Град Търговище

Търговище е град в Североизточна България. Намира се на 170 метра надморска височина и има население от около 42 000 души. Той е административен център на едноименни община и област. Разположен е в южното подножие на Преславската планина, в близост до градовете Шумен и Разград, на пътя от Велико Търново за Варна. Търговище отстои на 339 километра от столицата на България София.

Най-ранните археологически данни за селище, намиращо се в околността на днешния град, са от халколита (каменно-медна епоха) и датират от преди около 7000 години. По-късно средищното положение на мястото, на което е разположено Търговище, привлякло траките, които изградили свое поселение в периода V-III в. пр.н.е. То не прекратило съществуването си и след римското завоевание на Балканския полуостров. Напротив, близостта на големия военен и административен център Абритус (Разград) способствала за благоденствието му. По време на големите варварски нашествия от III и IV век римското селище било разрушено, но през V век отново се появило, вече под византийска власт.

През VII-то столетие хълмистата равнина между Дунав, Стара планина и Черно море се превърнала в люлка на Първата българска държава. Тук се намирали най-ранните столици Плиска и Преслав, както и големите крепости Мадара, Шумен и Дръстър. По това време край днешното Търговише се издигала силната твърдина Сборище, разрушена по време на византийското завоевание. През Второто българско царство в района отново са изградени селище и крепост.

Ески Джумая (малка джамия), името, което Търговище носи чак до 1934-а, се появява за пръв път в османските данъчни регистри през 1573 година. В средата на XVII век селището става център на административна област.

Процесите на възраждане на българската култура и самосъзнание не подминават Ески Джумая. Тя е център на търговията в региона и се слави с развитието на множество занаяти. Тъй като населението се замогва и пътува по Европа, за да търгува, все повече жители осъзнават необходимостта от образование. Още през XVIII век тук е създадено килийно училище. През 1846 година то е преобразувано на светско, като известно време в него преподава големият български възрожденец и писател Петко Рачов Славейков. Подемът на българското патриотично чувство довежда до изграждането на църква, читалище и революционен комитет.

Когато през януари 1878 година руската армия започва настъплението си в Североизточна България местното, турско население бърза да се оттегли заедно със султанската войска към силно укрепения град Шумен. Възползвайки се от промеждутъка след изтеглянето на аскера и преди пристигането на руснаците, разбойнически банди от турци и черкези подложили населението на Ески Джумая на грабеж и издевателства. Панаирът, чаршията и българската Срещна махала били опожарени. Изгоряла и прочутата в цялата околност часовникова кула, а църквата била разграбена.

Скоро обаче част от българското население се окопитило и организирало отбрана, която била най-яростна в квартал Вароша. Въпреки, че загиналите българи били около 500, бранителите издържали на натиска на башибозука.

На 29 януари три батальона от Охотинския полк и една казашка сотня под командването на полковник Карганов нападнали Ески Джумая и тъй като не срещнали почти никаква организирана съпротива, бързо освободили града. На следващия ден част от заловените башибозуци били осъдени и обесени заради издевателствата си над местното население.
През 1934 година Ески Джумая получава името Търговище заради ежегодния панаир, който се организира в него.

След масовата миграция към големите градове през деветдесетте години на ХХ век, в началото на новото хилядолетие ситуацията се стабилизира. Търговище и общината имат минимален отрицателен прираст. В града функционират няколко предприятия и се работи по развитието на различни европейски проекти.

Преглеждания: 1270