Категории » ФИЛОСОФИЯ И ПСИХОЛОГИЯ » Философски мисли, истини за живота » Кратки философски разказчета »

Кратки философски разказчета

Темата е създадена от Ramm на 2010-02-27 08:43:03

описание-група

Философски мисли, истини за живота

Тук ще изкажем философските възгледи за живота и разума, изречени като мисли.

категория: ФИЛОСОФИЯ И ПСИХОЛОГИЯ

създадена на:
2010-02-27 08:37

от: Ramm
Теми:3
Членове:95
Коментари: 418

Кратки разкази, показващи силата на разума и съзнанието, винаги побеждаващи злото.

rose1 | 2011-10-30 18:18:00

Къщата, в която ще живееш утре

Един възрастен строител решил вече да се пенсионира и да посвети оставащото му време от живота на съпругата и семейството си.Но когато отишъл да уведоми началника си, че се оттегля, шефът му го попитал, дали не може да остане още малко и да направи една последна къща, като лична услуга за него, преди окончателно да напусне работа.

Никак не му се понравило на строителя това искане, но въпреки това се съгласил да изпълни молбата.Още тогава започнал работа по новата къща, но по всичко личало, че майсторът не влага сърце в строежа, както преди и не си върши работата с мерак, както му приляга.Не изпипвал детайлите, а материалите, които използвал, били с най-ниско качество.От далече се виждало, че върши нещата "през пръсти" и всичко прави без желание.

Естествено, това се отразило на къщата и тя станала доста неугледна на вид.

В деня, когато най-после строежът приключил, шефът на уважавания строител дошъл при него, отворил входната врата на новата къща, обърнал се към своя подчинен и подавайки му ключа, му рекъл:
- Тази къща е за теб.Тя е моят подарък за най-добрия ми работник!

Строителят, естествено, онемял от чутото.И през ум не му била минавала подобна мисъл.А когато успял да осмисли този неочакван обрат на събитията, той се ядосал на себе си.Защото, ако знаел предварително, че строи собствената си къща, той щял да вложи много повече старание и усилия в нея.Можел да я направи много по-различна и по-хубава от тази...

~ . ~ . ~

Същото се случва и с нас.Всички ние градим собствения си живот - всеки ден, всеки час, всеки миг.Но много често влагаме в него по-малко от това, на което действително сме способни.И после шокирани и засрамени разбираме, че трябва да живеем в къщата, която сами сме си построили...

Не случайно е казано, че Животът е като проект "Направи си сам!".И нашата нагласа, всички навици и избори, които правим днес, градят къщата, в която ще живеем утре...
Затова, нека градим мъдро!

~ . ~ . ~

rose1 | 2011-09-29 16:53:58

Притча за Любовта и Раздялата

В края на полето стояли Любовта и Раздялата и наблюдавали млада влюбена двойка.Раздялата казала на Любовта:
- Обзалагам се, че ще ги разделя!
Любовта отвърнала:
- Почакай!Дай ми възможност да направя само едно нещо с тях, а след това ти можеш да ходиш при тях колкото пъти искаш.

Съгласила се Раздялата.А Любовта се приближила до двамата влюбени, докоснала ги, погледнала в очите им и видяла, как между тях пробягва искра...
Върнала се Любовта при Раздялата и казала:
- Хайде, сега е твой ред!
- Не, - отвърнала Раздялата. – Сега аз нищо не мога да направя, сега техните сърца са изпълнени с любов. Ще дойда при тях по-късно...

Минало време.Раздялата се върнала край къщата на онази същата двойка и видяла млади баща и майка с новородено бебе.Раздялата се надявала, че любовта им вече е отминала и затова с надежда пристъпила прага на дома им.Но поглеждайки в очите им, тя видяла Благодарност.
Обърнала се Раздялата и казала:
- Ще дойда при тях по-късно...

Минало се още време.Раздялата отново се явила при тях – от къщата се носела детска глъч.Бащата се върнал изморен от работа, майката се опитвала да успокои момчетата.Раздялата се надявала, че сега вече тя ще може да ги раздели – все пак за толкова време и Любовта, и Благодарността отдавна трябвало да са напуснали сърцата им.Но поглеждайки в очите им, тя видяла Уважение и Разбиране.
- Ще дойда по-късно – тръгвайки си и този път, казала Раздялата.

Минало време.И отново дошла до дома им Раздялата. Погледнала – децата вече били пораснали, бащата – с посребрени коси, обяснявал нещо на синовете си, а майката приготвяла вечеря в кухнята.Вглеждайки се в очите им, Раздялата отново разочаровано въздъхнала – в тях тя видяла Доверие.
- Ще дойда по-късно – казала тя и излязла.

Минало се още време.Надникнала Раздялата отново в този дом и видяла из къщата да бягат внуци, а край камината стояла опечалена и измъчена старица. Раздялата я изгледала и си казала:
- Ето, че настъпи и моето време!
Приискало й се да погледне в очите на възрастната жена, но в същото време тя станала и излязла от дома. Раздялата тръгнала след нея.Скоро старицата стигнала до гробището и приседнала до един гроб.Това бил гробът на нейния съпруг.
- Изглежда, съм закъсняла – казала си Раздялата. – Времето е свършило вместо мен моята работа...
Тогава Раздялата се вгледала в разплаканите очи на възрастната жена.А в тях видяла Спомен – Спомен за Любов, Благодарност, Уважение, Разбиране и Доверие...

rose1 | 2011-09-05 18:11:05

Ръката на Маестрото

Тя беше разбита и надраскана и аукционерът смяташе, че не си заслужава да губи много време за старата цигулка, но я вдигна с усмивка.
- Това обявявам за продан, добри хора! — извика той. — Кой ще започне наддаването?
- Един долар, един долар..., после два! Само два? Два долара, кой ще качи на три?Три долара веднъж, три долара два пъти, Оставаме на три...

Но не, от дъното на стаята един мъж с посребрена коса излезе отпред и вдигна лъка, после избърса праха от старата цигулка, затегна разхлабените струни и засвири някаква мелодия, чиста и нежна като ангелски песнопения по Коледа.Музиката спря и аукционерът с притихнал и спокоен глас каза:
- Обявявам за продан старата цигулка!

