Азот

От раждането до смъртта си човек непрекъснато вдишва въздух, непрекъснато е в контакт с азота и с кислорода и въпреки това в продължение на хилядолетия въздухът бил смятан за просто вещество и никой не подозирал, че това е смес главно от две прости вещества – азот и кислород. Едва към края на XVIII век, когато изследователите разбрали, че има различни газообразни вещества, вниманието им се насочило към въздуха. За откривател на азота се смята английският лекар Даниел Ръдърфорд /1772 г./. Той нарекъл този газ “мръсен въздух” и установил, че е непригоден за дишане и не се поглъща от варна вода. За да го изучи, друг английски изследовател – Хенри Кавендиш, пропуснал въздух през накалени въглища и погълнал образувалия се въглероден диоксид с алкална основа. Останалият непроменящ се газ той подложил на разнообразни изследвания, но като привърженик на флогистовата теория не могъл да разбере елементарната същност на азота. Едва няколко години по-късно, през 1786 година, Антоан Лоран Лавоазие показал, че въздухът се състои от две прости вещества – азот и кислород. Той дал наименованието азот, което е съставено от гръцките думи “а”, означаващо не и “зое” – живот. С това се изразява едно от свойствата на азота – в атмосферата от азот живите същества загиват.

Молекулата на азота се състои от два атома, които са свързани много здраво. На това се дължи малката му химична активност при обикновена температура. При загряване обаче, молекулата се активира и азотът реагира с повечето химични елементи.

В природата съществува постоянен кръговрат на азота, който протича в два успоредни цикъла: първи – свързване на атмосферния азот от нитрифициращите бактерии и при светкавична дейност в атмосферата, и обратният процес – образуване на свободен азот от денитрифициращите бактерии; втори цикъл – представлява преминаване на свързания азот от почвата в растенията, а с растителната храна – в животните.

Преглеждания: 1209