Изгонването на Солженицин от СССР

На 13 февруари 1974 г. писателят, носител на Нобелова награда за литература, Александър Солженицин е лишен от съветско гражданство и прокуден от СССР.

Неговата биография в значителна степен илюстрира диктата на политическата цензура в СССР, която обхваща всички сфери на обществения и културния живот.

Конфронтацията на Солженицин с властта датира още от 1945 г., когато е арестуван по обвинение, че си е позволил да критикува Сталин в писма до свой съученик. В резултат на това той прекарва следващите седем години до 1952 г. в затвор, без да е съден. Част от присъдата си излежава в небезизвестния „Шарашка”, където по традиция са изпращани научни работници и хора от интелигенцията. Именно преживяното там му дава сюжет за романа „В първия кръг”.

На Солженицин не са му спестени и дните, изкарани в лагерите за принудителен тежък физически труд, известни под името „архипелаг ГУЛАГ”. Те залягат в основата на сюжетите му за два романа – „Един ден на Иван Денисович” и „Архипелаг ГУЛАГ”.

Александър Солженицин влиза в остър конфликт със съветската власт, когато в свое писмо до ІV-тия конгрес на съветските писатели настоява за премахване на цензурата, за реабилитиране на редица писатели и др. Конфликтът ескалира, когато през 1968 и 1969 г. в чужбина са издадени книгите му „В първия кръг” и „Раково отделение”, а през 1970 г. му е връчена и Нобелова награда за литература.

Четири години по-късно той е лишен от съветско гражданство и се установява последователно в Швейцария и САЩ.

Реабилитацията му идва като естествен резултат от съветската „перестройка”. През 1990 г. е възстановено съветското му гражданство, а от 1997 г. той е и почетен член на Руската академия на науките.

Александър Солженицин завършва жизнения си път в Москва на 3 август 2008 г. на 89 години.

Преглеждания: 580