И я вдигна заедно с лъка:
- Хиляда долара, а кой ще качи на две хиляди?Две хиляди!А кой ще качи на три?Три хиляди веднъж, три хиляди два пъти... Продадено! - каза той.

Хората нададоха одобрителни викове, но някои от тях питаха:
- Не разбираме съвсем добре, какво промени стойността й?
Отговорът дойде бързо:
- Докосването на ръката на маестрото...

И много хора, чийто живот не е правилно настроен, а разбит и надраскан от грях, се продават евтино на неразумната тълпа и твърде много напомнят за старата цигулка.За паница леща, за чаша вино — една игра — и той продължава нататък.Обявяват цената му за първи път, за втори път и тъкмо да удари чукчето — "Продаден", — пристига Маестрото и глупавата тълпа никога няма да разбере докрай стойността на душата и промяната, която настъпва, щом я докосне ръката на Маестрото..

rose1 | 2011-08-29 16:47:14

Писмо в бутилка

Това писмо е молитва...
Моите търсения ме доведоха до една голяма истина. Имах това, което всички търсят и почти никой не намира.Имах единствения човек, когото да обичам безкрайно.Човек, роден на Открития бряг и отраснал с магията на Атлантика.Човек с истински достойнства, постигнал всичко в живота сам.Той е моето пристанище. Нито бурята, нито проблемите, нито дори смъртта, не могат да ми го отнемат.Моля се за това, всеки човек да има шанса да познае такава любов.И да бъде благословен от нея.Ако молитвата ми бъде чута, ще изчезнат и вината, и съжалението.Това ще бъде краят на гнева.Моля те, Господи! Амин...

...Когато се сблъскаш с невъзможното, ти трябва време, за да го разбереш...

...Чувствам се изгубен, без ориентир, без компас. Знам, че е налудничаво, но се разбивам и в най-малката скала.Никога не съм се чувствал така.Ти беше моят истински север.Винаги намирах пътя към дома, когато ти беше там.Прости ми, че се разгневих, когато ме напусна.Вярвам, че това беше грешка и чакам Господ да я поправи.Вече съм по-добре.Работата ми помага.Но най-много ми помагаш ти...

...Ти бе най-хубавото нещо тази вечер.И този ден.И тази година...

Снощи видях усмивката ти в съня си.Тя ме прегърна с топла любов, притисна ме като малко дете. Единственото, което помня, е усещането за покой. Събудих се с това усещане и го запазих, докато можех. Искам да знаеш, че съм поел по пътя към този покой. Съжалявам за толкова много неща.Исках да се грижа по-добре за теб.Да те предпазя от всяка болест, от студа и от страха.Съжалявам, че не намирах думи да опиша чувствата си.Съжалявам, че чак сега поправих пътната врата.Съжалявам за скандалите.Съжалявам, че бях прекалено горд, за да ти кажа "Извинявай!". Съжалявам, че не ти правех комплименти... за дрехите ти, за косата ти.Трябваше да те притисна така, че и Господ да не може да ни раздели...

...Бих искал да е по-просто.Бих искал да е по-лесно...

..Всеки момент от живота ми е изпълнен с теб. Поправям яхтите, после отплавам, а през цялото време спомените ме заливат като прилив.Спомням си как, като бяхме млади, ти отиде да търсиш по-добър живот.Бях ужасно изплашен, но не смеех да го призная.Борех се със страха си, като си повтарях, че някога ще се върнеш.Повтарях го и мислех, какво да ти кажа, когато се върнеш.Сигурно съм обмислил стотици варианти.И когато моментът дойде, не казах почти нищо. Успях само да те целуна.И когато ти каза "Ще остана!", вече всичко беше казано.Сега отново го правя.Мисля, какво да ти кажа, ако по някакъв начин се върнеш...

...Ако направиш нещо лудо за някого, това ще докаже само едно - че той е един щастливец!...

rose1 | 2011-08-26 07:06:20

Голям си, колкото големи са мечтите ти! - Приказка за Слънчогледите

Човек е толкова голям, колкото големи са мечтите му
~ Приказка за Слънчогледите ~

В началото слънчогледите не се наричали слънчогледи и си били просто едни мънички цветчета, дори малко сиви, които никой не забелязвал.В градината те се губели сред всички рози, които надменно се перчели с пищната си хубост и ярки цветове.Розите казвали:
- Ние сме много важни особи, вижте само как украсяваме най-специалните моменти от живота на хората!Нашите родители са били също тъй важни и имаме най-прекрасния цвят на земята - червения!...

Слънчогледите свеждали вечер малките си сиви цветчета и им ставало много мъчно, защото те нито украсявали нечии прекрасни моменти, нито имали омайващ аромат, нито цветът им бил нещо особено и забележимо.

През една от тези вечери наблизо се случило да премине Феята на пеперудите.Видяла ги така натъжени и замислено седнала върху капката роса на едно зелено листо.
- Защо сте тъжни? - попитала тя.
- Погледни ни, ние сме толкова дребни и невзрачни, че дори малките калинки не се спират при нас...
Феята помълчала кратко и се усмихнала:
- Да, но аз ще ви дам нещо, което другите цветя нямат.Отсега нататък вие ще можете да мечтаете!И всяка ваша мечта ще ви прави по-големи и красиви... - Изричайки тези думи, тя прелетяла покрай всяко едно от малките сиви цветчета и го посипала със златист пеперуден прах.

Сутринта Слънцето изпратило своите лъчи при цветята с молба да помогнат на една мравка.Тя само трябвало да се покатери по тях и да види къде се намира дома й, защото се била изгубила.Розите високомерно се надули и показали бодлите си - те не общували с такива елементарни създания като мравките.Теменужките също отказали, притеснени мравката да не ги стъпче и те да не изглеждат вече толкова фини и нежни.Само слънчогледът вдигнал очи към Слънцето и казал:
- Аз ще й помогна, нека се качи на стъблото ми.
- А ти се хвани за един от лъчите ми - казало Слънцето.

