Кокс

Коксът е сиво, леко сребристо, поресто и много твърдо вещество, което над 96% се състои от въглерод. Получава се при нагряване на каменни въглища или на петролен асфалт при 950-1050ºС, без достъп на въздух. Процесът на получаване на кокс в резултат на преработването на природни горива се нарича коксуване.

Коксът се използва за приготвяне на електроди, за филтруване на течности и, което е най-важно, за редукция на желязото от железните руди и концентрати в доменния процес на топене на чугуна.

Коксуването възниква през XVIII век, когато унищожаването на горите за получаване на дървени въглища, които се използват при топенето на желязото, става застрашително и се налага замяната на тези въглища с друго гориво. През 1735 година в Англия е пусната първата доменна пещ с кокс.

Преглеждания: 744