Ислям

Ислямът е най-младата от световните религии. Голяма роля за неговото формиране оказват първобитните религиозни вярвания на арабските племена, а също и християнството и юдаизма. Появата на исляма датира от началото на VІІ в. и е свързана с личността на Мохамед ибн Абдаллах, живял в Мека и Медина от 570 до 632 г. Последователите на Мохамед, считан за земния “посланик” на единствения бог – Аллах – вярват, че той е последният от пророците на евреите и християните.

Ислямът се изповядва от 1/5 от жителите на Земята. Компактни маси мюсюлмани населяват Близкия и Средния изток, Северна Африка, Средна Азия, Индия, части от Кавказ, Балканския полуостров (включително и в България) и Югоизточна Азия (основно Индонезия).

Главното в мюсюлманството е учението за божественото предопределение - според свещената книга на мюсюлманите – Коранът – Аллах предопределя участта на всеки човек. Ислямът (значението на думата в превод от арабски език е “покорство”) призовава вярващите към търпение, разглежда имущественото неравенство като установен от бога и неподлежащ на изменение ред и обещава райско блаженство в задгробния живот. В исляма залягат и непримиримостта към представителите на други религии (т. нар. неверници, гяури), идеята за непълноценността и подчинената роля на жената, узаконяването на многоженството и т. н.

Още с появата си ислямът се разделя на 2 течения - сунизъм (към него принадлежат около 92% от мюсюлманите в света) и шиизъм (днес е разпространен в Иран, Ирак, Саудитска Арабия, Йемен, Бахрейн). Последователите на сунизма (сунити) признават Суна (мюсюлманското свещено предание) за допълнителен източник на вярата след Корана, а за законни наследници на Мохамед - първите трима халифи. Шиизмът пък възниква като политическо течение през II половина на VII в. в Ирак. Последователите му не признават сунитските халифи. Те смятат за законни ръководители на мюсюлманите имамите - потомци на Али и Фатима (дъщерята на Мохамед). За шиизма е характерен култът към мъчениците.

Преглеждания: 860