Категории » ФИЛОСОФИЯ И ПСИХОЛОГИЯ » Философски мисли, истини за живота » Кратки философски разказчета »

Кратки философски разказчета

Темата е създадена от Ramm на 2010-02-27 08:43:03

описание-група

Философски мисли, истини за живота

Тук ще изкажем философските възгледи за живота и разума, изречени като мисли.

категория: ФИЛОСОФИЯ И ПСИХОЛОГИЯ

създадена на:
2010-02-27 08:37

от: Ramm
Теми:3
Членове:96
Коментари: 418

Кратки разкази, показващи силата на разума и съзнанието, винаги побеждаващи злото.

Mam4e | 2010-04-09 14:01:39

Едно време,на далечен остров,живели всички чувства: Щастието,Тъгата,Знанието и останалите.И разбира се - Любовта.

Един ден всички те разбрали,че островът е на път да потъне,така че решили да построят кораб и да го напуснат.Всички без Любовта.

Любовта била единствената,която останала.Тя толкова обичала този остров,че искала да бъде там,с него до края му, до последния възможен момент.Когато островът почти потънал,Любовта решила,че е време да потърси помощ. ......

Богатството минало покрай Любовта в огромен,луксозен кораб.Любовта попитала:“Богатство,ще ме вземеш ли с теб?”.Богатството отговорило:“Не,не мога.Имам толкова много злато и сребро на кораба,че на него просто няма место за теб”.

Любовта решила да пита Суетата,която също минавала наоколо в голям кораб.“Суета,моля те,помогни ми!” “Не мога да ти помогна,Любов.Ти си мокра цялата,ще изпоцапаш новият ми кораб,ще стане целият в петна.”

Тъгата била наблизо и тя.“Тъга, нека дойда с теб”, помолила Любовта.“Ох, Любов,толкова съм тъжна,че имам нужда да бъда насаме”

Щастието минало покрай Любовта, но то било толкова щастливо,че въобще не чуло,че Любовта го вика.

Изведнъв Любовта чула глас:“Ела с мен,Любов,аз ще те взема”.

Гласът бил на един старец.Любовта била толкова доволна от спасението си,че въобще забравила да пита кой е нейния спасител.

Когато пристигнали в новата земя,старецът се обърнал и се изгубил в далечината.Осъзнавайки колко е задължена на спасителя си,Любовта попитала Познанието,един друг такъв старец “Кой беше този, който ме спаси?”“Това беше Време”,отговорило Познанието.
“Време?Но защо точно Времето ми помогна?”,попитала отново Любовта.

Познанието се усмихнало с усмивка,зад която личала дълбоката му мъдрост.“Защото единствено Време знае каква е цената на любовта”.

jivi93 | 2010-04-06 08:15:12

Веднъж една лястовичка със своите малки се опитвала да се спаси от хищници, но ето че се оказала на края на дълбока пропаст. И първото лястовиче започнало да се моли:

- Маменце, пренеси ме и аз винаги ще те обичам!

- Лъжеш! - казала лястовичката и го хвърлила в пропастта.

- Мамо, пренеси мен, и някога аз също ще те спася! - казало второто.

- Лъжеш! - казала лястовичката и го хвърлила в пропастта. А третото лястовиче казало:

- Мамо, спаси ме, а когато порасна, аз също ще спасявам моите деца!

- Ето, ти казваш истината, - казала лястовичката и го спасила.

jivi93 | 2010-03-31 08:49:36

Веднъж един богаташ решил да заведе детето си в една селска ферма, за да му покаже колко бедни могат да бъдат хората. Те прекарали денонощието в едно много бедно семейство. Когато се върнали вкъщи, бащата попитал сина си:
- Хареса ли ти пътешествието?
- Беше удивително, татко!
- Видя ли колко бедни могат да бъдат хората? - попитал бащата.
- Да.
- И какво научи от това?
Синът отговорил:
- Видях, че ние имаме едно куче в къщи, а те имат четири песа. Ние имаме басейн в градината, а те - локва, на коята не се вижда края. Ние осветяваме градината с лампи, а на тях им светят звездите. Ние имаме навес в задния двор, а те имат целия хоризонт.
Бащата онемял от тези думи на сина си. А синът добавил:
- Благодаря ти, татко, че ми показа колко богати са тези хора.

Mam4e | 2010-03-25 09:39:55

И това ще мине...

Имало едно време,един баща.Той бил много близък със сина си.Двамата си говорели за всичко,бащата му давал мъдри съвети и го учел как да се справя с живота.
Един ден обаче,бащата се разболял тежко.Усещайки, че краят му е близо,повикал сина си и му казал:

- Сине,аз си отивам от тоя свят и вече няма да можем да си говорим и да се съветваш с мен,както досега.Но в онзи голям дървен сандък съм оставил две кутии за теб – едната синя,а другата червена.Ако се случи така,че в живота ти нещата тръгнат много на зле, отвори синята кутия.А когато нещата ти тръгнат много на добре - отвори червената кутия!

Скоро след това бащата починал,погребали го.
Не се минало много време и работите на сина наистина тръгнали много зле.Тогава той си спомнил за думите на баща си,отишъл до сандъка,взел синята кутия и я отворил.
А там имало...парче пергамент,на което пишело:
Сине,и това ще мине!
И действително,не след дълго работите постепено потръгнали.
Всичко се оправило и синът бил истински щастлив.Един ден той отново си спомнил за баща си и за последните му думи.Отишъл пак до големия дървен сандък и взел от там червената кутия.С любопитство надигнал капака и видял, че вътре в нея има подобно парче пергамент. Разгърнал го и прочел написаното:
Сине,и това ще мине!

