Бром

В кабинета на професор Леополд Гмелин влязъл русокос младеж – студентът по медицина Карл Левиг. В ръцете си държал малко шишенце с червено-кафява течност. През ваканцията той изследвал водата на минералния извор край родния му град Крайцнах. След като я изпарил, за да се концентрират съдържащите се в нея соли, той действал на получената луга с хлор и тя се оцветила в червеникавокафяво. Левиг извлякъл непознатото вещество с етер – оказало се, че това е течност с червено-кафяв цвят и остро задушлива миризма.

С огромно любопитство професор Гмелин разгледал течността. Той оценил откритието като много интересно, но според него веществото било много малко и препоръчал на студента да повтори опитите.

В същото време обаче в лабораторията на Медицинския институт в Монпелие бъдещият професор в Париж, а тогава скромен препаратор, Антоан Балар вече бил отделил от водите на солените езера в околностите на града и от пепелта на морски водорасли простото вещество на нов елемент. През есента на 1826 година Балар изпратил съобщението за новия елемент във Френската академия на науките. Откритието било посрещнато с голям интерес, но и с недоверие. Назначена била тричленна комисия начело с Гей- Люсак, която трябвало да провери дали опитите на Балар са проведени коректно и дали наистина това е нов елемент. Комисията работила няколко месеца, като повторила изследванията и се уверила, че Антоан Балар е открил нов елемент. По предложение на Гей-Люсак той бил наречен бром, заради острата му задушлива миризма / от гръцки бромос, означаващо зловонен/.

Студентът Левинг (по-късно професор в Сорбоната) останал разочарован, защото закъснял само с няколко месеца и така славата за откриването на брома се паднала другиму.

Преглеждания: 1257