Дико Илиев

Дико Илиев Диков, основоположникът на жанра „хора за духови оркестри”, е роден на 15 февруари 1898 г. в с. Карлуково, Луковитска околия.

Сякаш целият живот на Дико Илиев преминава под знака на духовата музика. Той е едва 13 годишен, когато родителите му го изпращат да учи музика в духовия оркестър на 16 пехотен Ловчански полк на Първа българска армия в Орхание (дн. Ботевград).

Като част от армейски духов оркестър Дико Илиев е въвлечен в Балканските войни и после в Първата световна война. С армейското си подразделение той дори взима участие в боевете на Сереския фронт. Именно там Дико Илиев написва своето „Искърско хоро”. Това е и първият му опит за използване на елементи от народното песенно и танцувално творчество и адаптирането им към духови оркестри.

През 1919 г., след приключване на Първата световна война Дико Илиев се завръща за кратко в родното си село, но скоро след това отново го напуска, за да постъпи в оркестъра на Военното училище в столицата. По това време този оркестър е част от Сборния симфоничен оркестър на Софийската народна опера, а в него Дико Илиев свири първи тромбонист.

След 1920 г. той се завръща в родното си село и създава няколко духови оркестъра в селата Букьовци, Комарево, Селановци и др.

Най-плодотворният период в неговото творчество започва с включването му в създадения през 1931 г. Оряховски духов оркестър. Именно по време на престоя си там той написва едни от най-популярните си произведения. Между тях са хората „Зиг-заг”, „Селски въздишки”, „Майски цветя”, „Варненско хоро”, „Китка оряховска идилия” и др.

Дико Илиев създава над 40 хора от различните музикални етнографски области, 15 марша и 5 хороводни китки. В музикалното му творчество има и много валсове, танга, румби и и детски песнички. Безспорно обаче най-известното от произведенията на Дико Илиев е безсмъртното „Дунавско хоро”, създадено през 50-те години на ХХ в., което всеки българин с нетърпение очаква да чуе в първите минути на всяка Нова година.

Последните години от живота си Дико Илиев прекарва в Монтана. Той завършва жизнения си път на 30 ноември 1984 г. Заради големите му заслуги за популяризирането на духовата музика и обширното му музикално творчество, в града е устроен тридневен празник на духовите оркестри, носещ неговото име.

Преглеждания: 929

Още за Дико Илиев

» Дико Илиев /Wiki/
» Празници на духовите оркестри "Дико Илиев" - Монтана
» Биография на Дико Илиев