* * *
Да,
точно така:
Всичко минава!
И доброто,и лошото...

Затова,
нека в трудни дни да не се отчайваме,
а в моментите на радост и щастие
да не се самозабравяме!

Защото...
"и това ще мине!"

galitoss19 | 2010-03-21 19:46:08

Пеперудите и огъня

Три пеперуди, долитайки до горяща свещ, започнали да разсъждават за природата на огъня. Първата, приближавайки се до пламъка, се върнала и казала:
-Той свети.
Втората долетяла по-близо и, когато се върнала, казала:
-Той изгаря.
Третата, долитайки съвсем близо, влязла в него и не се върнала. Тя научила това, което искала да узнае, но вече не можела да го съобщи.

Получилият знание се лишава от възможността да говори за него, затова знаещият мълчи, а говорещият не знае.

Mam4e | 2010-02-28 21:54:43

Имаш два избора!

Джери е мениджър в ресторант.Винаги е в добро настроение.Винаги, когато някой го попита как е,отговаряше:"По- добре от това не може да бъде" Голяма част от персонала напусна, когато той реши да си смени работата...и тръгнаха с него...от ресторант в ресторант.Защо?Защото Джери умееше да мотивира хората.Ако някой от колегите му имаше лош ден,Джери винаги беше до него,за да го успокои и да му покаже позитивната страна на ситуацията.Забелязвайки това,станах любопитен.

Един ден отидох при него и го попитах:"Не разбирам, никой не може да бъде позитивен целия ден,как успяваш?"Джери се усмихна и ми каза:"Всяка сутрин се събуждам и си казвам,днес имаш два избора- добро или лошо настроение.Винаги избирам доброто настроение.Всеки път като се случи нещо лошо си казвам,имаш два избора- да бъдеш жертва или да учиш от ситуацията.Винаги избирам това да уча.Когато дойде някой при мен и почне да ми се оплаква,имам два избора- да слушам оплакванията му или да му изтъкна позитивната страна на живота.Винаги избирам позитивната страна"."Но това не е всеки път така лесно",казах му аз."Напротив, лесно е", каза Джери "всичко в живота се върти около избора,всеки път,когато решаваш нещо,всичко е въпрос на избор.Решаваш как ще реагираш в дадена ситуация. Решаваш как другите ще влияят на твоето настроение.Избираш добро или лошо настроение.Избираш как ще ти протече живота."

Няколко години по- късно чух,че Джери е направил нещо,което е недопустимо в неговата работа. Оставил е отворена задната врата на ресторанта.От там са влезнали няколко въоръжени мъже.Докато опитвал да отвори сейфа,ръцете му треперели и не успявал да улучи правилната комбинация. Тогава един от мъжете се паникьосал и стрелял по Джери.За щастие, бързо открили Джери и го закарали в болницата.След дълга и тежка операция, той бавно се оправил.Видях го 6 месеца след случката.На въпроса как е,той ми отговори "По- добре от това не може да бъде.Искаш ли да ми видиш белезите?"Отказах, но го попитах за какво е мислил по време на плячката."Първото,което ми дойде на ума е,че трябваше да заключа задната врата.След като ме застреляха,лежейки на земята си мислех, че имам два избора- да живея или да умра.Реших да живея."А не те ли беше страх",попитах го? "Лекарите бяха страхотни,през цялото време ми повтаряха,че всичко ще бъде наред.Но като ме вкараха в линейката и като им видях лицата се уплаших.Прочетох им в очите "той е мъртъв".Знаех,че е време за действие.Там имаше една огромна медицинска сестра,която през цялото време говореше с мен,за да ме държи в съзнание.На въпроса към какво съм алергичен й казах "На куршуми."Всички почнаха да се смеят.Тогава им казах "Избирам да живея, моля ви, третирайте ме като жив, не като мъртъв."Джери преживя благодарение на много добри лекари,но и заради невероятния си оптимизъм.От него научих,че всеки ден имаш избор- да се наслаждаваш на живота или да го мразиш.Единственото нещо,което си е само твое и което никой не може да ти отнеме е твоето настроение.И ако малко водиш сметка какво е то,всичко в живота е по- лесно.

Ramm | 2010-02-27 08:49:25

Древна Гърция. Главния площад. Замислен мъдрец и признат философ в Елада крачи, замислено навел поглед в земята. Насреща му - богат, но глупав скъперник, който мразел философите, мислещ, че парите са всичко на този свят. Решил скъперника да злепостави философа пред всички на площада. Провел се следния разговор:
Скъперника го заговорил:
- Философе, ако ти задам един въпрос, ще ми отговориш ли?
- Разбира се, задай си въпроса.
- Аз вече го зададох! - доволна усмивка се спуснала по лицето на глупака.
- Аз вече ти отговорих! - спокойно отговорил мъдреца и продължил бавно да крачи напред.
- Чакай, какво си ми отговорил? - леко раздразнен попитал богаташа.
- А ти какво ме попита? - обърнал се философа.
- Нищо не съм те питал! - позеленял от яд изкрещял скъперника.
- Е, значи нищо не съм ти отговорил.

Дано да Ви е харесала.