Имунитет

Имунитетът може да се определи най-общо като невъзприемчивост на организма към някои заболявания, към всички чужди за него вещества и клетки. Човекът е в непрекъснат контакт с околната среда и е подложен на опасността от инфекция с различни болестотворни микроорганизми (антигени)– вируси, бактерии, гъби, чужди белтъчни вещества и клетки. Те навлизат в организма главно по дихателните, храносмилателните, половите пътища, през наранена кожа и др. Като защитна реакция срещу инфекция в биологичната еволюция се създава специализирана имунна система, в която важно място заема вътрешната течна среда и основно кръвта.

Антигени са всички чужди за организма вещества, които предизвикват образуването на антитела. Имунната защита се осъществява от белите кръвни клетки, на първо място от лимфоцитите и произвежданите от тях антитела. Антителата са белтъци, които се свързват с точно определен (специфичен) антиген. Образуват се от лимфоцитите. Свързването на антителата с антигените е известно като реакция антиген – антитяло. Промяната в структурата на антигена води до неспособност на антитялото да се свързва с него. Ето защо вируси, които често се изменят (мутират) не могат да бъдат обезвредени от антителата, тъй като не може да се осъществи реакцията антиген – антитяло.

Преглеждания: 346