се гмурнем сега в него и да изживеем всичко очакващо ни с усмивка.
Любовта е енергия.Всичко е като във физиката – енергията не се губи, преминава от един вид в друг или от едно тяло в друго.
Не е страшно, когато хората се разделят, по-страшното е, когато оставаме с един човек, а енергията, т.е. любовта ни вече е нещо друго, превърнала се е в друга форма на усещане или пък просто е преминала към друг човек.
Защо тогава разделите ни плашат все още?Заради риска от изгубване на сигурността?Заради удобството? Неизвестността?
Я, стига!Та това не е любов.Навик е.
Любовта е вълнение.Мъничко съмнение.Постоянна различност.Енергия!А енергията е сила!Обичай и бъди силен!Иначе не става...
Пътят на живота
~ за невежия е труден...
Пътят на живота
~ за разумния е лек!
Разбраното противоречие
~ на едни носи радост...
~ а на други - скръб!
Ако скърбиш за това, което си разбрал,
~ не си познал живота...
Ако се радваш на това, което си разбрал,
~ си схванал светлите му страни!
Затова:
~ радвай се на всичко, което имаш, докато смело напредваш по пътя към онова, за което мечтаеш!
И помни, че:
~ светът прави път на тези, които знаят на къде отиват...
Напоследък ми прави впечатление, че хората са доста сдържани.Какво искам да кажа ли?Трудно или почти никак не изразяват чувства и емоции, не показват това, което ги вълнува, не се усмихват, не се радват, не плачат дори.И като се замисля май по-скоро изразяват гняв, агресия и все такива негативни и обременяващи неща.А защо просто не бъдем такива, каквито сме и не се отдаваме на това, което ни е на сърце.Не ми харесва тази тенденция да сме толкова, стигащи до скука сдържани.Нали уж сме сърдечна, емоционална, страстна, първична нация, умееща да се наслаждава и да цени удоволствията?Защо тогава гледаме странно и с неразбиране някой, който е изразителен в своето поведение и колоритен дори? Тогава ни се струва различен, ненормален, странен, смешен може би.
А защо просто не сме ние?Защо просто не се оставим на емоциите, които ни владеят, да излязат от нас?Защо се крием?Зад стени и черупки.Защо не излезем наяве и не се разсмеем, когато ни се смее и не се разплачем, когато ни се плаче?Защо трябва да спазваме тези правила и поведение само заради някого или защото някой би бил по-доволен от това.Защо не сме деца и не изживеем радостите и тъгите си на воля, както само те умеят?Защо просто не сме щастливи?
Сигурна съм, че на всеки му се е случвало да прояви спонтанност.Лудешка радост.От нещо дребно дори.Да викне от възторг, да изкрещи от вълнение.Да запее от щастие.Да заплаче от умиление.Какво по–хубаво от това да изразяваме себе си по този начин!
Доста време ми трябваше да осъзная, че не съм лоша в своята емоционалност.Че да изразявам себе си, не е недостатък.Че единствения начин, чрез който мога да потуша чувствата си, е като им се отдам.
Запитах една приятелка трябва ли да съм по-сдържана, това ли е правилния начин, за да живееш по-комфортно. А тя ми отговори с много прост отговор, който може би ми хареса, защото точно това съм искала да чуя.Но все пак аз си отговорих и на себе си.Каза ми: Това си ти. Всички тези вълнения и емоции, които изпитваш – това си ти.
Смятам, че с това се различаваме от животните.Това ни прави хора.Това ни дава тласък и сила напред.Да усещаме.Да изживяваме.Да се отдаваме.Да се наслаждаваме.Да чувстваме.Да изгаряме.Да вярваме.Да се надяваме.Да копнеем.Да мечтаем.
Просто да живеем!
Всеки от нас е имал дни когато му се е искало да крещи и да скубе коси... Както се пее в една небезизвестна българска песен на група Такси - "Има дни, в които не върви" и си мисля, че точно ти разбираш какво имам предвид.Като човек, позитивно настроен, се надявам бройката им в моя и в твоя живот да е незначителна! И все пак си мисля, че не е твърде лошо да ги има, за да можем да оценим онези другите - ХУБАВИТЕ ДНИ!
Чудех се кое е нещото, което прави моя и твоя ден ведър, топъл, изпълнен с настроение...?Стигнах до извода, че това е УСМИВКАТА!А както добре знаем, тя е заразна и според мен може да направи чудеса, дори с най-намръщения сериозник, когото срещнем.Преди време попаднах на една мисъл, която звучи повече като мъдро предупреждение и мисля, че наистина има ефект: 'Не се смей пред сърдит човек!Усмихвай се!.Излиза, че усмивката е може би най-мощното оръжие срещу лошо настроение, което предизвиква щастливото птиче да ти кацне на рамото и го съхранява за следващите дни.
