Галий

Галият – предсказаният и подробно описан от Менделеев екабор, се среща като незначителен примес в цинковите руди заедно с индия и талия. Галият се съдържа освен това в боксита.

През 1875 година Льокок дьо Боабодран открил галия в цинкова руда от Пиренеите и скоро след това го получил в свободно състояние при обработване на боксит. Нарекъл го галий в чест на старото име на Франция – Галия.

Напоследък не само в чужбина, но и у нас се строят сгради с големи стъклени прозорци или дори цели стъклени стени, които блестят като огледало и изглеждат непрозрачни, но отвътре са прозрачни и през тях може да се вижда като през обикновено стъкло. Тези стъкла са покрити повърхностно от едната страна с много тънък слой галий или индий.

Днес слънчевите автомобили са само любопитна атракция, но в бъдеще може би често ще виждаме по пътищата да се движат чудновати возила с необикновена конструкция. Те ще имат за покрив голяма блестяща платформа - слънчеви батерии, които превръщат слънчевата енергия в електрична. Това са енергетичните източници на бъдещето. Тяхната гладка повърхност е покрита с полупроводници - вещества като галиев арсенид, галиево-индиев арсенид фосфид, дииндиев триоксид. Получаването на тези и други такива съединения е възможно, защото при нагряване галият, индият и талият се съединяват директно с повечето неметали, например сярата, фосфора, арсена, антимона.

Преглеждания: 1295