Завземането на властта в Чехословакия от комунистическата партия

Датата 25 февруари 1948 г. е повратна за историята на Чехословакия. Въпреки, че е една от страните, която най-дълго успява да устои на комунистическата инвазия, на този ден Чехословашката комунистическа партия (ЧКП) взема властта и установява управление от съветски тип. Така за следващите четиридесет години страната е лишена от възможността за самостоятелно демократично развитие.

В края на 1947 г. Чехословакия е обзета от треската по подготовка на изборите през следващата 1948 г. Ясно е декларирано желанието на председателя на ЧКП Клемент Готвалд да спечелят 51 % от гласовете на предстоящите избори. Именно с цел да си осигурят победата комунистите започват да провокират конфликти с останалите партии. Първата явна конфронтация е във връзка с т.нар. „милионерски данък”, предназначен за хората с имущество на стойност над 400 000 крони. Предложението е отхвърлено от мнозинството от министрите в кабинета, но комунистическият официоз „Руде право” оповестява имената им и ги обвинява в егоизъм. Така конфронтацията става явна за широката общественост. Това дава ясна индикация, че борбата за надмощие в кабинета ще се води с всички позволени и непозволени средства. На 10 септември е организиран т.нар. „крабичков атентат”, зад който стоят представители на ЧКП. На основни членове от правителството са изпратени кутийки, наподобяващи опаковка на парфюм, пълни с експлозиви. Въпреки че е осуетен, атентатът води до нарастване на напрежението между отделните партии в управлението.

Така в началото на 1948 г. правителството се разделя на два лагера – комунисти и некомунисти, което още повече усложнява управлението в условията на финансова и икономическа криза. Комунистите по места се опитват с различни средства да спечелят повече поддръжници. Това води в началото на 1948 г. до обединение на четирите некомунистически партии – народните социалисти, демократите, народняците и социалдемократите. Те се обединяват срещу желанието на ЧКП за установяване на еднопартийна диктатура.

Пряк повод за февруарските събития на 1948 г. става конфликтът между правосъдния министър и министъра на вътрешните работи Вацлав Носек. Последният е от квотата на комунистите. Именно той настоява за рокади във висшите постове на вътрешното министерство, с цел да се увеличи броят на представителите от своята партия. В същото време президентът Бешек обявява, че повече няма да отстъпва пред комунистите. В отсъствието на Носек правителството взима решение да отмени назначените от него осем висши служители в Държавна сигурност.

След невъзможност за постигане на съгласие с комунистите, на среща на партийното ръководство от 16 февруари 1948 г. правителството взима решение да подаде оставка, а решението среща одобрението и на президента Бенеш.

На 22 февруари 1948 г. правителствената криза се пренася на улицата и се превръща в революция. Протестиращите организират голям митинг на Староместкия площад и приемат прокламация „Правителство на Клемент Готвалд без реакционни министри”. Два дни по-късно е обявена обща едночасова стачка. В защита на некомунистите се обявяват само студентите и преподавателите от Карловия университет.

Така на 25 февруари 1948 г. президентът Бенеш приема оставките на 12-те министри и назначава кабинет на Клемент Готвалд. В страната се установява диктаторски режим, който продължава до краха на комунизма в Източна Европа през 90-те години на ХХ в.

Преглеждания: 618