Калий

Съединенията на калия са познати на човека от дълбока древност. От пепелта на изгорели растения жреците, а по-късно и алхимиците извличали с гореща вода разтворимите вещества, а след изпаряване на получения разтвор оставало бяло кристално вещество – поташ.

С метала калий обаче учените се запознали едва преди около два века. През есента на 1807 година в Лондон на заседание на Кралското химическо дружество Хъмфри Дейви докладвал, че при електролиза на стопена калиева основа е получил твърде необикновен метал. Той е мек, реже се с нож, на цвят е сребърнобял и е по-лек от водата. Малко късче от този метал, пуснато в съд с вода, плува, но веднага взаимодейства с нея, като се получава водород, който се запалва от отделената топлина.

Калият е необикновен не само за това, че е един от най-активните химични елементи, а и заради това, че е незаменим за всяко жива същество – както за животните, така и за растенията. Количеството му в тялото на човека възлиза на около 175g. Съдържа се главно в кръвта и в клетъчната протоплазма. По-значителни количества има в черния дроб и в далака. Съотношението между калия и натрия в кръвта е от особено голямо значение за поддържане на осмотичното й равновесие. Важна е ролята му и при регулиране дейността на ферментите. Калият заедно с натрия се изхвърля чрез отделителната система, затова трябва постоянно да се внася в организма.

Източник на суровина за получаване на калий и калиеви съединения са находищата от калиеви соли – силвин, силвинит, карналит, каинит.

Калият влиза в състава и на барута. Сместа от селитра (калиев нитрат), дървен въглен и сяра се нарича черен барут. Кой е откривателят на черния барут не може точно да се каже.

Преглеждания: 912