Джордано Бруно е изгорен на клада заради своето учение

На 17 февруари 1600 г. Джордано Бруно е изгорен на клада на Кампо дей Фиори заради своето учение.

Той е известен още като Бруно от Нолано. Роден е през 1548 г. в Нола, Кампания, близо до Неапол, в семейството на разорен аристократ. Като дете Джордано е обучаван от августински монах и още тогава се събужда интересът му към науката. Пътят му на учен и философ се определя до голяма степен от факта, че едва 13 годишен той се замонашва в доминиканския манастир „Сан Доминико Маджоре”. Именно там Бруно влиза в контакт с огромната библиотека на манастира и постепенно интересът му към философията се превръща в занимание и страст за цял живот. Там се запознава със съчиненията на Аристотел, Птоломей, Епикур, Демокрит и др. древни автори. По това време усилено се занимава и с мнемоника – правила и начини за запаметяване. Джордано не възприема за абсолютна истина всичко прочетено, а се опитва да търси логически връзки между отделните факти.

От 1581 г. той пребивава в Париж, където продължава своите философски занимания, но започва и да преподава. Тук Джордано Бруно разработва свой метод на преподаване, станал известен като „организирано познание”, по терминологията на самия му създател. Този метод го прави известен като човек, който може да накара всекиго да запомни преподаденото. Нарастващата му слава обаче се оказва нож с две остриета. Развитите от него идеи привличат вниманието и на църковните дейци, които виждат в тях заплаха за господството на църквата и на църковните догми. Една от неговите идеи например е, че вселената е безкрайна и в нея има много светове. Той не изключва възможността за наличието на живот на други планети. Според него звездите са други слънца, което би могло да означава и наличието на живот.

Въпреки това за известно време Джордано Бруно се ползва от опеката на крал Анри ІІІ, който е впечатлен от неговите идеи. Той му осигурява и спокойствието да работи. Именно като негов фаворит Джордано Бруно пише едни от най-известните си съчинения – „Сенките на идеите” и „Изкуството на паметта”.

През 1583 г. той заминава за Англия, където за следващите две години преподава в Оксфордския университет. Напуска страната, след като през 1585 г. Франция обявява война на Англия.

Джордано Бруно не се страхува да обсъжда публично нещата, които го вълнуват – дали сме сами във вселената, защо земята трябва да е поставена в центъра на вселената и др. идеи. Именно след публичен диспут през 1985 г. той търси закрила в римски манастир. Срещу него обаче са повдигнати 130 обвинения в престъпване на църковните догми и той е принуден да напусне Италия.

За известно време след това той пребивава в Женева, където приема калвинизма. И тук обаче идеите му са обявени за еретични, той е задържан и хвърлен в килия. Принуден е публично да се откаже от тях и да се покае. Той сторва това, за да получи свобода. Веднага след като е освободен, Джордано Бруно заминава за Франция.

През 1591 г. Джордано Бруно получава покана от Джовани Мочениго да замине за Венеция, за да го обучава на мнемоника. Някои историци предполагат, че той е бил подставено лице, което е трябвало да подмами Бруно да се завърне в Италия. Във Венеция Бруно е заловен и съден, като процесът срещу него продължава седем месеца. От Рим изискват неговото предаване и така на 27 февруари 1593 г. той е отведен в „Оловния затвор” в Рим. Тук се води дълъг почти седем години процес. Бруно отказва да се откаже от своето учение. Присъдата срещу него, произнесена на 8 февруари 1600 г. е безкомпромисна – смърт без проливане на кръв. Девет дни по-късно тя е изпълнена.

Преглеждания: 2005