Димчо Дебелянов

Димчо Дебелянов, един от най-нежните лирици в българската литература, е роден на 28 март 1887 г. в Копривщица, България. Рожденото му име е Динчо Дебелянов. Той расте като последното, шесто по ред дете в семейството на Вельо Дебелянов и Цана Стайчина.

Димчо е едва деветгодишен, когато през 1896 г. баща му умира. След неговата смърт цялото семейство се мести в Пловдив, където живее в къщата на по-големия брат Иван. В Пловдив Димчо получава начално и гимназиално образование, като завършва Пловдивската мъжка гимназия. Именно в Града под тепетата бъдещият поет пише първите си стихотворения. За съжаление те не виждат бял свят, тъй като авторът им ги изгаря.

От 1904 г. семейството се мести в столицата София и се установява под наем в къща на ул. „Оборище”. Две години по-късно Димчо Дебелянов събира кураж и пуска за отпечатване няколко свои стихотворения. Те се появяват на страниците на сп. „Съвременност”. Сред тях са „Когато вишните цъфтяха” и „На таз, която в нощи мълчаливи”. Те са и първите му творби, които той подписва като Димчо Дебелянов. Тези произведения на твореца са силно повлияни от неговите кумири – Пенчо Славейков и Пейо Яворов.

Димчо Дебелянов не успява да завърши висше образование, въпреки че последователно учи в Юридическия и Историко-филологическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски”. Междувременно научава английски, френски и руски език и превежда редица автори, между които Бодлер и дори Шекспир. Междувременно той публикува свои произведения на страниците на редица периодични издания като „Българска сбирка”, „Съвременност”, „Оса” и др. Прави първи стъпки и в сатирата, като публикува произведенията си под артистичните псевдоними Аз, Амер, Тафт и др.

Смутната 1912 г., когато за Балканите и България в частност, се поставя началото на период от три последователни войни – Балканска, Междусъюзническа и Първа световна, променя животът и на Димчо Дебелянов. През есента на същата година той е мобилизиран в 22-ри тракийски полк в Самоков. През 1914 г. е произведен в чин подпоручик. През 1916 г. Дебелянов се отправя към Македонския фронт, където намира и смъртта си на 2 октомври 1916 г. в битката при Горно Караджово, дн. Моноклисия, Гърция. По това време той е едва 29 годишен.

На 3 октомври Димчо Дебелянов е погребан в двора на българската църква в Демир Хисар. През 1931 г. костите му са пренесени в родния му град Копривщица. През 1934 г. на гроба му е поставена скулптурата „Майка”, изработена от Иван Лазаров. От 1958 г. родната му къща в Копривщица е превърната в музей и е отворена за посетители.

Преглеждания: 2299

Още за Димчо Дебелянов

» Димчо Дебелянов /Wiki/
» Произведения на Димчо Дебелянов
» Биография на Димчо Дебелянов