Договорът от Маастрихт

На 7 февруари 1992 г. е подписан договорът от Маастрихт. Той носи името на холандския град, в който е парафиран. Това е основополагащ документ за развитието на Европейския съюз, определян от Ханс-Петер Пьотеринг като „решаваща повратна точка към по-обединена и по-демократична Европа”.

Договорът е подписан от 12-те страни-членки на Европейската икономическа общност, които обединяват усилията си около идеята за създаване на икономически, политически и валутен съюз. Договорът влиза в сила повече от година и половина по-късно – на 1 ноември 1993 г. и е подписан без краен срок на действие.

В съдържанието му са включени един преамбюл и седем раздела. В отделните дялове се определя структурата на Европейския съюз, неговите цели и задачи. Особено внимание се обръща на Европейската икономическа общност, която се преименува на Европейска общност.

В Договора от Маастрихт се отделя внимание и на съгласуването на общата политика във външните отношения и сигурността, както и на общите действия в областта на вътрешните работи на отделните държави.

По силата на този договор се увеличават законодателните и надзорни правомощия на Европейския парламент (ЕП), който получава правото да участва при взимането на съвместни решения и престава да бъде само съвещателен орган. ЕП получава също така и правото да назначава Европейския омбудсман.

С този договор се прави най-значимата крачка към формирането на Европейския съюз. В него се предвижда постигането на икономически напредък в рамките на Съюза, създаването на единна валута, която да се контролира от единна централна банка като независима институция. Предвижда се съвместните действия на страните-членки да са особено активни в области като транспорт, околна среда, промишленост, защита интересите на потребителите, научни изследвания и внедряване на нови технологии.

Преглеждания: 1116