Адолф Виндаус

Адолф Виндаус е роден в Берлин на 25 декември 1876 г. , в семейството на Адолф Виндаус и Маргарете Елстер. От поколения семейството му са занаятчии (от страна на баща му са производители на текстил).

След завършване на прочутата Френска гимназия в Берлин, където неговите интереси са насочени основно към литературата, той започва да учи медицина през 1895 г. в Берлин и във Фрайбург, издържайки първоначалните си медицински изпити през 1897 г.

По време на престоя си в Берлин, той е силно заинтересуван от лекциите на Емил Фишер и започва да изучава химия, продължавайки и медицинското си образование. През зимата на 1899-1900 г. Виндаус получава докторска степен за изследванията си върху сърдечните отрови на растението дигиталис (напръстник).

Той избира зоологията за допълнителна квалификация, заинтригуван от увлекателните лекции на Вайсман във Фрайбург. След дипломирането си Виндаус се премества в Берлин, където започва работа с Емил Фишер. Той остава там до срещата си с Ото Дилс, с който имат дългогодишно приятелско сътрудничество. Връща се във Фрайбург през 1901 г. и започва изследователска работа върху холестерола и сродните стероли. Решението на Виндаус да изучава тези вещества се основава на факта, че нищо не е известно до този момент за структурата им и той очаква изследванията в тази област да доведат до нови и неочаквани резултати. Още от началото на наблюденията си, Виндаус правилно предполага, че стеролите, които присъстват във всяка клетка, могат да бъдат определени като изходни вещества на друга група от природни вещества. Въз основа на публикацията си, накратко наименувана “За холестерола”, Виндаус “се хабилитира” като лектор през 1903 г. През 1919 г. той успява да трансформира холестерола в холанова киселина, която е била изолирана от жлъчните киселини от Х. Виланд – друг близък негов приятел, който получава Нобелова награда през 1927 г. за изследванията си върху състава на жлъчните киселини и сродните вещества – по този начин Виндаус показва, че жлъчните киселини са близко свързани със стеролите.

Друга област, в която получава значими резултати са изследванията на производните на имидазола. Тези научни разработки, проведени в сътрудничество с Кнооп, водят до опити да получат природни аминокиселини чрез взаимодействие на амоняк и захар и по този начин да докажат преобразуването на захар в протеини. Образуването на имидазолови производни като резултат на тази реакция, го подтиква да докаже наличието на прототип на имидазолов пръстен в протеините. Това от своя страна води до доказване, че хистидина, основната изграждаща част на протеините, е имидазолов аланин и до откритието му на хистамина (имидазол-етилаланин) - вещество със съществено значение във физиологията и фармакологията.

Като водещ експерт по стеролите, Виндаус е поканен през 1925 г. от американския физиолог Алфред Хес да работи с него в Ню Йорк върху изследването му на антирахитния витамин.

Интересите му към имидазоловите производни го подтикват да изследва структурата на витамините от група В. Сътрудничейки с производителя Фарбениндъстри, който му доставя ценните изходни материали за работата му, той успява да докаже, че не имидазолов пръстен (както са предложили Янсен и Донат), а тиазол- и пиримидинов- пръстени са налични във витамин В1.

Други изследвания, проведени от Виндаус се отнасят до стереохимичните проблеми на cis trans изомерите на хидрогенираните пръстенни системи. През последните години на живота си, той изследва възможността за лечение на рак с химиотерапия.

Виндаус е назначен за асистент професор (1906 г.) и професор по приложна медицинска химия в Университета в Инсбрук (1913 г.), където остава за две години. Той се премества в Гьотинген през 1915 г. като професор по химия, заемайки поста след Ото Валах и остава там до пенсионирането си през 1944 г. като Директор на Лабораторията по обща химия, нар. Вьолер Институт. Сред неговите ученици може да се отбележи Адолф Бутенандт - Нобелов лауреат през 1939 г. за работата си върху половите хормони, които са тясно свързани със стеролите - и Ханс Брокман.

Виндаус получава Нобелова награда по химия през 1928 г. за своята работа върху строежа на стеролите и тяхната връзка с витамините.

Професор Виндаус се оженва за Елизабет Резау през 1915 г. Те имат три деца: Гюнтер (1916 г.), Густав (1918 г.) и Маргарете (1921 г.).

Той умира на 9 юни 1959 г.

Преглеждания: 1261

Още за Адолф Виндаус

» Адолф Виндаус /Wiki/ (en)
» Биография на Адолф Виндаус (en)