Протегнал слънчогледът листа и се хванал за слънчевия лъч.В миг стъблото му се издължило, мравчицата се покатерила
и видяла къде е домът й.
- Благодаря ти! - изписукала тя щастливо.
- Моля, - отвърнал слънчогледът. - И аз мечтая за свой дом, но уви - нямам, затова бих искал да помогна на другите да намерят своя.

По обяд Слънцето отново се обърнало към цветята с молба:
- Вижте тази бедна птица, тя не може повече да лети и скоро ще умре от умора.Някой може ли да й даде едно семенце от себе си?
Розата отговорила:
- О, аз съм се напекла толкова добре и листенцата ми са толкова крехки и добре подредени в момента, че ако стъпиш върху тях, ще ги намачкаш...
Теменужката се скрила бързо в една висока трева.
Само слънчогледът рекъл:
- Нека дойде и вземе единственото ми семенце...

И на момента станало чудо.Чашката му се разтворила и се превърнала в голяма пита пълна със семена! Птичката клъвнала няколко от тях и преди да отлети проговорила:
- Ти имаш добро сърце!Мечтаеше си да направиш едно малко добро, но ето вече можеш да помогнеш на много като мен, изпаднали в беда.
- Колко щастлив и полезен ме накара да се чувствам, аз също ти благодаря!

Слънчогледът не спирал да помага през целия ден, ръководен от думите на Слънцето.Така било и през следващите дни, а вечер мечтаел.Мечтаел да е полезен, да бъде красив, да има и той собствен дом, да го обичат и той да обича.Понякога дори небето ронело сълзи, разчувствано от тези мечти.

В една прекрасна сутрин слънчогледът се събудил и ахнал: Той се намирал в огромна градина.До него стояла пеперудената Фея с огледало в ръка.
- Погледни! - прошепнала усмихнато тя. - Това си ти...

От огледалото гледало прекрасно цвете, приличащо на слънце, с красиви жълти листа като лъчи.
- А това ще е твоят дом - полето, защото ти го заслужаваш.
- Погледни само колко съм голям! - възкликнало цветето.
- Голям, колкото мечтите си! - отвърнала Феята и изпращайки му въздушна целувка, отлетяла ... :)))

rose1 | 2011-08-08 08:28:13

~ Трите врати на мъдростта ~
"Магически истории" - Кристиан Годфроа

Един цар имал един единствен син – смел, сръчен и умен.Когато младият принц завършил учението си, баща му го пратил при един стар мъдрец да усъвършенства познанията си за живота.
- Посъветвай ме как да премина по Пътя на живота – казал младежът.
- Думите ми ще се заличат като стъпки в пясъка – отвърнал мъдрецът – Вместо това, ще ти дам някои насоки.По пътя си ти ще се изправиш пред три врати. Прочети това, което е написано на всяка от тях. Ще почувстваш неудържимо желание да изпълниш указанията. Не се противи на това желание, иначе ще бъдеш осъден да изживяваш отново и отново това, от което искаш да избягаш.Нищо повече не мога да ти кажа.Трябва ти сам да го усетиш със сърцето и плътта си.А сега върви.Следвай пътя пред теб.

Старият мъдрец изчезнал, а принцът поел по Пътя на живота.Скоро се озовал пред голяма врата, на която пишело:

"ПРОМЕНИ СВЕТА"

- Точно това смятах да направя – рекъл си младежът. – Защото истината е, че някои неща ми харесват в този свят, но други никак не са по вкуса ми.

И той се впуснал в първата си битка.Неговият идеал, неговата решимост и неговият устрем го подтиквали да воюва, да предприема, да завладява, да моделира действителността според волята си.Изпитал удоволствието и опиянението на завоевателя, но не и покой в душата си.Променил доста неща, но много други не успял.

Така минали години.
И един ден той отново срещнал стария мъдрец, който го попитал:
- Какво научи по Пътя?
- Научих се – отвърнал принцът – да разграничавам онова, което е в моя власт, от онова, което не е: да разграничавам това, което зависи от мен, от другото, което не зависи.
- Хубаво, – рекъл старецът. – Използвай силата си, за да влияеш върху нещата, които зависят от теб.Забрави за онези, които се изплъзват от властта ти... - И изчезнал.

Малко след това принцът намерил втората врата.На нея пишело:

"ПРОМЕНИ ДРУГИТЕ"

- Това си и мислех – си рекъл той. – Другите са извор на удоволствие и радост, но също така и на болка и горчивина.

И той въстанал срещу онова, което не го удовлетворявало и го дразнело у себеподобните му. Направил всичко възможно да промени характера им и да изкорени недостатъците им.Това била втората му битка.

Минали години.Един ден, когато принцът вече започнал дълбоко да се съмнява в резултата от опитите си да промени другите, мъдрецът пак се появил и го запитал:
- Какво научи по Пътя?
- Научих – отвърнал принцът – че другите не са причината, нито изворът на радостта и скърбите ми, нито пък на моето удовлетворение или разочарование. Те просто са предлог и възможност моите чувства да се проявят.Но чувствата ми се раждат в мен самия.
- Имаш право! – съгласил се мъдрецът. – С това, което събуждат в теб, другите ти дават възможност да опознаеш себе си.Бъди признателен на тези, които будят в теб радост и удоволствие.Но благодари също така и на онези, които те карат да изпиташ разочарование и страдание, защото чрез тях Животът те учи на онова, което още не си усвоил и от което ще имаш нужда, за да извървиш Пътя си. - Казал старецът тези думи и отново изчезнал.

Не след дълго принцът достигнал до третата врата, а на нея пишело:

"ПРОМЕНИ СЕБЕ СИ"

- Да! – помислил си младият принц. – Ако наистина у мен се корени причината за всичките ми проблеми, това е единственото, което ми остава да направя.

