Джон Е. Уолкър

Джон Уолкър е роден на 7 януари 1941 година в Халифакс, графство Йоркшир, Англия. Завършва гимназия със специалност физика и математика. През 1964 г. се дипломира в Оксфордския колеж и получава бакалавърска степен по химия.

През 1965 г. започва изследвания върху пептидните антибиотици с Е. П. Абрахам в Оксфордския факултет по патология и през 1969 г. защитава докторска степен. През този период под влиянието на програмата на ВВС “Молекулярна биология” на Джон Кендрю и трудовете на Дж. Д. Уотсън “Молекулярна биология на гена” и на У. Хейс (Hayes) “Бактериална генетика” се засилва интереса му към тези области. Той посещава лекциите на Давид Филипс, професор по молекулярна биофизика в Оксфорд през 1966 г. и на Х. Харис, професор по патология и автор на книгата “Ядро и цитоплазма”.

През следващия период от живота си, от 1969 г. до 1971 г., Уолкър работи в чужбина, първоначално във факултета по фармация в Университета на Уисконсин, по-късно, от 1971 г. до 1974 г. - във Франция, като стипендиант на НАТО и ЕМВО (Европейска организация по молекулярна биология).

През 1974 г. той е одобрен за научен проект в Университета в Кеймбридж, озаглавен “Секвестиционен анализ на протеини”. Работата му е спонсорирана от ЕМВО и организирана от Й. Харис от Лабораторията по молекулярна биология (LMB), както и от Р. Перхам от Факултета на биохимия, Университет в Кеймбридж. Там се запознава с Фредерик Сангър и след кратко обсъждане се присъединява към научно изследователската му група “Химия на протеините и нуклеиновите киселини” (PNAC) от юни 1974 г. Планира да остане три месеца, но научните изследвания в PNAC силно го заинтересуват и той все още работи там.

Сътрудничеството му с Ф. Сангър и Й. Харис преобразява научната му кариера. Множеството блестящи учени, които работят там води до съществени открития в областта на биохимията и биологията (напр. секвестирането на ДНК, откриването на моноклоналните антитела, изучаване структурите на хроматина и трансферната РНК и много други).

През 1978 г. Уолкър решава да приложи химическите методи за протеините върху мембранните протеини. Известно е, че ензимите от вътрешните мембрани на митохондриите са от важно значение, но тяхната структура почти не е проучена. Той започва изучаване на структурата на АТФ (аденозин трифосфат), получен от митохондрии от говежди сърца и еубактерии. Тези изследвания в крайна сметка довеждат до пълен анализ на секвенцията на комплекса от няколко вида и установяване на елементния състав на F-каталитичната част на ензима от говежди митохондрии, давайки нов поглед за това как АТФ се синтезира в живия организъм.

През 1959 г. Уолкър получава наградата “A. T. Clay Gold Medal”, през 1994 г. е награден от Фондация “Джонсън” към Университета на Пенсилвания, през 1996 взима медал и награда на Дружеството на биохимиците и медал “Питър Мичъл” на Конгреса на европейските биоенергетици. През 1997 г. той получава награда “Gaetano Quagliariello” за изследването си върху митохондриите от Университета в Бари, Италия. През 1995 г. е избран за член на Кралското общество, а през 1997 г. става член на Сидни Съсекс Колиж, Кеймбридж и става почетен член на Колежа Света Катерина, Оксфорд.

Джон Уолкър получава Нобелова награда за химия през 1997 г. съвместно с Пол Боайер за изясняване на ензимния механизъм на синтеза на аденозин трифосфат (АТФ) и Дженс К. Скоу за откриването на йон-пренасящия ензим Na+, K+ -АТФ-аза.

През 1999 г. за приноса си в областта на молекулната биология, той получава титлата сър.

Преглеждания: 1043

Още за Джон Е. Уолкър

» Автобиография на Джон Е. Уолкър (en)
» Джон Е. Уолкър /Wiki/ (en)
» Статия за Джон Е. Уолкър в енциклопедия Britannica (en)