Адриан

Публий Елий Траян Адриан, единият от „петимата добри императори”, е роден през 76 г. в Италика, Испания. В периода от 117 до 138 г. той е император на Римската империя от династията на Антонините.

Адриан е родом от заможно семейство, но рано остава сирак и е отгледан от далечния си роднина император Траян. Приживе Траян не го посочва за свой директен приемник, но благодарение на помощта на жената на Траян Помпея Платина, той успява да заеме императорския престол. Преди това Адриан заема длъжността проконсул на Сирия. Именно пребиваването му там, затвърждава в него убеждението, че е невъзможно войната срещу партите да бъде продължена. Когато Адриан се възкачва на престола, Римската империя трябва да се справя с множество проблеми – старите вълнения в Египет, Кипър и Киренайка не са потушени, а такива избухват и в Юдея, Мавритания и Британия. По същото време сармати нападат дунавската граница на Империята. Заради това Адриан се отказва от бляскавите военни кампании на Траян. Това не се приема лесно от членовете на римския Сенат и първоначално Адриан не е приветстван като император. Едва след като дава редица привилегии на сенаторите, той е признат за император. Адриан бързо успява да се укрепи на престола, ликвидирайки възможните си противници.

Царуването му е време на мир и спокойствие за Римската империя. Той опрощава данъците, като заповядва всички разписки да бъдат публично изгорени на форума. През цялото си управление Адриан поддържа данъците умерени и разкрива нова длъжност – куратор, чието задължение е да следи за административни нарушения. Неговото управление се характеризира и с грижите, които той полага за облика на градовете и за поддържането на пътищата и съобщенията. Адриан премахва и практиката да се откупуват данъците в провинциите. Освен това дава римско гражданство на цели селища.

Той укрепва личната си власт, но не за сметка на римската администрация. По негово време т.нар. „съвет на принцепса” се разделя с чисто съвещателния си характер, който има до този момент и придобива реална законодателна власт.

По време на неговото управление е съставен т.нар. „Вечен едикт”, изготвен от Салвий Юлиан въз основа на по-стари преторски едикти. По своята същност това е подробна инструкция за водене на съдебни дела и в значителна степен улеснява съдопроизводството в Римската империя.

Адриан е един от най-образованите римски императори с влечение към елинската култура, към строителството и архитектурата. По негово време е преустроен Пантеонът в Рим, построен е храмът на Зевс в Атина, той основава и застроява и град Адрианопол (дн. Одрин).

В последните си години Адриан се разболява и става деспотичен и отмъстителен. Първоначално за свой наследник посочва Луций Елий, който умира две години преди самия Адриан. След неговата смърт той определя сенаторът Антонин, по-късно наречен Антоний Пий, за бъдещ император.

Адриан умира през 138 г. в Байа, Италия.

Преглеждания: 894

Още за Адриан

» Адриан /Wiki/
» Животът на Адриан (en)
» Храмът на Адриан (en)