Избирането на Михаил Романов за цар на Русия

На 21 февруари 1613 г. за цар на Русия е избран Михаил Романов. С неговия избор се поставя началото на известната династия Романови, управлявала Русия през следващите три века. С идването му на власт се слага край и на Смутното време в руската история.

Михаил Романов е избран за цар на Русия благодарение на родствените връзки на баща му Фьодор Романов, който е първи братовчед на цар Фьодор І - умрял, без да остави пряк наследник. По време на царуването на Борис Годунов родителите на Михаил Романов са изпратени в манастир. Там Фьодор Романов приема името Филарет и се издига в църковната йерархия до поста митрополит на Москва.

През 1613 г. от руската столица са отблъснати полските войски. Веднага след това там е свикан Земски събор, призван да избере нов цар на Русия. Обсъждани са различни кандидатури, но на 21 февруари 1613 г. Земският събор излиза с решение за избора на Михаил Романов. По времето, когато е избран за руски владетел, той е едва 16 годишен. Затова и първите години от управлението му протичат под опеката на майка му, тъй като по това време баща му е пленник в Жечпосполита.

В началото на своето управление Михаил Романов е призван да се справи с изострения конфликт на Русия с Швеция. На 17 февруари 1617 г. той сключва т.нар. Столбовски договор с Швеция, оценяван двустранно от историците. От една страна Русия си връща контролирания до този момент гр. Новгород, но от друга се отказва от излаза си на Балтийско море, крепостта Шлислбург и в допълнение трябва да заплати парични компенсации. Загубата на излаза на Балтийско море се отразява отрицателно върху руската търговия и тя се съсредоточава основно в гр. Архангелск.

По същото време продължават и проблемите на Русия с Полша. Полският княз Владислав, който от 1610 г. е избран и за руски княз не се отказва от претенциите си върху Русия и през 1617 г. организира поход срещу нея. След като прави неуспешен опит да превземе Москва, на 1 декември 1618 г. двете страни сключват т.нар. Деулинско примирие. Според него Жечпосполита запазва владените територии, между които и град Смоленск. Освен това двете страни се договарят да си разменят военнопленниците. По силата на това споразумение в Русия се завръща бащата на Михаил Романов, митрополит Филарет. През 1619 г. той е избран за патриарх на Москва и се превръща във фактическия ръководител на страната до смъртта си през 1633 г.

Михаил Романов не се примирява със загубата на гр. Смоленск. С цел да си го върне, той води неуспешна война с Жечпосполита през 1632 г. Примирието е подновено и е поддържано до края на управлението на Михаил Романов.

Царят страда от прогресиращо заболяване на костите, което го съпътства през целия му живот и към неговия край го прави трудно подвижен. Съсредоточен в заболяването си, той често оставя държавните дела на своите съветници.

Михаил Романов има два брака – първият, краткотраен, с Мария Долгорукова и вторият с Евдокия Стрешньова. От втория му брак е и престолонаследникът му Алексей.

Въпреки трудното начало на управлението на Михаил Романов към неговия край се забелязва стабилизиране на ситуацията в Русия. Интензифицират се търговските контакти със Западна Европа и Азия, страната укрепва и във военно отношение. Промишлеността се възстановява и се появяват първите манифактури.

Михаил Романов умира на 23 юли 1645 г. в Москва. На руския трон той е наследен от сина си Алексей.

Преглеждания: 889