Арсен

Арсенът е разпространен главно като сулфид или като примес към сулфидните руди. Арсенът има няколко алотропни форми, но стабилна при обикновени условия е само металната.

Древните гърци са познавали отровното действие на арсена. За арсеника (диарсенов триоксид), тази страшна отрова, пише Олимпиадор 500 години преди новата ера. За него разказва и Плиний Стари. Едва през средните векове алхимиците се научили как да получават този елемент. Арсенът е открит от Алберт Велики.

При обикновена температура на въздуха арсенът е траен, но при загряване се окислява. Сплавта на оловото с арсена има свойството в стопено състояние да образува капки с напълно сферична форма. От тази сплав се произвеждат сачмите.

Арсенът е известен като мишемор и се е използвал не само като отрова за мишки. Много престъпления са извършени с негова помощ. Владетели са премахвали съперниците си чрез малко арсеник, изсипан в чашата с вино от тайна кухина в пръстените си. Разказват, че една френска кралица отровила мъжа си, набожния крал, за да заеме мястото му, като му дала библия с листа, напоени с арсеник. Като си ближел пръстите, за да прелиства библията, кралят погълнал смъртоносната доза и умрял. Учените установили, че и Наполеон бил отровен с арсеник. Това било доказано, като подложили на анализ няколко негови косъма.

Още древните китайци умеели да откриват арсен в тялото на отровения, за да докажат извършването на престъпление. По какъв начин го правили, ние не знаем, но в Европа също бил създаден метод, с който могат да се откриват нищожно малки количества арсен. За тази цел изследваното вещество се поставя в колба със сярна киселина и цинк на зърна. При взаимодействието се отделя атомен водород, който редуцира арсеновото съединение до арсеноводород. Газовете се пропускат през стъклена тръбичка, която се загрява на пламък. При наличие на арсен в пробата увлеченият от газа арсеноводород се разпада и по тръбичката се образува черен налеп от простото вещество арсен – арсеново огледало и тази реакция е известна в съдебната медицина като проба на Марш, по името на откривателя й.

Преглеждания: 1867