Електролитна дисоциация

Самопроизволното частично или пълно разпадане на разтворените електролити на йони се нарича електролитна дисоциация. Терминът "йон" е въведен от английския физик Фарадей през 1833 година. Теорията на електролитната дисоциация е създадена от шведския учен Сванте Арениус през 1887 година за обясняване свойствата на водните разтвори на електролитите. По нататък тя е развита от много учени въз основа на учението за строежа на атома и за химичната връзка.

Силните електролити имат дисоциационни константи. Формално те могат да бъдат изчислени, но не са постоянни при промяна на концентрацията.

От гледна точка на теорията за електролитната дисоциация се дават свойствата и се описват определенията за такива класове химични съединения като киселини, основи и соли.

Според теорията всички общи характерни свойства на киселините – кисел вкус, променяне цвета на индикаторите, взаимодействие с основи, основни оксиди, соли – се обуславят от наличието на водородни йони. Според теорията всички общи алкални свойства – хлъзгавост на пипане, променяне цвета на индикаторите, всички характерни за основите взаимодействия, се обуславят от наличието на хидроксилни йони.

Значението на електролитната дисоциация се състои в това, че тя обяснява многобройни явления и процеси, които протичат във водни разтвори на електролити. Но тя не обяснява процесите, протичащи в неводни разтвори.

Преглеждания: 2831