Клавдий

Тиберий Клавдий Цезар Август Германик, който е роден като Тиберий Клавдий Друз и често е наричан Клавдий I, е римски император от Юлиево-Клавдиевата династия. Той управлява Римската империя в периода 24 януари 41 г. до 13 октомври 54г., когато е отровен.

Освен римски император, Клавдий е и принцепс на Сенат, Велик понтифик, трибун, Баща на отечеството от януари 42 г., петкратен консул (37, 42, 43, 47, 51 години), цензор (от 47г.).

Той е роден в Лугдунум (днес Лион) и е син на Нерон Друз, брат на Тиберий, и Антония, дъщеря на Марк Антоний и Октавия.

В ранните си години Клавдий бил пренебрегван и унижаван от останалите членове на фамилията, заради физическите си недостатъци. Светоний пише, че Клавдий куцал и заеквал, при възбуда му треперела главата и имал пяна на устата, а освен всичко друго страдал от и болки в стомаха. Учените не са единодушни, от какво е боледувал Клавдий, има няколко предположения, като спастична парализа, множествена склероза или възпаление на мозъчната кора. Тези недостатъци обаче не се отразяват на умственото му развитие, факт който околните не взимат под внимание. Едва Калигула забелязва това и нуждаейки се от лоялен сътрудник, открива големи възможности пред Клавдий, който през 37 г. става сенатор и консул. Клавдий се е занимавал с история и е автор на съчинения за Картаген и етруските, като вероятно е бил един от последните хора, владеел техния език.

След убийството на Калигула в Рим настъпва хаос. Докато германските телохранители на императора преследват убийците, някои членове на сената правят опити да вземат властта и да върнат републиката.

Преторианците обаче не ги подкрепят, тъй като нямат изгода от връщането на републиката. В императорския дворец един от войниците случайно намира Клавдий, който се крие зад една завеса. Във всеобщия хаос той лесно е можел да бъде отстранен, но тъй като преторианците отчаяно се нуждаели от законен наследник на трона, още същия ден Клавдий е откаран в казармата на преторианците и е обявен за император.

Първите мерки, които новият император предприема са да накаже Касий Херея и другите убийци на Калигула. Атентатът срещу Калигула кара Клавдий да предприеме мерки, които да го спасят от такава участ и да го направят по-популярен сред народа. Процесите, водени заради държавна измяна до този момент, са спрени, а актовете унищожени. Запасът от отрова, който Калигула е притежавал, е изхвърлен в морето. Конфискуваните земи са върнати на притежателите им, най-непопулярните закони са отменени, а мнозина осъдени на заточение са помилвани.

Независимо от всичко, опити за убийство не липсват и Клавдий реагира бързо и решително, когато има съмнения, че животът му е застрашен. По време на неговото управление, по тази причина са екзекутирани 35 сенатора и 300 конника, като голяма част от тях са жертви на интригите на жените и приближените му, които използват страховете и съмненията на императора, за да се отърват от враговете си.

Именно Клавдий, който никога през живота си не е бил войник, постига първото териториално разширение на римската държава след Октавиан, анексирайки Тракия, Ликия, Мавритания и Норикум. Най-значителното му постижение е завладяването на Британия, а началник на римските войски там е Авъл Плавт.

Един от проблемите на Клавдий е личният му живот. Първата му жена, Плавция Ургуланила, не само му изневерява, но също така е заподозряна в опит за убийството му. Втората му жена е Елия Петина — сестра по осиновяване на Елий Сеян, главният съветник на император Тиберий, с която Клавдий се развежда през 38 г., когато Елий Сеян е арестуван и екзекутиран за заговор за убийството на императора.

Когато е на 48 г., Клавдий се жени за 18-годишната Месалина. Тя си служи с клевети, за да премахне враговете си и по този начин много от видните сенатори са екзекутирани. Сред първите ѝ жертви е Юлия Ливила, сестра на Калигула. Разглезената Месалина е известна и с многобройните си афери и интриги, заради които е убита от преторианците.

Четвъртата жена на Клавдий, Агрипина, се оказва по-властолюбива и пресметлива отколкото Месалина. Главната ѝ цел е да види като престолонаследник сина си от първия си брак, Луций Домиций Ахенобарб и убеждава Клавдий да го осинови под фамилното име Нерон и да го обяви за престолонаследник. След като получава каквото иска, тя отравя императора, който умира на 13 октомври 54 г.

Преглеждания: 1500

Още за Клавдий

» Клавдий /Wiki/
» Клавдий /Britannica/
» Филмов проект на телевизия BBC за Клавдий