Има три вида хора:
~ Първият включва онези, които приличат на букви, издълбани в скалата.Те лесно се гневят и задържат в себе си гневните мисли за дълго време.
~ Вторият вид включва онези, които приличат на букви, написани върху пясъка.Те също се разгневяват, но гневните им мисли бързо се разсейват и преминават.
~ Третият вид са онези, които са като букви, написани върху течаща вода.Те не задържат мисли в главата си. Те оставят ругатните и неделикатните клюки да отминават незабелязано.Съзнанието им е винаги чисто и необезпокоявано.
Бъди като надпис върху течаща вода: не задържай в ума си лоши мисли и неприятни усещания!
~ . ~ . ~
Когато обичаш някой,
когато имаш място само за този някой в сърцето си,
когато този някой е всичко за теб и въздуха и водата... и Рая и Ада...
когато всичко друго около теб е като в мъгла...
и сякаш си е загубило смисъла и силата...
когато имаш очи само за този Единствен някой...
когато се чувстваш вече половин човек или половин душа,
когато този Някой не е близко до теб...
когато мисълта, че няма да видиш този Някой никога повече
те плаши дори повече от смъртта...
когато никога никой и нищо преди в живота ти не са били толкова
до болка истински и нереални в същото време....
когато името на този Някой е за теб
единственият синоним на думата любов...
когато всички пътища на този свят водят към и единствено до Него...
когато всички сънища твои се превърнат в един...
и той е с лика на този само Твой някой...
когато този някой се превърне в твоята причина за Живот....
когато за теб не съществува бъдеще,
в което този някой да не е на Първа позиция там....
когато този някой престане да има недостатъци
и за теб той е Перфектен, точно по начина по който е....
когато го гледаш и очите ти виждат само думите щастие Мое
в неговите очи изписани с пламъка на обичта....
когато заспиваш и се събуждаш с мисълта за този някой...
и дори през по-голямата част от деня мислиш Само за него...
когато той стане Единствената ти причина сутрин,
за да станеш от леглото и да се впуснеш в живота....
когато този някой стане единственото Вдъхновение за теб....
когато погледнеш реалността в очите и видиш,
че преди да се откриете един друг...
дори не сте живели,
а само сте съществували за Момента на вашата среща...
когато часовете в които не сте Заедно...
не са часове а сякаш векове....
когато знаеш, че каквото и да правиш,
винаги всичко с този някой ще е сложно и объркано,
но въпреки всичко вместо да се откажеш на 'време'...
ти продължавам още по-устремено Напред...
когато нощите станат дни
и ти сякаш дори не забелязваш кръговрата на дните,
защото този някой се е превърнал в твоето Слънце и Луна...
когато целувката на този някой те кара да се чувстваш Жив отново...
когато болките и радостите на този някой се превърнат в твои Лични....
когато се съмняваш...
....просто погледни на този някой
в очите и ще Намериш там всички твои отговори...
Несправедливостта – възниква заради това, че човек се отнася към света много пристрастно.За да бъде справедлив, човек трябва да се избави от властта на чувствата си.Той трябва да постъпва така, сякаш светът съществува независимо от него. "Светът съществува, а аз не съществувам" - за справедливия човек е важен само този принцип.
Глупостта — възниква, защото знаейки съвсем малко за огромния и многообразен свят, човек съди за него само от позициите на своето знание.Както е невъзможно да се изгребе морето, така е и невъзможно да се познае света изцяло.Разширявайки своите знания, човек само преминава от по-голяма глупост към по-малка.Затова е мъдър онзи човек, който търси истината не в света, а в самия себе си."Аз съществувам, а светът не съществува" - от този принцип се ръководи мъдрецът.
Злото – се появява тогава, когато човек противопоставя себе си на света.Когато заради своите цели се намесва в естествения ход на събитията и подчинява всичко на своята воля.Колкото повече човек се стреми да господства над света, толкова повече светът му се съпротивлява, понеже злото поражда зло. "Светът съществува и аз съществувам.Аз се разтварям в света." - ето основното за онези, които носят Доброто в света.