И започнал третата си битка.Направил всичко възможно да подобри характера си, да изкорени недостатъците си, да промени това, което не харесвал в себе си и всичко, което не отговаряло на неговия идеал.Дълги години водил тази битка, пожънал успехи, но срещнал и съпротива, претърпял поражения.Когато отново срещнал мъдреца, трябвало да отговори на все същия въпрос:
- Какво научи по Пътя?
- Научих – отвърнал принцът – че у нас има неща, които можем да променим, но също така и такива, които оказват съпротива и които, въпреки всичко не успяваме да пречупим.
- Правилно! – казал старият мъдрец.
- Да – продължил принцът – но започвам да се уморявам от тези вечни битки с всичко, с всички, със себе си. Никога ли няма да има край?Кога най-после ще намеря покой?Толкова искам да прекратя борбата, да зарежа всичко, да си отдъхна!
- Точно това е следващата ти цел. – съобщил му мъдрецът. – Но преди да продължиш напред, обърни се да погледнеш изминатия път... - Казал това и изчезнал.

Принцът погледнал назад и забелязал, че третата врата има надпис и от обратната си страна!Надписът гласял:

"ПРИЕМИ СЕБЕ СИ"

Принцът се учудил, че не е видял написаното по-рано.
- Явно, когато се хвърля в битка, човек е заслепен... – казал си той.

Принцът видял също така разпилени на земята всички онези неща, с които се бил преборил в себе си: недостатъците си, слабите си страни, страховете си, ограниченията си, всичките си стари демони.И се научил да ги познава, да ги приема, дори да ги обича. Научил се да обича себе си, без да се сравнява с другите, без да се осъжда и порицава.

Тогава срещнал отново мъдреца, който му задал обичайния въпрос:
- Какво научи по Пътя?
- Научих, – отвърнал принцът – че да мразиш или да отхвърляш част от себе си означава да се осъдиш на вечно несъгласие със самия себе си.Научих се да се приемам такъв, какъвто съм – напълно и безусловно.
- Добре, – казал мъдрецът. – Усвоил си Първата Мъдрост.Сега можеш отново да преминеш през Третата врата.

Едва преминал през третата врата, принцът видял в далечината задната страна на втората и прочел:

"ПРИЕМИ ДРУГИТЕ"

Около себе си той видял хората, които срещнал по пътя.Тези, които обичал и онези, които мразел.Тези, които подкрепял и онези, срещу които се борил.Но за свое голямо учудване, той вече не бил в състояние да види недостатъците и грешките им, които някога толкова го дразнели и които искал да изкорени.

Когато пак срещнал мъдреца, последният го попитал:
- Какво научи по Пътя?
- Научих, – отговорил принцът – че откакто съм в съгласие със себе си, вече няма в какво да упрекна и другите, а няма и защо да се страхувам от тях.Научих се да приемам и обичам другите напълно и безусловно.
- Добре, – казал мъдрецът – Това е Втората Мъдрост. Сега можеш отново да преминеш през втората врата.

От другата страна принцът забелязал обратната страна на първата врата.Там пишело:

"ПРИЕМИ СВЕТА"

- Странно, как не съм видял този надпис още от първия път? – зачудил се принцът.

Той се огледал и видял около себе си света, който по-рано искал да завладее, да преобрази, да промени. Бил стъписан от блясъка и красотата на всичко в него. От неговото съвършенство.А това си бил все същият свят… Светът ли се бил променил, или неговият поглед?
- Какво научи по Пътя? – попитал го мъдрецът при следващата им среща.
- Научих, – отвърнал принцът – че светът е огледало на душата ми.Че душата ми не вижда света, а собственото си отражение в него.Когато е радостна, и светът й се струва весел.Когато нещо й тежи - и светът й изглежда тъжен.Но сам по себе си светът не е нито весел, нито тъжен.Той просто е тук, съществува – и това е всичко.Не той ме измъчваше, а представата, която имах за него.Научих се да го приемам, без да го осъждам – напълно и безусловно.
- Това е Третата мъдрост. – казал старият мъдрец. – Ето, че вече си в съгласие със себе си, с другите и със Света.

Чувство за безметежно спокойствие, ведрост и пълнота завладели принца.Той усетил как се потапя в Тишината.
- Сега си готов да преминеш отново през последния праг – рекъл мъдрецът, – този на прехода от Тишината на Пълнотата към Пълнотата на Тишината... - казал старецът и изчезнал.

rose1 | 2011-08-03 18:41:32

В ръцете на Съдбата – дзен притча за силата на Вярата

Великият японски войн на име Нобунага решил да атакува противника въпреки, че враговете били десет пъти повече.Той знаел, че ще победи, но неговите войници се съмнявали.

По пътя Нобунага се спрял в един Шинтоистки храм и казал на своите хора:
- След като посетя този храм на Шинто, аз ще хвърля монета.Ако се падне орел (ези) – ние ще победим.Ако е тура – ще загубим битката.Съдбата ни държи в ръцете си!

След като изрекъл това, Нобунага влязъл в светилището и мълчаливо се помолил.Излизайки от храма на Шинто, както бил обещал – хвърлил монета във въздуха.Паднал се орел.Неговите войници така настървено се впуснали в боя, че с лекота победили врага си и спечелили битката.
- Никой не може да промени съдбата – казал му слугата след боя.
- Разбира се, че не – отговорил Нобунага и му показал монетата, на която и от двете страни имало орел...

Животът ти не е в ръцете на Съдбата.
Съдбата ти е в Твоите ръце!

rose1 | 2011-07-11 07:21:36

Когато искаш да разбереш нещо, потопи се в него! - "Брида", Паулу Коелю

Бяха на плажа с баща й и той я помоли да провери дали водата е достатъчно топла.Тя беше на пет години и се почувства доволна, че може да бъде полезна.Отиде до водата и намокри краката си.

- Намокрих краката си, студена е - каза на баща си.

Той я гушна и я отнесе до брега.Без никакво предупреждение я хвърли във водата.Тя се стресна, но след това се зарадва на шегата.

- Как е водата? - попита я баща й.

- Приятна е! - отвърна тя.

- В такъв случай, когато занапред искаш да разбереш нещо - потопи се в него...

