Кълбовидни мълнии

Освен линейни, съществуват и така наречените кълбовидни мълнии. За първи път са били описани от френският физик Араго през 1838 г. Те се наблюдават при силни гръмотевични бури, обикновено след множество линейни мълнии и падането на валежи - тоест, имат вторичен характер. Кълбовидните мълнии съществуват от няколко секунди до минута, движат се бавно и дори могат да спрат за няколко минути. Диаметърът им е от 3 до 20 см и светят като слаби електрически крушки. В някои случаи кълбото може да се върти и хвърля искри. Кълбовидните мълнии са пластични и могат да влизат през малки отвори и цепнатини. Най-често се движат хоризонтално и хаотично на около метър над земята. Краят им е или безследно изчезване, или взрив. Температурата във вътрешността им се оценява от 800 до 1300° К (0°С = - 273,15°К). За произхода им има няколко теории, но според най-утвърдената кълбовидните мълнии са плазмени образувания, тоест йонизиран газ, представляващ смес от йони на газовете, влизащи в състава на въздуха, и водни молекули. Те се групират в сложни комплекси, наречени клъстъри. В зависимост от условията за отвеждане на топлината кълбовидната мълния или се загрява, при което се получава взрив, или постепенно изстива, разпада се и безшумно изчезва.

Освен линейни и кълбовидни мълнии има и плоски, разклонени и “пунктирани” (“броенични”) мълнии. При последната по канала се редуват множество разширения, които изглеждат като ярко светещи възли.

Изучаването на мълниите преследва не само чисто научна цел, а и намиране на средства за защита от пораженията, които те нанасят.

Преглеждания: 860