Григорий Распутин

Григорий Ефимович Распутин, една от най-противоречивите и енигматични фигури в руската история, е роден на 22 януари 1869 г. в с. Покровское, Тюменска област, Русия. Той е третото дете в сравнително заможно селско семейство.

Ранните му години по никакъв начин не предполагат влиянието, което той впоследствие придобива върху руската царска двойка. Първоначално Распутин се отдава на пиянство и разгул. През този период той се жени за Прасковя Дубровна, който му ражда четири деца. За известен период дори става крадец, но е заловен.

Животът му се преобръща, след като става член на сектата на т.нар. хлестити. Основен постулат в тяхното учение е, че човек първо трябва да сгреши, за да може след това да изкупва греховете си. Именно тогава, около 1900-та година, Распутин се замонашва и решава да посети Атон, като изминава целия път пеша, като наказание за сторените грехове.

Близостта му с царското семейство на Николай ІІ и жена му Александра датира от 1907 г. Известен факт е, че Романови са имали влечение към окултните науки и това вероятно е спомогнало Распутин да стане един от най-приближените хора на царската двойка. Една случка обаче окончателно затвърждава тази му позиция. През 1907 г. болният от хемофилия престолонаследник Алексей получава остра криза и царица Александра изпраща да повикат Григорий Распутин, след като усилията на лекарите остават безрезултатни. Распутин прекарва цяла нощ до леглото на младия царевич в състояние на полутранс и молитви и успява по чудодеен начин да облекчи страданията му. След тази случка влиянието му нараства дотолкова, че дори срещите на царското семейство започват да зависят от него.

Руската аристокрация започва да недоволства от силните позиции на Распутин, още повече, че той се намесва дори и в делата на Руската православна църква. Под негово влияние Николай ІІ назначава за митрополит на Петроград скандалноизвестния с хомосексуалните си наклонности епископ Питирим. След тази случка сред руската аристокрация започва вече да се обсъжда и въпросът за физическото ликвидиране на Распутин.

Първият опит за убийството на Распутин е извършен през 1914 г. и завършва с неуспех. Вторият е осъществен от приближените на двореца Ф. Юсупов, В. Пуришкевич и Д. Павлович на 29 декември 1916 г. в „Моника Палас”. Там Распутин изпива чаша с цианид. Според легендата, дори това не води до смъртта му и убийците са принудени да изстрелят пет куршума в него. След това тялото на монаха е изхвърлено в р. Нева. След смъртта му започва дело за разследване на убийство, но по-късно то е прекратено. Тялото на Распутин е изгорено на клада в нощта на 10 срещу 11 март 1917 г.

Приживе Распутин прави много пророчества, голяма част от които се сбъдват, включително това за смъртта на председателя на Министерския съвет Пьотр Столипин. Той предсказва и собствената си смърт през 1917 г., както и че царското семейство няма да го надживее с повече от две години. Историята потвърждава това пророчество.

Преглеждания: 3209

Още за Григорий Распутин

» Григорий Распутин /Wiki/
» Биография на Распутин (en)
» Убийството на Распутин (en)