~ . ~ . ~

rose1 | 2011-07-01 08:53:46

Вярвай в себе си и в мечтите си!
(притча за калинката)

Нашият свят е прекрасен!Той е пълен с всевъзможни ярки цветове.И сред цялото това многообразие от багри, живяла на този свят една малка сива буболечка. Заради безличния й вид обаче никой не я забелязвал и тя много страдала от своята самота.

Малката буболечка страшно много се трудела.Тя сама можела да се справи с цели орди от онова голямо зло - вредните листни въшки.Тя се притичвала на помощ на всичко живо, но никой не ценял нейните усилия.Всички останали насекоми много се гордеели със своите ярки окраски и на нея не й обръщали никакво внимание.А вредният колорадски бръмбар през цялото време й се надсмивал.

Така живеела малката буболечица и се измъчвала:
- Как е възможно?!Та Бог е толкова мъдър и толкова щедър!Нима той няма малко цвят, за да даде и на мен? – оплаквала съдбата си тя.

И една сутрин буболечката се събудила от нежно докосване.Доброто слънце я галело със своите топли лъчи и ласкаво й заговорило:
- Мило дете, просто повярвай в себе си и в своите сили!Ти си необикновена буболечка и всичко при теб ще бъде наред!

Малката сива буболечица така се зарадвала, че някой я обича, че някой вярва в нея, че пристъпила към работата си с още по-голямо желание и ентусиазъм.Тя си помислила:
- Ако аз изчистя всички листенца от сивите листни въшки, те ще станат зелени и тогава на техния ярък фон дори моята незабележима бледо сива окраска ще бъде видна...

Тя толкова много се стараела, с всеки изминал ден работела все повече и повече.И така, лист след лист, клонче след клонче, малката буболечка изчистила всички дървета.Накрая тя се огледала, за да се полюбува на свършената работа.Пред нея се ширела красива, чиста градина.И всяко листенце по дърветата шептяло с признателност към нея:
- Благодарим ти, ти ни спаси!Ти ни подари нов живот, ти си най-добрата!...

Досега никога и никой не бил казвал подобни думи на малката сива буболечка.Тя била като поразена от чутото и ... се изчервила.

Тогава и всички останали насекоми обърнали внимание на ярката червена буболечка.А тя била толкова щастлива!Тя просто сияела и излъчвала такова щастие, доброта и радост, че всички я заобичали.Особено близък приятел станала тя на децата.И сега вече винаги, когато хората я вземат в ръка и искат от нея да полети в небето и да изпълни техните желания, тя с радост го прави.Защото много добре знае, че всеки в живота си може да получи всичко, за което мечтае, трябва само да повярва в себе си!

~ . ~ . ~

rose1 | 2011-07-01 08:51:30

Притча за доброто и праведния живот

Една птица решила да стане праведна.
Тя открила свещената книга и прочела в нея заповедта:
"Постъпвай с другите така,
както искаш те да постъпват с теб!"
- Каква мъдра заповед! – помислила си Птицата. И решила: – От днес започвам да живея на този принцип!
Тя набрала от най-вкусните и сочни горски плодове, които познавала и полетяла към своя приятел Коня.
- Здравей, скъпи мой приятелю! – приветствала тя Коня. – Не сме се виждали с теб толкова отдавна. Донесох ти много вкусни и полезни плодове.Опитай ги, моля те.
Конят изял плодовете.И ... умрял.
Оказало се, че тези плодове били полезни за птиците, но отровни за животните.
А истината е там, че заповедта, която е написана в свещената книга, е вярна само в онези случаи, в които наистина знаеш, какво е нужно и полезно на другите...

~ . ~ . ~

rose1 | 2011-07-01 08:48:01

~ Зад всеки велик мъж стои велика жена ~

Томас Уилър, главен изпълнителен директор на застрахователна компания в Масачузетс, и съпругата му пътували с колата си по междущатската магистрала, когато той забелязал, че бензинът им свършва.Уилър завил в следващата отбивка и скоро открил западнала бензиностанция с една единствена колонка.Той казал на самотния служител да напълни резервоара и да смени маслото и тръгнал да се поразтъпче около бензиностанцията.

Като се връщал към колата, Томас забелязал, че съпругата му и бензинджията водят оживен разговор.Но щом наближил до тях, и двамата млъкнали.Никой не проронил нито дума, докато Уилър плащал сметката. Едва като влизал в колата, той зърнал как бензинджията махнал с ръка и казал:
- Приятно ми беше да си поговорим.

Докато се отдалечавали от бензиностанцията, Томас попитал жена си, дали бензинджията й е познат.Тя охотно признала.Учели в една гимназия и ходили сериозно в продължение на година.

- Боже мой, имала си късмет, че съм се появил аз! - изперчил се Уилър. – Ако се беше омъжила за него, щеше да бъдеш жена на бензинджия, вместо съпруга на главен изпълнителен директор.

- Скъпи мой - отвърнала жена му, - ако се бях омъжила за него, той щеше да бъде главен изпълнителен директор, а ти бензинджия...

rose1 | 2011-03-21 13:58:54

~ Приказка за най-красивата Жена ~

Веднъж група мъже започнали да спорят – как изглежда най-красивата жена?Един обичал огнено-черни, като въглен очи, с изгарящ поглед.Друг харесвал сиво-сини, бездънни и дълбоки като небето.Трети пък предпочитал кафеви - топли и усмихнати... И за косата – единият казвал, че е по-хубава късата, а другият настоявал, че е дългата, люлееща се на вълни чак до петите.Едни се възхищавали на висока, величествена осанка, а други предпочитали малки, нежни и изящни фигури...

И всеки си мислел, че неговото мнение и описание е най-точното и не спирал да убеждава останалите в правотата си.Виждайки, че така няма да стигнат до единодушие, накрая решили да отидат при един живял и помъдрял възрастен човек и да чуят неговото мнение:

- Ние започнахме да спорим – разказали му те, - и така и не успяваме да се разберем.Кажи ни, почтени човече, коя е най-красивата жена?

Дълго гледал старецът към белеещите зад облаците върхове на далечната планина и накрая, усмихвайки се ведро, отвърнал:
- Любимата...

