Желязо

Желязото може да се нарече главен метал на нашето време. Този химичен елемент е изучен много добре. Въпреки това не се знае кога и кой го е открил: това е станало много отдавна. Човекът е започнал да използва железни изделия още в началото на първото хилядолетие преди новата ера. Бронзовият век е сменен от железен. Първото желязо, което попаднало в ръцете на човека, вероятно е било от неземен произход. Ежегодно на нашата Земя падат повече от хиляда метеорита, част от тях са железни, съставени главно от желязо и никел. Най-големият от намерените железни метеорити тежи 60 тона. Той е открит през 1920 година в югозападна Африка. „Небесното” желязо има една важна технологична особеност: в нагрят вид този метал не се поддава на коване, може да се кове само студено метеоритно желязо. Оръжието от „небесен” метал дълги векове оставало извънредно рядко и скъпоценно. Желязо е намерено също и на Луната, като в лунната почва то е в самородно, неокислено състояние, което очевидно се обяснява с отсъствието на атмосфера.

За нормалната жизнена дейност на човека са абсолютно необходими желязосъдържащи органични съединения. Най-известното от тях е дихателният пигмент хемоглобин. Но освен в хемоглобина в нашия организъм желязо има и в миоглобина – белтък, който натрупва запаси от кислород в мускулите. Има също и желязосъдържащи ензими. Застъпен е и белтъчният комплекс феритин, от който се образуват всички други необходими за организма желязосъдържащи вещества.

Преглеждания: 769