Великата китайска стена

През 1987 г. Великата китайска стена, заедно със Зимния дворец и други шест забележителности в Китай, са включени в "Списъка на световното културно наследство на света" на ЮНЕСКО. Понастоящем в Китай в този списък са вписани 29 забележителности. Стената обаче безспорно е най-известната и величествената от тях.

Великата китайска стена е единственото творение на човешка ръка, което се вижда от Космоса. Тя е едно от най-древните и колосални по размерите си съоръжения, създадени от човечеството. Стената е най-дългият и мащабен отбранителен обект в света. Някои я наричат Осмото чудо на света. Великата китайска стена води началото си от Дзяюйгуан, провинция Гансу, западен Китай, преминава през планини, пясъци, степи и блата и достига до крайбрежието на река Сунхуадзян, провинция Ляонин, североизточен Китай. Подобно на огромна змия, стената се вие през 9 провинции, градове и автономни райони, а дължината й е близо 7300 км.

Строителството на Великата китайска стена започва през IX-ти век преди нашата ера с цел отбраната на древната китайска земя от агресията на номадските племена от Севера. Вече почти 3000 г. владетелите от различни периоди продължават да ремонтират и дострояват Великата стена. Ако се съединят всички участъци на стената, построени през различните периоди, то дължината им ще надхвърли 50 000 км. Ако пък бъдат поставени една до друга тухлите, от които е построена Великата китайска стена, то линията им ще прегърне земното кълбо. По протежение на стената са изградени и повече от 10 000 наблюдателници и военни кули.

Макар днес Великата стена да буди възхита и преклонение, преди векове в съзнанието на обикновените китайци името й е навявало ужас и страх. Причината е в непосилният каторжен труд, на който са били подлагани строителите. Те се трудели от сутрин до мрак, а повечето от тях спели, облегнати на стената, под открито небе. Работата не спирала, независимо от сезона и капризите на времето. Тъй като строителството се извършвало предимно далече от богатите земеделски райони, снабдяването с храна било нередовно, а качеството й - незадоволително. Заради тежките атмосферни условия, лошото хранене, епидемиите и жестоките наказания за неподчинение, смъртността сред работниците била много висока. Същевременно, поради нарастващата потребност от работна сила, и за най-малките провинения свободните жители били превръщани в държавни роби и пращани на строежа. Освен тях, там имало цели армии от селяни, войници, политически и криминални престъпници и т. н. Общият брой на работниците се изчислява на около 300 000 души. По време на строителните работи, извършвани от династията Мин (1368-1644 г.) пък били ангажирани близо 1 млн. души! Обезпечаването и самата организация на такава огромна работна сила се смята за изключително, не само за времето си, достижение. Императорът, който провежда това невиждано по мащабите си строителство – Цин Шихуанди, остава в историята като един от най-големите деспоти.

Както и за други велики достижения на човечеството, така и за строителството на Великата китайска стена, били разпространявани множество легенди. Една от тях разказва, че някакъв магьосник предсказал на Цин Шихуанди, че стената ще бъде завършена едва когато в нея бъде погребан някой си “Ван”. След дълго търсене, най-накрая императорът намерил човек с името Ван и заповядал да го убият и да го зазидат в стената. По всяка вероятност съдбата и на много други покойници е била подобна на неговата. Това е и причината Великата китайска стена да бъде наричана още “Най-дългото гробище на света” и “Стената на сълзите”.

Преглеждания: 1730