Диоклециан

Гай Аврелий Валерий Диоклециан е начело на Римската империя от 284 до 305 г. Неговото управление слага край на епохата на т.нар. "войнишки императори".

Според някои историци бащата на Диоклециан бил освободен роб. Първоначално той започва кариерата си в армията, където постепенно се издига до поста командир на преторианците. Легендата разказва, че му предсказали възкачване на императорския престол, но това щяло да се случи, след като убие глиган. Затова и често ходел на лов. В желанието си да се утвърди във властта, той убива префекта Апър, обвинен за смъртта на император Нумериан. Съвпадение е, че на галски език „апър” означава „глиган”. Малко след това преторианците го провъзгласяват за император.

Началото на неговото управление е свързано с борбата с брата на убития император Нумериан - Карин, който се ползва с широко влияние в западната част на Империята. След победата над Карин някъде около дн. Белград, Диоклециан разширява властта си и на Запад.

От 285 г. той управлява съвместно с Максимиан, който властва на Запад, докато Диоклециан запазва за себе си контрола над източните провинции на Империята.

Името на Диоклециан се свързва и с въвеждането на сложния дворцов ритуал, спазван след това от всички императори, с цел почитане на личността на императора и неговото обожествяване
приживе. Това поставя началото на т.нар. епоха на Домината в Римската империя.

Диоклециан дава началото и на един нов вид управление – тетрархията, при която двамата императори (августи) управляват съвместно с двама подимператори (цезари) във всяка една от двете части на империята. Диоклециан запазва за себе си върховната власт, но законотворчеството се осъществява от цялата колегия. За подимператор на Изтока Диоклециан назначава Галерий, а на Запад – Констанций І Хлор.

Диоклециан започва да провежда и реформи в армията. Като начало той удвоява нейната численост и оформя два типа войски. Старите легионери вече са призвани да пазят границите на империята при евентуални нашествия. По силата на тези реформи се оформя и подразделението на комитатите, което се състояло от добре обучени професионални наемници.

Управлението на Диоклециан остава в историята и с едни от най-жестоките гонения срещу християните. Те започват по инициатива на подимператора Галерий и продължават до официалното признаване на християнството.

Диоклециан се оттегля доброволно от политиката през 305 г. и това поставя на изпитание съществуването на установения режим на тетрархия. След това за кратко се връща във властта през 308 г., когато прави неуспешен опит да изглади противоречията в управлението между Максимиан и Галерий.

Преглеждания: 1438

Още за Диоклециан

» Диоклециан /Wiki/
» Управлението на Диоклециан
» Диоклециан и неговите реформи