И накрая, Нещастие изпитва онзи човек, комуто нещо не достига.И колкото повече не му достига, толкова по-нещастен е той.А тъй като на човека все нещо не му достига, то задоволявайки своите желания, той само преминава от по-голямо нещастие към по-малко.Щастлив е онзи човек, вътре в когото е целият свят - нему не може да му липсва нещо."Светът съществува.И АЗ съществувам, целият свят е разтворен в мен" – ето формулата на Щастието.
С пари можеш да си купиш храна,
~ но не и апетит.
Можеш да си купиш къща,
~ но не и домашен уют.
Можеш да си купиш легло,
~ но не и сън.
Можеш да си купиш лекарство,
~ но не и здраве.
Можеш да си купиш книга,
~ но не и знание.
Можеш да си купиш диплома,
~ но не и ум.
Можеш да си купиш прислужник,
~ но не и приятел.
Можеш да си купиш забавления,
~ но не и щастие.
Можеш да си купиш секс,
~ но не и любов.
Можеш да си купиш разпятието,
~ но не и вяра.
Можеш да си купиш часовник,
~ но не и време.
Можеш да си купиш смъртта,
~ но не и живота.
Можеш да си купиш по-луксозно място на гробищата,
~ но не и на небето.
Можеш да си купиш всичко материално,
~ но не и духовност.
Защото много по-важно от това да имаш, е това ДА БЪДЕШ ЧОВЕК!
~ . ~ . ~
Аз на заем не съм те прегръщал
и на заем не съм те мечтал,
всяка ласка под брой да ми връщаш.
Мен ми стига, че нещо съм дал.
Може днес да не дойдеш на среща,
но след ден
но след два,
но след три
да потрепне в душата ти нещо
и за мен да преминеш гори,
над които небето поклаща
обгорено от бури платно.
Може дълго писма да не пращаш,
но сложи две думи в едно,
та за двеста писма да вълнува
и за двеста да има цена.
Може само веднъж да целуваш,
ала тази целувка една
до последния ден да гори,
до последния дъх ...и до гроба.
Стига заеми! Стига везни!
Искам обич за обич!
Някои хора не чакат да бъдат помолени
за помощ, да ни изслушат,да бъдат до нас,
да са загрижени за нас...
Някои хора просто знаят как да дават от сърце
и някакси,
дори не подозират
колко са самопожертвувателни и колко са
грижовни,
колко са ни необходими
и колко са животите до които се докосват.
Тези хора
винаги ще бъдат специални
и винаги ще означават
много за нас.
* * *
Всеки един от нас има такъв специален човек до себе си – дали той ще е любимият човек или някой приятел или роднина, огледай се около теб и виж кой или кои са тези специални за теб хора и си помисли –Какъв щеше да е животът ти без тях, ако не бяха те до теб? ...
Затова отдели и посвети малко време от забързаното си ежедневие на тях - на тези наистина специални хора, благодари им затова, че са винаги до теб и в трудностите и в радостите, в щастието и в бедите ... и за любовта, която ти дават всекидневно ...
Не е важно по какъв начин ще изкажеш благодарността си и обичта си към тях ... важно е да го направиш ...
Защо имаме връзки, които никога не можем да прекъснем, колкото и упорито да се опитваме...
Защо винаги остават ей тъй някои от тях, уж прекъснати, а в същото време и ей тъй незавършени...
И всеки път в който срещнем отново даден човек, или дори само мисълта за него, кара пак сърцето ни да прескача...
Всички стари спомени нахлуват в главата ни ... хубавите идват първо... лошите остават по-назад за накрая...
Да ни припомнят защо наистина се опитваме тази връзка незавършена от толкова време, най – накрая да успеем да откъснем от сърцето си...но този пореден път поне да е завинаги ...
Преди време много близка моя приятелка ми сподели: Мисля за един, а плача за друг, и този другият стои и не иска да си тръгне ...
Какъв съвет да и дам ... Никакъв, нямам .. за тези лични сърдечни работи съвети не се дават ... и лекарства за това няма дори, колкото и болката да е голяма ... колкото и сърцето да те боли ... и очите ти да са уморени и червени от плач ... нервите опънати до скъсване ... и безсънните нощи отдавна си спрял и тях да ги броиш ... уви лекарство за този особен вид болка още няма ... а казват, че любовта лекувала всичко ... аз ще добавя, зависи ... защото както лекува, така и разболява и лошото е, че ако те разболее после ще ходиш болен, ако не с месеци, може и с години ... та дори и цял живот ...
И как например се ‘убива’ любов ... как да ти даде сърце да ‘убиеш’ любов ... онази любов, която понякога те задушава ... и те притиска някак си ... Обичаш човека, който ти я дава, но ти идва в малко повече от необходимото количество любов ... и те кара да си мислиш ...
