Аладжа манастир

Името на Аладжа манастир е от персийско-турски произход и означава "пъстър, шарен". То вероятно се дължи на запазените до по-ново време стенописи от параклиса. Истинското християнско име на манастира не е запазено.

Аладжа манастир принадлежи към голямата група естествени пещери, образувани в меките варовикови утайки на дъното на древното Сарматско море, покривало преди около 12 млн. години територията на почти цяла Югоизточна Европа.

Данните за ранната история на манастира са съвсем малко и несигурни. Все пак, според историци, примитивни монашески килии са били направени и заселени още през 4-ти век. Сведения от старохристиянски писатели сочат, че християнството в околностите на Одесос било разпространено още през втората половина на I в. Позовавайки се на тези източници някои считат, че в
скритите скални помещения древните християни са можели необезпокоявано да изпълняват своите религиозни обреди. Доказано е, че манастира е придобил своя завършен вид през 12 век.

След падането на България под османско владичество в края на XIV век Аладжа манастир, подобно на много други български манастири, е бил изоставен. Местното християнско население обаче е продължило да почита и посещава това място и през годините на робството, за което свидетелства откритият в криптата сребърен пръстен-печат от XVIII век.

Аладжа манастир е сред малкото скални обители в българските земи, където отчетливо се разграничават основните помещения на общежитийния манастир - манастирски храм, параклис, църква за заупокойни молитви, крипта (гробница), кухня, трапезария, монашески килии и стопански помещения. Те са разположени на две нива във висока почти 40 метра варовикова скала.

Преглеждания: 178