~ . ~ . ~

rose1 | 2011-02-15 18:36:17

Жена и вино зависят от реколтата

Веднъж Гьоте бил запитан, кои три неща би взел със себе си на самотен остров.
- Книга с поезия, красива жена и достатъчно бутилки от най-добрите вина на света - отговорил той.

На въроса, кое от тях би оставил, ако може да вземе само две неща, Гьоте отговорил:
- Поезията!

Леко изненадан, човекът задал следващия въпрос:
- Хер Гьоте, а ако ви е разрешено да вземете само едно нещо със себе си?

След няколко секунди размисъл Гьоте отговорил:
- Зависи от реколтата...

rose1 | 2011-02-07 15:38:47

Дисекция на Човешката Душа

И така, колеги, можем да започваме с дисекцията. Ръкавици не е нужно да слагате, обикновено всеки бърка в нея с голи ръце.Грубо, без да се съобразява с нежната й същност.Така, че пораженията ще са в границите на ежедневните...

О, да, разбира се, че докато е жива ще извършим дисекцията.После не я знаем много къде отива, а и докато се мъчи под ножа, е по-интересен обект за изследване и проявява много качества, които иначе не са забележими при нормални обстоятелства.

Така, съсредоточете се моля, защото някои прояви са еднократни, макар че повечето са с тенденция към хроничност. Сега обаче, с какво да започнем, е въпроса – дали да я разрежем с предадено доверие, нещастна любов или лошо отношение?

Да, най-добре е наистина с нещастна любов. Вариантите, знаете там са безкрайни.Но независимо от материала (лъжи, липса на ответност в чувствата, предателство, изневяра, угаснала любов) игличките на нашия инструмент се забиват дълбоко...

Наблюдавайте реакцията на душата.Проявленията могат да са безкрайни, но болката е основното. Неразбирането - защо така се е получило, след като всичко е било съвършено?!Започва да се пита, дали тя е искала много или той е давал малко.Започват съмненията, въпросите - дали пък не е нейна вината, че така се е получило.После идва и синдрома на жертвата, съжалението към себе си, увереността, че това е заслужено...

Накрая се появява и нейно височество Надеждата и душата пак се устремява с пълни сили към източника на болката.И започва пак да ври в онзи същия огън, а дяволите наоколо се увеличават.Накрая всички седим и се чудим, защо пак боли и нима толкова много искаме от тоя живот...

Често предпочитаме да бягаме, вместо да останем и да се борим за нея, за душата си.Предпочитаме да я хвърлим на ония вълци – лъжите, спомените, надеждата, вместо да простим на себе си и да продължим напред...

Дисекцията я правим всеки ден, колеги.След всяко случване започваме да мислим, да преживяваме, да се чудим, да пишем, да пеем, да пием и каквото още се сетите.
Анализираме, но анатомията на душата ни убягва!

И ако тя иска просто любов, ние сме готови да усложняваме до безумие нещата...

И ако тя иска просто настояще, ние хукваме в миналото или в бъдещето и пропускаме нашето ДНЕС!

Затова, колеги, се вгледайте хубаво в себе си.
Не подлагайте душата си на поредната дисекция! Приемете желанията й, поработете с нея, вложете малко усилия...

И не се безпокойте - опитът в това отношение не идва с годините, както и щастието, между другото.Нито пък с поредната неуспяла връзка, нито пък с поредния удар от човек, който сте обичали.Обичайте пак, пробвайте пак, болете пак, наблюдавайте...

Но никога не се отказвайте да бъдете себе си и да бъдете щастливи - за час, за два, с този или друг човек, да вярвате, да можете...

В анатомията на душата има една особеност – всеки път я виждаме такава, каквото искаме да я видим.И светът всеки път се подчинява на нашите усещания!

А сега, колеги, сте свободни.Досега вие правихте дисекция, а сега трябва да сте белите мишки.
Животът ви чака, за да експериментира с вас.
Не го разочаровайте!!!

rose1 | 2011-02-07 15:31:38

Поле от рози – приказка за паметта

Старият мъдър китаец вървял по заснеженото поле и срещнал една плачеща жена.
- Защо плачеш? – попитал я той.
- Защото си мисля за своята младост и красота, които виждах в огледалото, и за мъжа, когото обичах.Бог е жесток, щом ни е дал способността да помним.Той е знаел, че аз ще си спомня пролетта на своя живот и ще се разплача...
Мъдрецът стоял сред снежното поле и замислено гледал в една точка в далечината.
Неочаквано жената спряла да плаче.
- Какво видяхте там? - попитала тя.
- Поле от рози – отвърнал мъдрецът. – Бог е бил великодушен към мен, когато ми е дал способността да помня.Той е знаел, че през зимата аз винаги ще мога да си спомням за пролетта и да се усмихвам...

~ . ~ . ~

rose1 | 2011-01-18 13:06:10

Доктор Любов

- Нека ти помогна поне да го събереш! – каза гузно той и понечи да клекне.

- Ти го счупи, сега искаш да го събираш! – изкрещях аз, докато събирах счупеното си сърце от пода.

Беше се разпиляло на хиляди парченца, когато той каза, че го е страх от чувствата му към мен.Станах, отворих вратата и извиках:
- Хайде, страхливецо!Махай се!И да не си посмял да се върнеш!Изчезни веднага!

Той си тръгна.Аз събрах счупеното си сърце в една кутийка и тръгнах да търся нещо, с което да го залепя.Видях една книжарница и влязох.
- Имате ли лепило, с което да залепя това счупено сърце?
- Вече не.Спряха ги от производство. – каза нелюбезно и безчувствено продавачката.

- Хубава работа!А сега какво да правя?Как да го залепя?
- Занеси го в клиниката на д-р Любов.Аз така направих.Моето още е там.

Тя ми даде адреса и аз вече бях в клиниката с моето счупено сърце.На рецепцията любезно ме посрещна медицинска сестра:
- Добър ден!С какво мога да Ви помогна?
- Търся д-р Любов, за да залепи счупеното ми сърце. Казаха ми, че само тук могат да ми помогнат…

- Дайте ми го, ние ще се погрижим за него!
- Как ще Ви го оставя?Аз с какво ще чувствам? – дръпнах се изплашено аз.