Има ли смисъл да се мъча ... ако ще е любов с мъка, по- добре да не е ...
Как да му кажеш на този човек - виж не ме обичай толкова много и не ме обсебвай ... дай ми място и въздух да дишам ... но после идват и въпросите – Защо?И да не би да си имаш друг и как така, ще те задушавам ... как да му обясниш, че понякога less love is even better …
Съдби всякакви, любови различни ... но каквото и да правим всичко в нашия живот опира и се ръководи от любовта ... във всичките й форми и разновидности и както се казва : влюбване има, отърване … после няма ... :)))
Попитали веднъж една добра и мъдра старица:
- Бабче, ти си преживяла толкова тежък живот, а душата ти е останала по-млада от на всички нас.Кажи ни, имаш ли някаква тайна за това?
- Имам, милички! - отвърнала бабата. - Всичко хубаво, което са правили за мен, аз записвах върху сърцето си, а всичко лошо - на водата.Ако аз правех обратното, сега сърцето ми щеше да е цялото в страшни рани и болезнени ръбове.А сега то е рай благоуханен.
Животът ни е дарил с две много важни и еднакво ценни способности - да помним и да забравяме.Когато за нас направят нещо добро, нашата признателност изисква да го помним.А когато някой постъпи лошо, любовта ни насърчава да го забравим...
~ . ~ . ~
Когато някой направи нещо добро за теб, запиши го върху сърцето си и дълго го помни!
Но когато те заболи от нечия постъпка или лоша дума - позволи на времето да заличи болката ти ...
Няколко урока ...
Първо - опитай се да разбираш родителите си.Те са само хора и могат да грешат.
Второ - Бори се с лошото - доброто ще последва.
Трето - Следвай мечтите си и се обграждай със страстите си и страстни хора.
И накрая - Гордей се с това, което си, без значение кой се опитва да те убеди в противното.
~ . ~ . ~
Един човек попитал, как да заздрави отношенията в семейството си.
- Трябва да се научиш да слушаш жена си.
Човекът сериозно изпълнил съвета на Учителя. Месец по-късно той отново отишъл при него и съобщил, че се е научил да чува всяка дума, която жена му произнася.
Усмихвайки се, Учителят казал:
- А сега иди вкъщи и се научи да чуваш всяка дума, която тя не произнася...
~ . ~ . ~
Да разбираш другия означава да чуваш и онова, което той не изрича на глас ...
Най-вкусните винаги са на върха на дървото.
Повечето мъже не искат да се изкачат на дървото за вкусен плод, защото се страхуват да не паднат и да се ударят...
Вместо това, те си събират паднали ябълки от земята, които не са толкова добри, но за това пък - достъпни!
Поради това, ябълките на върха си мислят, че със самите тях нещо не е наред...
А в действителност те са страхотни!
И просто трябва да дочакат човека, който не се страхува да се изкатери чак до върха на дървото!
~ . ~ . ~
Не трябва да се примиряваш с посредственото!
Не трябва да избираш каквото и да е!
Не трябва да правиш безсмислени компромиси!
Защото пътя назад после често е невъзможен,
защото пораженческото мислене не прощава...
Не трябва да се отказваш да търсиш правилното,
това което си заслужава, което е на ниво
и което си струва жертвите и усилията!
Най-лесно е да спреш, да се предадеш.
Трудното е да продължиш напред,
въпреки болката, въпреки мостовете, които рухват...
Трудното е да продължаваш
да виждаш слънцето през облаците
тогава, когато бурята вършее...
Трудно е, но не е невъзможно,
не е непреодолимо,
защото непреодолимо е само разстоянието
между Днес и Вчера...
А Днес все още имаш времето на своя страна,
Днес още не е късно да се бориш
и да продължиш...
Днес имаш всички сили, дори да не ти изглежда така.
Днес трябва да устоиш
и да намериш причини да се усмихнеш отново...
Каквото и да ти говорят, както и да те спъват,
значение имат само сърцата,
които те подкрепят и обичат безусловно!
Мисли за това и не спирай да мечтаеш!
Мисли за това и не спирай да дерзаеш!
Не прави безсмислени, евтини компромиси!
И не спирай точно сега,
когато може би си на крачка от сбъдването...
Колкото и да е трудно - помоли се и продължавай напред!
Не утре, а ДНЕС!
Трябва да се регистрирате или да влезете с акаунта си, за да добавите коментар!.