Конрад Аденауер

Конрад Херман Йозеф Аденауер, една от най-известните фигури в новата немска история, е роден на 5 януари 1876 г. в Кьолн и завършва жизнения си път на 19 април 1967 г. в Рьондорф, Германия.

Той израства в католическо семейство като третото от общо пет деца. Завършва училище през 1894 г. и продължава образованието си във Фрайбург, Мюнхен и Бон като студент по право и икономика. Преди да започне да се занимава с политика Аденауер практикува право - първоначално като прокурор, а по-късно като съдия и адвокат.

Той започва политическата си кариера като кмет на град Кьолн през 1917 г. На този пост остава цели 16 години (до 1933 г.), като в периода 1920-1933 г. всяка година е преизбиран и за президент на Държавния съвет на Прусия. С идването на националсоциалистите на власт Аденауер е свален от кметския пост и подложен на репресии.

Истински разцвет политическата му кариера изживява след края на Втората световна война. През 1945 г. той отново е избран за кмет на Кьолн. Постепенно поема всички важни постове в Християн-демократическия съюз, а през 1948 г. е избран и за председател на Парламентарния съвет, чиято задача е да изработи нова конституция.

През 1949 г. Конрад Аденауер е избран за първи канцлер на новообразуваната държава Федерална Република Германия (ФРГ). Той остава несменяем на този пост през следващите 14 години до 1963 г. Междувременно от 1950 г. оглавява Християн-демократичния съюз, а за четири години от 1951 до 1955 г. заема и поста външен министър.

Конрад Аденауер развива активна външна политика. Основен принцип в нея е твърдата му непримиримост към политиката на тоталитарните комунистически режими. Смята, че разбирателството с тях е невъзможно, поради съществените противоречия с ценностите на западната демокрация. Тази му позиция го превръща в един от най-активните радетели за създаване на НАТО. Негова е заслугата и за подписването на т.нар. „Германски договори” със САЩ, Великобритания и Англия, които слагат край на окупационния режим, наложен на Германия след края на Втората световна война.

Значително постижение във водената от него външна политика е постигането на помирение с Франция през 1963 г. с подписването на Германо-френски договор. Този договор преодолява до голяма степен изолацията, в която Германия попада след края на Втората световна война. Самият Аденауер вижда заслугата на този договор за осъществяването в бъдеще на по-тясно европейско сътрудничество.

Основният принос на Аденауер за Германия е, че той трайно обвързва страната със Запада и е основен фактор за икономическото й възстановяване и модернизация в годините след Втората световна война.

Своите основни възгледи Конрад Аденауер обобщава в спомените си с думите: „Ние искаме свобода. Ние презираме комунизма. Ние искаме бъдещето на германския народ да бъде най-тясно свързано със западните демокрации”.

Критично е отношението към неговата политика на Вили Бранд - другата важна фигура в политическия живот на следвоенна Германия. Според него целта на Аденауер е била да се стабилизира положението на ФРГ и по този начин да се избегне евентуално сближение между страните победителки. Според Бранд, воден от тази цел „той отричаше шанса за обединение на Германия и използваше предимствата, които Западна Европа предлагаше на западногерманската държава.” По-нататък Бранд отчита като грешка факта, че Аденауер „цивилният до мозъка на костите правителствен ръководител” е спомогнал за ранното ремилитализиране на ФРГ през 1949 г. и по този начин също е възпрепятствал обединението на Германия.

Преглеждания: 2118

Още за Конрад Аденауер

» Конрад Аденауер /Wiki/
» Политикът Аденауер (en)
» Политическата кариера на Конрад Аденауер