Александър Балабанов

Д-р Александър Балабанов, един от най-бележитите белетристи и поети в новата българска история, е роден в смутната за България 1879 г. в гр. Щип, дн. Република Македония в семейството на баща арменец и майка българка.

Гимназиалното си образование младият Балабанов получава в София, а след това следва класически филологии в Германия. С изследвания на езика и литературата е свързан и неговият професионален път. Александър Балабанов е и преподавател по класическа литература и филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски”.

На особена почит в литературните среди са неговите преводи на класически съчинения от гръцки и латински, в това число и на части от „Илиада” и „Одисея”. Той е и един от най-известните преводачи на Гьотевия „Фауст” в стихове.

Значителна част от неговата професионална дейност е посветена на списването на периодични издания. Сред тях се открояват имената на в. „Време” (1908) и сп. „Художник” (1906), на които той е редактор. Основател и редактор е и на първия български седмичник „Развигор” (1921-1927).

Сред литературните му произведения се откроява поемата „Бурени”. Голяма част от стиховете, пиесите и статиите на Александър Балабанов са пръснати из различни вестници и списания.

Професорът е и един от най-дейните радетели за запазване на правилния български език и посвещава редица статии по темата, най-известната сред които е „Слепите граматици”.

Дейността на Александър Балабанов е обвързана и със съдбата на българските земи, останали извън пределите на страната след решенията на Берлинския конгрес от 1879 г. Той често изпълнява мисии, възложени му от ВМРО, чиято цел е привличането на европейското внимание към проблемите на българите в Македония и Тракия.

Жизненият път на Александър Балабанов завършва на 30 ноември 1955 г. в София.

Преглеждания: 1368

Още за Александър Балабанов

» Александър Балабанов /Wiki/
» Кратка биография на Александър Балабанов
» Книги на проф. Александър Балабанов