Алберт Айнщайн

Алберт Айнщайн, един от най-великите физици в историята, откривателят на теорията на относителността и един от главните инициатори за създаването на държавата Израел, е роден на 14 март 1879 г. в Улм, Германия.

В детските си години малкият Алберт не проявява своя талант на голям учен. По-късно самият той признава, че интересът му към науката и техниката се заражда едва, когато баща му му подарява компас. Той е изключително впечатлен от неговата дейност и смята, че именно това е повратният момент в неговия живот. След това още в детските си години се запознава с произведения на философи като Евклид и Кант, постепенно се оформя и интересът му към математиката, а едва дванадесет годишен той се интересува от интегрални уравнения и диференцирано смятане. Още в тези ранни години той се научава да не приема за обективна истина всичко, написано в учебниците, а да мисли върху нещата. Това му създава доста проблеми в училище, тъй като често влиза в спорове с учителите. Поради тази причина те го считат за безперспективен ученик.

От 1894 г. семейството на Айнщайн се мести в Италия. Той се опитва да кандидатства в Политехническия институт в Цюрих, Швейцария, но пропада на изпитите по френски и ботаника, въпреки че се представя блестящо по математика. Кандидатства отново през 1896 г., този път успешно. По това време се отказва и от немското си поданство, за да избегне казармата. От 1901 г. той е швейцарски гражданин. Докато учи в Цюрих, се запознава с бъдещата си съпруга сръбкинята Милева Марич, която по това време е единствената жена-студент в специалност математика. От брака си те имат двама синове – Ханс Алберт и Едуард. Някои изследователи приемат, че в началния етап на работата по теория на относителността двамата са работили съвместно и Милева Марич има своя принос за нея. Бракът им приключва през 1919 г., а същата година той се жени повторно за братовчедка си Елза.

Годините след завършването на Политехническия институт са особено тежки за Айнщайн, тъй като той не получава преподавателско място, поради неразбирателство с професорите. Освен това получава и много откази на молби за работа. Едва през 1902 г. той успява да започне като чиновник в Швейцарското бюро за патенти в Берн.

Една от най-силните години на Алберт Айнщайн е 1905 г., когато той публикува три статии с основните си заключения и анализи – за специалната теория на относителността, за брауновото движение, което той обяснява на молекулярно и атомно ниво и за уравнението за еквивалентност на маса и енергия. Тези статии оказват огромно влияние върху научната общественост и променят представата за физика. През тази година Алберт Айнщайн защитава и докторат.

През 1909 г. той напуска Патентното бюро и оттогава се занимава с преподавателска дейност, като последователно е назначаван в университетите в Цюрих, Прага, пак Цюрих и Берлин, където остава до 1933 г. като директор на института по физика „Кайзер Вилхелм”. За периода 1912-1933 г. Айнщайн е и гостуващ професор в Лайденския университет. ОТ 1914 г. е редовен член на Кралската пруска академия на науките, а през следващата 1915 г. излиза може би най-известното му произведение „Общата теория на относителността”.

Заради огромния си принос в областта на теоретичната физика и откриването на закона за фотоелектричния ефект, Алберт Айнщайн е удостоен с Нобелова награда приз 1921 г.

Завземането на властта в Германия от страна на нацистите през 1933 г. и предприетите от тях гонения срещу евреите карат Айнщайн да се откаже от немското си гражданство и да се пресели в САЩ. След това той повече никога не се завръща в родната си страна. До края на дните си Алберт Айнщайн остава в новооснования Институт за фундаментални изследвания в Принстън, Ню Джърси. През 1940 г. получава американско гражданство, но не се отказва от швейцарското.

Алберт Айнщайн е известен с пацифистките си възгледи. Той се обявява против войната, а за пускането на атомните бомби над Хирошима и Нагазаки научава от медиите. Противно на повечето учени, Айнщайн е и дълбоко религиозен, като неведнъж заявява, че има вяра, която не може да се обясни с разума. На Айнщайн принадлежи мисълта, че „науката без религия е куца, а религия без наука е сляпа”.

Алберт Айнщайн умира на 18 април 1955 г. в Принстън, Ню Джърси, САЩ.

Преглеждания: 1462

Още за Алберт Айнщайн

» Алберт Айнщайн /Wiki/
» Биография на Алберт Айнщайн (en)
» Сайт за Алберт Айнщайн (en)