Исак Нютон

Исак Нютон е английски физик, математик, астроном, алхимик, философ и политик. Той с пълно право може да се постави сред най-гениалните учени в света.

Нютон е роден на 4 януари 1643 г. в Уулсторп, селце близо до град Грантъм в графство Линкълншир. (около 150 км североизточно от Лондон). Баща му умира няколко месеца преди раждането на сина си. Майка му, Хана Ейскоу, е умна жена с много широки интереси. През 1646 г. тя се жени повторно за Барнабас Смит и отива да живее при новия си съпруг, който е свещеник в съседното село Норт Уитъм. Исак остава при роднини в Уулсторп. Барнабас Смит е сравнително заможен и подпомага финансово поддръжката на имението в Уулсторп. След смъртта му през 1653 г. майката на Нютон, заедно с три деца от него, се връща при роднините си и Исак. На дванадесет години Нютон заминава да учи в Грентъм. Освен задължителните теологични дисциплини той изучава латински, гръцки и староеврейски, малко немски и френски, аритметика и геометрия. Според някои биографи, Исак живее при местния аптекар Уилям Кларк, като се сгодява за дъщеря му, но по-късно двамата се разделят и Нютон не се жени до края на живота си. През 1659 той се връща в Улсторп, защото е отстранен от училището. Неговият чичо, който е посещавал Кеймбриджкия университет и учителят му от Грантъм Хенри Строукс, успяват да убедят майка му, че той трябва да продължи образованието си, а не, както тя планира, да поема управлението на семейната ферма. Строукс дори поема част от разходите по престоя на Нютон в Грантъм, където той довършва обучението си.

През юни 1661 г. на 18 години Исак Нютон става студент в Тринити Колидж – полудуховно висше учебно заведение към Кеймбриджкия университет.

Тук отчасти под влиянието на видния математик и оптик на това време Н. Бароу, а най-вече в резултат на изучаването на съчиненията на Р. Декарт, Г. Галилей, Н. Коперник и Й. Кеплер се сформират окончателно научните му интереси. Нютон се дипломира в Тринити Колидж през 1665 г. Скоро след това започва чумна епидемия и университета е затворен. Нютон се занимава самостоятелно през следващата година и половина, достигайки високи умения при шлифоването и полирането на лещи за телескопи, всеобщо увлечение в средата на ХVІІ в. Преминавайки през всички образователни степени – от бакалавър (1665 г.) до магистър (1668 г.), Нютон става преподавател в Тринити Колидж през 1669 г. Тук той изнася лекции по механика и оптика.

През ХVІІ в. преподавателите в Кеймбриджкия и Оксфордския университет имат духовен сан в Англиканската църква. Нютон успява да си издейства изключение от правилото за заемане на духовна длъжност и не става свещеник.

Последващият период е най-продуктивен в живота на Нютон. Първите му публикации в областта на математическия анализ са издадени през 1669 г. Той продължава да работи върху законите на гравитацията, като през 1684 г. публикува резултатите си от работата си в „De Motu Corporum in Gyrum“, където обосновава теоретично законите на Кеплер. През 1687 г. издава „Philosophiae Naturalis Principia Mathematica“, в който обобщава законите за движение, които стават основа на класическата механика – законите на Нютон и теорията на гравитацията. Отзвукът и интересът на учените по цял свят към новите теории са огромни. През 1671 г. той публикува метода на флуксиите („Method of Fluxions“), а през 1704 г. — изследванията си в областта на оптиката и своята теория за светлината („Opticks“).

През 1671 г. Нютон става член на Кралското научно дружество след като показва направения от него телескоп с 40-кратно увеличение.

Известният учен активно участва в политическия живот на страната. От 1689 г. до 1690 г. и отново през 1701 г. той е член на Парламента. Няма друга информация за дейността му там освен единственият запис, свързан с него, че става течение в залата и молба да бъде затворен прозореца.

През 1694 г. приятелят на Нютон Чарлс Монтегю (по-късно лорд Халифакс) става министър на финансите и поканва Нютон да заеме поста управител на Кралския монетен двор. През 1696 г. Нютон се премества да живее в Лондон. След три години, той става магистър на Монетния двор и остава на този пост до края на живота си. Официално напуска Университета в Кембридж през 1701 г. За заслугите си като магистър на Монетния двор Нютон е удостоен с благородническа титла от кралица Анна през 1705. На тази си длъжност той работи в две основни насоки: подмяна на монетите в обръщение в страната, при което се установява, че 20 % от тях са фалшиви и преминаването на британския паунд към златен стандарт през 1717 г.

Научният принос на Исак Нютон в областта на математиката, механиката, оптиката и др. области е огромен. Всичко най-важно, свързано с името му ни е познато още от ученическия чин – неговите закони, схема на телескоп, открития в математиката, механиката, оптиката.

Една голяма част от научното наследство на Нютон става основа за създаването на физическата оптика и за по-нататъшното развитие на наблюдателната астрономия. Нютон е както изключителен експериментатор, така и металург, и химик. Той притежава уникална за онова време оптическа лаборатория. Работата му довежда до отриването на спектралното разлагане на бялата светлина и до първите изследвания на пречупването на монохроматични лъчи. Последното позволява на Нютон да обясни хроматичната аберация на лещовите обективи. В търсене на ахроматичен обектив, той изобретява рефлектора. С направения от него рефлекторен телескоп вижда спътниците на Юпитер и фазите на Венера.

В математиката Нютон разработва т. нар. метод на флуксиите, който по-късно ще доведе до оформянето на отделен дял в математиката – математическия анализ. В същата област работи и немския философ Готфрид Лайбниц. Двамата развиват независимо един от друг и по едно и също време теорията на математическия анализ. Спорът за авторството между двамата се води дълго време, предизвиква разделяне между английските и континенталните математици и води до забавяне на развитието на математиката във Великобритания. В крайна сметка означенията предложени от Лайбниц стават общоприети.

Формулираните три закона за движението от Исак Нютон остават без промени в следващите два века.

През 19 век учените Томас Йънг и Огюстен Френел отхвърлят теорията на Нютон, че светлината е съставена от частици (корпускули), които имат и вълнови свойства. Въпреки, че съвременната теория за фотоните се различава от теорията на Нютон за светлината, тя доказва гениалното му предположение.

През последното десетилетие на 17 век Нютон пише редица религиозни трактати с тълкуване на библейските текстове, както и продължава алхимичните си експерименти.

На 31 март 1727 г. Нютон умира. По-късно се установява, че в организма му има значителни количества живак, най-вероятно от алхимичните му занимания. Тялото му било погребано в Уестминстерското абатство - пантеон на великите хора на Англия. На гроба му е изписана епитафията: "Тук почива сър Исак Нютон, дворянин, който почти с божествен разум пръв доказа с факела на математиката движението на планетите, пътищата на кометите и приливите на океаните...".

Преглеждания: 3169

Още за Исак Нютон

» Исак Нютон /Wiki/
» Сайт, посветен на Исак Нютон
» Биография на Исак Нютон