Барутен заговор

Барутният заговор е опит да бъде взривен британският парламент през 1605 година. Според повечето историци той е плод на желанието на католиците да възстановят позициите си след Реформацията, като убият протестантския крал Джеймс I. Други учени обаче смятат, че заговорът е дело на провокатори с протестантско вероизповедание и цели пълното компрометиране на католическата църква и нейните поддръжници.

В основата на тайното начинание стоят петима католици, които целели да разтърсят самите устои на властта в Англия. Това са Робърт Кейтсби, Томас Уинтър, Томас Пърси, Гай Фокс и Джон Рийт, като по-късно към тях се присъединяват още осем метежници.

Заговорниците първоначално наели помещение в къща, която била съседна на Палатата на лордовете. Идеята била да се прокопае тунел под сградата и да се постави барут, който да бъде възпламенен по време на откриващата сесия за 1605 година, когато крал Джеймс I трябвало да държи реч пред депутатите. В последствие обаче Томас Пърси успял да наеме помещение, което било разположено под самата заседателна зала на Палатата. Това значително улеснило изпълнението на плана.

Следващата стъпка била прекарването на 36 бурета от отсрещния бряг на река Темза, което се отдало на заговорниците сравнително лесно, защото интензивността на движение по реката по онова време била сравнително малка. Метежниците успешно внесли буретата в наетото помещение и ги замаскирали, като ги покрили с дърва и въглища. Барутът бил повече от 2 тона - количество, способно да събори цялата сграда на Парламента, да нанесе сериозни щети на разположеното в близост Уестминстърско абатство и да разбие прозорците на всички постройки в радиус от около километър.

Когато всичко било готово, заговорниците напуснали Лондон и се отправили към графство Уорикшир, където католиците били мнозинство. В столицата останал само Гай Фокс, на когото се паднала "честта" да възпламени фитила. След това той трябвало да избяга при приятелите си и заедно да поведат католически бунт и да вземат властта.
Тъй като в заговора участвали доста хора, нямало как да се избегне изтичането на информация. Според официалната версия властите научили за покушението от лорд Монтегло. Той бил католик и на 26 октомври 1605 година получил анонимно писмо, в което го предупреждавали да не посещава церемонията по откриване в Парламента. Патриотизмът му обаче надделял над религиозните чувства и той разкрил на държавния секретар Робърт Сесил информацията, която получил.

Властите предприели незабавни действия. В нощта на 4 срещу 5 ноември те обискирали сградата на Парламента и открили Гай Фокс (който се представил с името Джон Джоунс) в подземието при барута. Заговорникът бил подложен на разпити и мъчения и направил признания. В разстояние на една седмица всички участници в метежа били заловени или убити.

Процесът срещу заговорниците започнал на 27 януари 1606 година. Всички те били признати за виновни и осъдени на смърт. Присъдите били изпълнени на 30 и 31 януари в двора на катедралата "Сейнт Пол". Преди да бъдат умъртвени, участниците в Барутния заговор били подложени на най-сурови мъчения. Само Гай Фокс успял да избегне тази страшна съдба, тъй като още в самото начало скочил от ешафода и въжето пречупило врата му.

След Барутния заговор англичаните започнали да празнуват спасението на столицата си от взрива. Нощта на 4 срещу 5 ноември е наричана "Нощта на Гай Фокс" и в градовете в цялата страна се палят фойерверки.

Преглеждания: 1623