Ейбрахам Линкълн

Ейбрахам Линкълн, наричан още Великият освободител, е роден на 12 февруари 1809 г. в Ходжънвил, Кентъки. Той е шестнадесетият по ред президент на САЩ, но е първият, избран от редиците на Републиканската партия. Линкълн е една от най-знаковите фигури в американската история и въпреки някои критики, отправяни към него по посока на превишаване правомощията на изпълнителната власт,той се счита за един от най-успешните президенти на САЩ.

Ейбрахам Линкълн израства в семейството на Томас Линкълн и Нанси Харис, които са почти напълно необразовани фермери, но за сметка на това се радват на уважението на своите съграждани. Томас Линкълн и семейството му се местят два пъти, поради предявени срещу тях съдебни искове, оспорващи собствеността върху земята на фермата им. В резултат, през 1816 г. цялото семейство се заселва в Индиана.

1832 година поставя началото на политическата кариера на Ейбрахам Линкълн. Тогава той провежда кампания за избор в Генералното събрание на Илинойс. Основната му цел като делегат е да се подобри речният транспорт в Илинойс, което от своя страна ще спомогне за бързото развитие на бедната и изостанала област.

След няколко неуспешни опита за стартиране на бизнес и търговия, Ейбрахам Линкълн се ориентира към правото и през 1837 г. полага изпита си за правоспособност. Той бързо печели популярност и става един от най-уважаваните и търсени адвокати в Илинойс. Линкълн е и един от юристите, които налагат следствения експеримент като възможност за доказване на свидетелските показания в съдебната практика. Много негови случаи стават еталони за решаване на подобни казуси в бъдеще.

През 1854 г. е приет Законът Канзас-Нераска, който променя границите на робството. Това е причината Ейбрахам Линкълн да се завърне към политиката с поредица от речи, в които изобличава робството. Категоричната му позиция е декларирана още през 1837 г., когато той произнася реч, осъждайки робовладелския строй като „доказано незаконна и лоша” политика.

Политическата му кариера изживява възход през 1846 г., когато Линкълн е избран в Камарата на представителите. По време на мандата си той се обявява открито против войната с Мексико, която според него се води от президента Джеймс Полк от користни подбуди.

През 1856 г. Линкълн става член на Републиканската партия, а две години по-късно приема номинацията на партията си за за сенатор. Той губи борбата с кандидата на демократите Стивън Дъглас. Въпреки това кампанията му се запомня с изключително красноречивите речи и донася на Ейбрахам Линкълн голяма популярност.

На 6 ноември 1860 г. той печели изборите за президент на САЩ. Кампанията му е основана на факта, че произлиза от обикновено семейство, разчитайки, че по този начин ще спечели гласовете на средните слоеве. За да се подчертае връзката му с народа, по време на кампанията той е наричан „Ковачът на огради”. Линкълн печели основно с подкрепата на Севера, докато в Юга побеждава само в две общини. Представителите на Юга дават индикации, че ако той спечели президентските избори, южните щати ще се отцепят и ще напуснат САЩ. Така още преди изборите седем щата се отделят и образуват Конфедерални американски щати.

Ейбрахам Линкълн встъпва в длъжност на 23 февруари 1861 г. при повишени мерки за сигурност, тъй като преди това в Балтимор срещу него е извършен неуспешен опит за атентат. Дори армията е поставена в повишена бойна готовност, за да има възможност да се справи с евентуалните размирици.

Ейбрахам Линкълн остава в историята като човека, който премахва робството. С подписването на Декларацията за еманципация става възможно освобождаването на робите в размирните щати. Но той няма конституционното право да се намеси в щатите, където робството съществува. Единствената възможност за това е война. Така се стига до войната между Севера и Юга, в резултат на която е приета 13-тата поправка на Конституцията, премахваща робството.

Във вътрешнополитически план Линкълн улеснява закупуването на земя с подписването през 1862 г. на Закона за участъците земя. Това отваря пътя към заселването на Средния Запад. Законът предвижда всеки мъж, навършил 21 г. да има правото срещу скромната сума от 18 долара и подадено заявление да закупи 160 акра земя, като единственото задължение е да обработва земята за минимум пет години.

С подписването на закона Мери-ленд- гранд Колидж през същата 1862 г. Линкълн в значителна степен демократизира образованието в Америка. Той дава възможност върху държавни земи да се изграждат земеделски университети.

През същата 1862 г. в Минесота избухва въстание на сиуксите. 303 души са заловени и осъдени на смърт. Обществената нагласа е, че всичките 303-ма трябва да бъдат екзекутирани. Линкълн обаче подписва смъртната присъда само на 39 от тях. Това става причина на следващите президентски избори той да не бъде подкрепен от Минесота. Достойната позиция на Ейбрахам Линкълн е, че не може да си позволи да жертва човешки животи в замяна на изборни гласове.

Линкълн е и единственият кандидат, който води предизборна кампания по време на Гражданска война. Очертаващата се загуба е избегната благодарение на превземането на Атланта от армията на ген. Шърман.

Като президент Ейбрахам Линкълн е и силно критикуван за извънредните правомощия, които получава в условията на войната. Към него са отправяни и обвинения за политически арести, които стигат до върховете на изпълнителната и съдебната власт.

Той не успява да види капитулирането на всички войски на Конфедерацията, въпреки че в началото на 1865 г. вече се очертава крайният изход на войната. На 14 април 1865 г. по време на пиеса във „Форд Тиътър” срещу Ейбрахам Линкълн е извършено покушение. Артистът от Юга Джон Уилкс Бут се промъква в ложата му и го застрелва от упор. Ейбрахам Линкълн изпада в кома и е обявен официално за мъртъв на следващия ден 15 април 1865 г.

Насилствената му смърт го превръща в мъченик и национален герой. Той е считан за вторият най-добър президент след Джордж Вашингтон.

Преглеждания: 1916

Още за Ейбрахам Линкълн

» Ейбрахам Линкълн /Wiki/
» Биография на Ейбрахам Линкълн (en)
» Страница на Ейбрахам Линкълн в енциклопедия Britannica (en)