Аврора

Аврора е име на римска богиня, което буквално означава “червена зора”. То е дадено още от Галилео Галилей, тъй като на географската ширина на Италия сиянията са предимно с червен цвят. Истината обаче е, че окраската им е най-различна – зелена, червена, синя, жълта и т.н. Тази феерия не е статична, светлините сякаш танцуват, променяки ту цвета, ту формата и големината си. Аврора бореалис и Аврора аустра са имена на едно от най-красивите и загадъчни явления на Земята – полярното сияние. Първото е научното название на северното, а второто – на южното полярни сияния. Те обаче не се отнасят към земните явления, тъй като са предизвикани от дейността на Слънцето и се развиват високо над земната повърхност.

По време на т. нар. слънчеви експлозии, при всяка от които се освобождава изключително голямо количество енергия, в Космоса попадат маса частици, движещи се със скоростта на светлината. Следвайки линиите на земното магнитно поле, частиците се насочват към полярните райони, където то е най-силно – близо до геомагнитния северен и геомагнитния южен полюс на планетата ни. Когато частиците се насочват надолу към полюсите, те навлизат от магнитосферата в йоносферата и се сблъскват с атомите на атмосферните газове, възбуждайки по този начин електроните в тях. Този процес се съпътства с отделянето на светлинни частици (фотони), което е различно при различните газове (азот, кислород и т. н.), и това е причината те да светят с различна светлина. Най-разпространен е зеленият цвят, а най-често срещани форми са арките или дъгите, които се формират обикновено на височина от 65 до 105 км. Явлението, известно като “полюшващите се завеси", е характерно за височина около 113 км. Сиянието обхваща значителна част от небесния свод – веднъж е била образувана дъга с дължина 4827 км и височина 161 км.

Преглеждания: 903