- За известно време няма да чувствате, но не се притеснявайте – повечето хора в момента са без сърца, защото още ги лекуваме.
- А кога ще е готово?Кога да мина да го взема?

- Трябва много време, за да го излекуваме и залепим напълно.Не мога да Ви кажа някакъв срок.Д-р Любов сам ще Ви потърси, не се тревожете!Не ни трябват нито телефони, нито адреси – Вие сами ще усетите присъствието на д-р Любов.Дотогава пийте по едно хапче Търпение всеки ден, така по-лесно организмът Ви ще приеме сърцето по-късно.

Тръгнах си от клиниката без сърце.Хапчетата не ги пия.Още си чакам сърцето.Дано д-р Любов ме потърси скоро...

rose1 | 2010-12-31 06:11:13

Притча за това, как се почвили зодиакалните знаци

И станало утро.Бог застанал пред своите дванадесет деца и сложил във всекиго семето на човешкия живот. Всяко от децата пристъпвало към Бог и получавало своя дар.

На Овена Бог дал първото семе, за да може да го посади.
-Всяко семе, което посадиш ще се умножава в ръката ти.Ти няма да виждаш как растат семената, защото посаденото от теб ще се умножава количествено.Ти ще бъдеш първия, който ще внесе в човешките умове Моята Идея.Ти няма да храниш идеята, нито ще я изследваш, тъй като твоята цел ще бъде да започнеш да пробуждаш човешките умове към осъзнаването на Моето Творение.
За добра работа Бог дарил Овена с чувство за Собствено Достойнство.

На Телеца Бог дал силата да вгражда в субстанцията на семето.
-Твоята работа е много важна и изисква търпение.Не трябва да изпитваш съмнение и да се уповаваш на другите.Използвай силата си мъдро.

На Близнака Бог дарил въпроси без отговор.
-Твоята цел е да дадеш на хората разбиране за това, което виждат около себе си.В търсене на отговорите, хората ще намерят дарът на Знанието.

На Рака Бог дарил силата да научи хората на емоции.
-Длъжен си да накараш хората да се смеят и да плачат, да се радват и да тъжат.Затова получаваш дара на Семейството.

Лъвът получил способността да показва на другите Божиите Творения в цялата им красота.
-Не забравяй, че тия творения не са твои, а Мои. Внимавай с гордостта!Ако забравиш чии са Творенията, хората ще те презират.Давам ти дара на Честта.

На Девата Бог дал работа, да изследва Божиите Творения.
-Чрез теб човек трябва да усъвършенства Моите Творения.Длъжен си да напомняш на човека за грешките му.Дарявам те с Чистотата на Мисленето.

На Везната Бог дал мисията на служенето.
-Човек трябва да помни своите отговорности в отношенията си с другите.Ти трябва да научиш хората да си сътрудничат.Давам ти дара на Любовта.

На Скорпиона бог дал сложна задача.
-Ти ще можеш да познаеш човешките умове, но не трябва да говориш за това, което си узнал.Ще чувстваш болка от това, което узнаваш.Ще научиш, че човекът е като животно.Ще се бориш с това животно с човешки инстинкти.Давам ти дара на Целта.

На Стрелеца Бог дал задачата да накара хората да се смеят.
-Ако хората не се смеят, те ще станат жестоки.Чрез смеха ти ще даваш на хората надежда, а чрез надеждата те ще се обърнат към мен.Дарявам те с Безграничното Изобилие.

Козирогът Бог натоварил със задачата да научи хората да се трудят.
-Всички усилия на човешкия труд ти ще усещаш на гърба си.Дарявам те с Отговорност.

На Водолея Бог дал идеята за бъдещето, за да не стои човека на едно място, а да може да види и други възможности.
-Ти ще бъдеш самотен, но аз ти давам дара на Свободата.

На Рибите Бог дал най-трудната задача.
-Вие ще трябва да събирате "печатите" на хората и да ми ги връщате обратно.Вие ще разбирате Мен, но човекът няма да ви разбира.Давам ви дара на Разбирането.

Децата си тръгнали.Ползвайки своите дарове, всеки смятал, че дареното на другите е по-добро.И Бог им позволил да ги разменят.

rose1 | 2010-12-28 13:36:59

Подаръкът на Феята

Две малки момченца си играели един ден, когато внезапно една Фея се появила и им казала:

“Изпратена съм да Ви дам подаръци за Нова година!”

Тя подала по един пакет на всяко от децата и изчезнала.

Карл и Филип разпечатали опаковките и открили вътре две красиви книги, със страници, толкова чисти и бели, колкото снегът, когато вали за първи път!

Изминали точно 12 месеца и Феята отново се явила на момчетата.

“Купила съм по една нова книга за всеки от Вас”- казала тя.“Но ще взема първите, които Ви дадох и ще ги върна обратно на Бащата на Времето, който Ви ги изпрати!”

“Може ли да задържа моята още малко?” – попитал Филип.“Напоследък почти не мисля за нея, а бих искал да нарисувам нещо на последната страница.”

“Не!” – казала Феята. “Трябва да я взема така, както е!”

“Аз бих искал да погледна в моята за последен път” – помолил Карл.“Никога не можех да погледна в повече от една страница.Винаги когато отворех книгата, тя се отваряше на едно и също място.”

“Ти ще погледнеш своята книга,” – обявила Феята “а Филип неговата.” Тя светнала две малки сребърни лампи, с чиято светлина, те видели страниците, които тя разлиствала.

Момчетата гледали и се чудели. Възможно ли е това да са същите книги, които тя им била дала преди една година?Къде били белите, чисти страници, чисти и красиви като току що паднал сняг?Имало само страници с грозни черни петна и драсканици по тях.На някои от страниците имало нарисувани красиви картини.Други били украсени със злато, сребро и прекрасни цветове, трети с красиви цветя…Но дори и на най-красивите страници имало тъмни петна и драскотини.

Най-накрая Карл и Филип погледнали към Феята.

“Кой направи това?” – попитали те.“Всяка страница беше бяла и хубава, когато отворехме книгата.А сега няма дори едно празно място в цялата книга!”

