Изстрелването на "Союз-33" с Георги Иванов на борда

Изстрелването на
На 10 април 1979 г. в 20:34 часа московско време от космодрума в Байконур, Казахстан, е изстрелян корабът „Союз-33”. Главен командир е съветският космонавт Николай Рукавишников, а член на екипажа е българинът Георги Иванов. Полетът на „Союз-33” е четвъртият поред от програмата „Интеркосмос”.

Той има за цел да се скачи със станцията „Салют-6”, на борда на която се намират Владимир Ляхов и Валери Рюмин. Предвижда се да бъдат изпълнени 28 научни експеримента. За целта са разработени системи от уреди и прибори „Спектър 15”, „Средец” и „Пирин”, изцяло българско производство, които да подсигурят техническата страна на опитите. По план, екипажът на „Союз-33” трябва да смени капсулата си с тази от „Союз-32”, която е прикачена към станцията и с нея да се приземи.

Първото денонощие в открития Космос преминава според плана. Екипажът уточнява орбитата си и се подготвя за извършване на скачване със „Салют-6”, което е предвидено за втория ден. Корабът се приближава на 3 км от станцията и тогава главният двигател внезапно отказва. Същото се случва и със системата „Игла”. Следват няколко неуспешни опита за пускането им,  след което в продължение на 12 часа екипажите изчакват решението за по-нататъшни действия от Земята. След известен размисъл, скачването е отменено, за да не се предизвика авария и на космическата станция.

Започва подготовка за връщане на „Союз-33” на земята, което също не минава безпроблемно. По решение на главния конструктор, не е извършена трисекундната проба на резервния двигател. Той заработва, но не се изключва след 188 секунди, както е по план. В резултат на това и след изчакване на максимално допустимото време от 25 секунди, Николай Рукавишников ръчно изключва двигателя. Поради това, капсулата навлиза в атмосферата под прекалено остър ъгъл. Ускорението нараства главоломно и космонавтите успяват да издържат на него само благодарение на интензивната им наземна подготовка. Приземяването е извършено на 12 април 1979 г., североизточно от Джезказган.

Модулът с двигателите се отделя от капсулата при навлизане в атмосферата и така става невъзможно да се разбере причината за аварията. По-късно планираните научни експерименти са осъществени от екипажа на космическата станция и резултатите от тях са изпратени на учените от БАН.

 
Преглеждания: 649
Още от АВИАЦИЯ:

» Луи Блерио прекосява Ламанша с моноплан
» Първият полет над Тихия океан
» Първият полет на дирижабъла Хинденбург
» Основана е авиокомпанията KLM
» Най-голямата самолетна катастрофа в историята до момента


Коментари

svetlakovacheva  | 2010-04-10 13:09:49
Това е събитие, с което ние - българите можем само да се гордеем!


 



1
tuturutka13
95735 точки
 
2
Maria12
93485 точки
 
3
vikkitto
86845 точки
 
4
catwalk
85955 точки
 
5
toffifee
80855 точки
 
1
desizloba
9424000 точки
 
1
glamorous
11220 точки
 
2
limpingdog
10800 точки
 
3
nedialko89
10740 точки
 
4
vikkitto
10610 точки
 
5
kateto787
8920 точки
 
1
Maria12
81215 точки
 
2
tuturutka13
79725 точки
 
3
Michon
73640 точки
 
4
catwalk
72025 точки
 
5
toffifee
71525 точки
 
 
Победител сезон 2
Nokia 5000 (13.12.2008)
 


Последни кръстословици
Най-трудни думи
ГРАД В ЮЖНА ФРАНЦИЯ
АГД
 
ГРАД В МАЛИ, С ОКОЛО 50 ХИЛ. ЖИТЕЛИ
ГАО
 
ПОВЕСТ ОТ АЛ. КУПРИН
АЛЕ
 
Най-трудни думи
НАРОДНОСТ В КЕНИЯ И ТАНЗАНИЯ
МАСАИ
 
ГРАД В ИНДОНЕЗИЯ
БАА
 
ИСТОРИЧЕСКИ МИСИОНЕРСКИ ЦЕНТЪР В САЩ, ТЕКСАС
АЛАМО
 
Най-трудни думи
АЗИАТСКИ БИВОЛ
АНОА
 
АДВОКАТСКИ КОЛЕКТИВ
ААРО
 
РЕКА В ГЕРМАНИЯ
АА
 
Най-трудни думи
АЛКАЛОИД В МАГДАНОЗА
АНИН
 
ОСНОВАТЕЛ НА УНГАРСКАТА КРАЛСКА ДИНАСТИЯ
АРПАД
 
ДРЕВНИ ИРАНОЕЗИЧНИ ПЛЕМЕНА
АЛАНИ