Артури Илмари Виртанен

Артури Виртанен е роден на 15 януари 1895 г. в Хелзинки, в семейството на Каарло Виртанен и Серафина Изотало. Обучението му започва в Класическия лицей във Випури (Виборг), Финландия. След като завършва училище, той продължава образованието си в Университета на Хелзинки по специалностите химия, биология и физика, където защитава докторска степен през 1919 г. Впоследствие Виртанен изучава физикохимия в Цюрих през 1920 г., бактериология в Стокхолм през 1921 г. и ензимология отново в Стокхолм в периода 1923 – 1924 г.

След това е назначен за главен асистент в Централната промишлена лаборатория в Хелзинки през 1916-1917 г. и като химик в Лабораторията на асоциацията на финландските кооперативни млекопреработватели “Валио” през 1919-1920 г. През 1921 г. Виртанен става директор на тази лаборатория, а през 1931 г. – директор на Института по биохимични изследвания във финландската столица. От 1924 г. е доцент по химия в Университета на Хелзинки. През 1931 г е назначен за професор по биохимия във Финландския технологичен институт, а през 1939 г. - и в Университета на Хелзинки. От 1948 г. той става член и президент на Държавната Академия на науките и изкуствата на Финландия.

Професор Виртанен е член на финландската, норвежката, шведската, фламандската, баварската и папската академии на науките и на шведската и датската академии на инженерни науки. Той е почетен член на научни дружества във Финландия, Швеция, Австрия, Единбург и САЩ и е носител на почетни степени в Университетите на Лунд, Париж, Гизен и Хелзинки, Кралския технически колеж в Стокхолм и Финландския технологичен институт. Присъдени са му множество медали и други отличия от Швеция, Финландия, Белгия и Италия.

Виртанен доказва необходимостта от козимаза във ферментациите на млечната и пропионовата киселини, така както и във фосфорилацията на захарите (1924 г.). Чрез тези научни разработки става очевидно сходството на различните ферментационни процеси като първи етап от разлагането на захарите. Заедно със сътрудниците си, той продължава експериментите, обръщайки специално внимание на механизма на различните бактериални ферментационни процеси. Ферментацията на диоксиацетон до глицерол (глицерин) и глицеринова киселина в присъствието на фосфати, използвайки Coli бактерии (1929 г.), е първата ферментация на захари, която е химически изяснена от началото до края на процеса.

От 1925 г. фиксирането на биологичния азот, който се съдържа в корените на бобовите растения е обект на многостранни проучвания в лабораторията на Виртанен. Доказано е значението на червения пигмент, легемоглобин за превръщането на азота. Образуването на витамини в растенията, както и способността на растителните видове да използват органичните азотни съединения като източник на азот, се разглеждат в много негови научни публикации.

От края на 1940 г. Виртанен започва да изучава химичния състав на висшите растения. Изолирани и химически охарактеризирани са голям брой нови аминокиселини. Множество органични фосфорни съединения, които евентуално могат да имат значение за изхранването на човека и домашните животни, също са изолирани от зеленчуковите и фуражните растения.

Основна задача на изследванията му е прилагането на биохимията в агрономията и млекопреработвателната индустрия. Работата му, извършена в тази област, включва поставянето на теоретичните основи за запазването на фуража, както и развитие на практически метод на тази база (наречен АИВ метод по инициалите на учения), с помощта на който се осигурява ефективното използване на обогатени с протеини посеви за производството на мляко със същото високо витаминно съдържание през зимата, както през лятото. Изследванията му целят подобряване на качеството на млечните продукти.

През 1945 г. Виртанен става Нобелов лауреат по химия за изследванията си в областта на агрикултурата и химията на храната, по-специално за открития от него метод за съхранение на семената.

Освен множеството награди и почетни степени, с който е удостоен, на името на Виртанен са кръстени един от лунните кратери и астероид 1449, открити от неговия сънародник, финландския астроном и физик Ирио Ваисала.

Виртанен умира през 1973 г. в Хелзинки.

Преглеждания: 1029

Още за Артури Илмари Виртанен

» Артури Илмари Виртанен /Wiki/ (en)
» Биография на Артури Илмари Виртанен (en)
» Статия за Артури Илмари Виртанен в енциклопедия Britannica (en)