Граф Николай Игнатиев

Името на граф Николай Павлович Игнатиев се свързва с руската политика на Балканите от втората половина на ХІХ в.

Той е роден на 29 януари 1832 г. в Санкт Петербург, Русия, в семейството на потомствени дворяни. Като повечето от дворянските синове по това време и Николай се ориентира към военна кариера. За целта завършва Пажеския корпус и след това постъпва в Лейбгвардейски хусарски полк. През 1851 г. завършва военното си образование към Академията на Генералния щаб на Руската армия, след което се записва на служба в Балтийския корпус.

Към дипломатическа кариера граф Игнатиев се ориентира след 1856 г., когато е изпратен като военно аташе в Лондон. Още същата година на Парижката конференция, която отбелязва края на Кримската война (1853-1856 г.), той взима активно участие в преговорите, като се стреми да постигне корекция на дунавската граница на Русия.

Дипломатическата му кариера продължава с мисия в Далечния изток като посланик в двора на китайския император в Пекин. Тази мисия е изключително успешна за граф Игнатиев. Той умело съумява да се възползва от настроенията в Китай и да издейства нови територии за Русия. Резултатите далеч надхвърлят набелязаните първоначални цели, а именно получаването на левия бряг на р. Амур. Освен това граф Игнатиев успява да издейства за страната си земите, разположени между р. Усури и Тихия океан. Заради тези му успехи, в периода 1861-1864 г. той оглавява Азиатския департамент.

Името на граф Николай Игнатиев е трайно свързано и с българската история и по-специално с руската политика в годините на Руско-турската освободителна война от 1877-1878 г. В периода от 1864 до 1877 г. той е посланик на Русия в Османската империя. От тази си позиция граф Игнатиев прави всичко възможно да изпълни желанието на руския император да стане покровител и защитник на християнските народи в рамките на Империята, което да засили руското влияние на Балканите.

Граф Игнатиев активно участва и при преговорите около сключването на Санстефанския мирен договор от 3 март 1878 г. между Русия и Османската империя. Това е предварителен договор и неговите решения са игнорирани от тези на Берлинския конгрес, което се отчита като личен неуспех на граф Игнатиев и той изпада в немилост пред руския царски двор.

По-късно той за кратко е външен министър при император Александър ІІІ през 1882 г. Под негово давление се издават и Майските закони от 1882 г., насочени срещу евреите и целящи тяхната дискредитация в обществения живот на Русия. Те остават в сила и след смъртта на граф Игнатиев до 1914 г. Той доброволно се оттегля от поста си през юни 1882 г. и повече не участва активно в политическия живот на страната.

Граф Игнатиев умира на 3 юли 1908 г. в Украйна.

Преглеждания: 1351

Още за Граф Николай Игнатиев

» Граф Николай Игнатиев /Wiki/
» Статия за граф Николай Игнатиев в енциклопедия Britannica (en)
» Походни писма от 1877, Москва 1999 (ru)