“Ще Ви обясня какво означават някои от картинките?” – попитала Феята, усмихвайки се.

“Например този красив розов храст разцъфна на тази страница, когато Филип позволи на малкото си братче да играе с играчките му; тази красива птичка, която изглежда така, сякаш пее с цялата си мощ, никога нямаше да бъде на тази страница, ако не беше се опитал да бъдеш мил и добър през този ден, вместо да се караш.”

“Но какво е причинило това петно?” – попитал Филип.

“Това” – тъжно казала Феята: “се появи, когато ти не каза истината през него ден, а това, когато не се сети за майка си.Всички тези петна и драсканици, които изглеждат толкова грозно, и в твоята книга и в тази на Карл са се появили, когато сте били непослушни.Всяко красиво нещо в книгите Ви се е появило, тогава когато сте били добри!”

“О, само ако можехме да имаме книгите си отново!” – в един глас възкликнали Карл и Филип.

“Това не може да се случи.” – казала Феята.“Вижте, номерирани са и важат само за тази година.Затова сега те трябва да се върнат отново при Бащата на Времето, който ги пази.Но аз съм Ви донесла нови.Вероятно ще можете да направите тези по-красиви от предните!”

След като казала това, Феята изчезнала, а момчетата останали сами, но всяко от тях държало в ръцете си по една нова книга със страници, толкова чисти и бели, колкото снегът, когато вали за първи път!

А на задната корица на книгите имало надпис, изписан със златни букви:

За Новата година!

... нека си направим книжките през Новата година много красиви.Имаме шанс да поправим грешките от изминалата.

rose1 | 2010-12-28 10:07:21

Рецепта за ЩАСТИЕ

Основни продукти:
Сутрешно кафе
Усмивка
Възглавница
Нов ден
Музика

Начин на приготвяне:

Още щом отвориш очички сутрин си забрани да мислиш за лоши неща и се усмихни.Прибави гушкане на възглавницата и се протегни с удоволствие.Ако се събудиш до любим човек, просто го прегърни.Посрещни новият ден.Стани и направи любимото си нещо.Аз например, първото нещо, което правя сутрин, е кафе. Приготви се за деня(за работа).Излез с усмивка, независимо колко са намръщени всички.Ако обичаш да слушаш музика по пътя, вземи слушалки и подбери приятни песни.До тук добре.

По някое време през деня започва ужасът, сблъсъкът с горчивата реалност.Срещаме се с намусени, оплакващи се хора, безотговорни, неприятни за нас по една или друга причина...

Идва най-важната съставка.Запомни я, защото без нея рецептата е безмислена... Приемане... Да приемеме нещата, такива каквито са.Те са такива.За хубаво или лошо.Набий си го в главата.Това е положението.Приеми го и вместо да го изпълваш с още по-неприятни мисли и да затъваш в тази мръсна и тъмна дупка, си кажи: Спри!Спри да мислиш за лошите неща, да се задълбаваш в тях.Разказвай ги с усмивка, за да ти олекне, смей им се.Ти си над тях.Просто се усмихни.Дръж ситуацията под контрол.Обещавам, че щом проблемът приключи(неизбежно е), ще се почувстваш много ценен за самия себе си.Защото си се справил!

Разбира се, хора сме, ако ти се плаче, поплачи си. Дай време за болката и разочарованието.Ако не го направиш, следващият път няма да можеш да се зарадваш истински.Ще скърбиш постоянно.

Помни... Най-краткият път между двама човека е усмивката. :))

Успех на теб!Надявам се да се получи вкусно!

rose1 | 2010-12-27 15:01:37

Нещото, което ни липсва ...

Най-щастливите хора не притежават най-доброто от всичко.Те просто успяват да извлекат най-доброто от онова, което ги заобикаля.

Повечето пъти в живота, да не кажа винаги, се фокусираме върху нещото или нещата, които нямаме или ни липсват.Все сме недоволни от работата си, от ежедневието си, от приятелите си, от случващото се с нас, от всичко заобикалящо ни, от все нещо недостигащото ни, за да сме уж щастливи и пълноценни. Така сме устроени като че ли.Все търсим нещото, което ще запълни празнотата в живота си, било то нещо съвсем дребно или голямо, материално или духовно. Съсредоточаваме се върху тази липса и всъщност забравяме най-важното.Нещата, които имаме.Те за момента ни се струват маловажни и захвърлени някъде на заден план, защото сме вперили поглед в така нареченото бленувано нещо.Но всъщност те са нашата същност.Нашият живот.И са напълно достатъчни, за да се чувстваме щастливи.Но не го осъзнаваме до момента, в който не ги изгубим.Все пак човек не може да има всичко.Дори и да се стреми към това, винаги и постоянно все нещо няма да му достига и ще му липсва, ще е недоволен и неудовлетворен.Устремени към невъзможното или да не съм толкова крайна, устремени към трудно достижимото, забравяме кои са истински важните и съществени неща в живота ни.А те не са чак толкова много.Дори според мен се броят на пръстите на едната ръка (но това за всеки човек си е индивидуално).

Разбира се, тук искам да направя едно малко разграничение.С това нямам предвид да спреш да мечтаеш.Не.Мечтите са за това да се стремиш всячески да ги сбъднеш, да не се отказваш от тях.Но през времето, в което ги гоним, да се наслаждаваме на всичко, което имаме и да не забравяме колко струва то.Бях чела някъде една мисъл, която гласеше: бъди щастлив с това, което имаш, докато се бориш за това, което желаеш.

В повечето случаи се случва именно това.Имаме си най-хубавите неща около нас.Не ги забелязваме.Защото сме прекалено съсредоточени върху нещото, което ни липсва.Хабим енергия в това да недоволстваме, че го нямаме.И вместо да сме щастливи със заобикалящото ни, ние сме нещастни с липсващото ни.

Та да го кажем така – нека да се наслаждаваме на пъстротата на живота си, да мечтаем и да се стремим, без непрестанно да търсим липсващи парченца и празнини, които да запълваме.Защото той вече е пълен и истински.Хубав и само твой.