Луи Пастьор

Луи Пастьор е роден на 27 декември 1822 г. в Дол, провинция Юра, Франция, но израства в близкия град Арбоа. Къщата и лабораторията, които притежава по-късно там, днес са превърнати в музей. Той завършва литературни и математически науки преди да кандидатства в Екол нормал, елитен колеж в Париж. Там той получава магистърска степен през 1845 г. и докторска степен през 1847 г. Пастьор е за кратко време професор по физика в Лицея в Дижон, след което през 1948 г. става професор по химия в Университета в Страсбург. Там той среща през 1849 г. Мари Лоран, дъщеря на университетския ректор. Те сключват брак на 29 май 1849 г. и заедно имат пет деца, само две от които оживяват до зряла възраст. Две от децата му умират от салмонела, едно – от мозъчен тумор. Тази лична трагедия провокира Пастьор да се опита да намери лек за болести като салмонелата.

Изучавайки винената киселина (tartaric acid) и позовавайки се на наблюдаваната по-рано от Айлхард Мичерлих изомерия на това съединение, Луи Пастьор публикува през 1848 г. своето откритие, направено при кристалографско изследване на соли на синтетични киселини. Той забелязва, че солите на синтетичните киселини са два вида, отнасящи се помежду си като лява и дясна ръка. След като ги разделя, той установява, че разтворите на двата вида киселина завъртат поляризационната равнина на светлината в еднаква степен, но в противоположни посоки. С тези си изследвания Луи Пастьор поставя началото на стереохимията на органичните химичните съединения.

През 1854 г. Пастьор става декан на новосъздадения Научен колеж в Лил, където започва своите изследвания на ферментацията по поръчка на местни индустриалци. През 1856 г. е назначен за директор на научните изследвания в Екол нормал.

В издадения през 1857 г. доклад върху ферментационните процеси, а по-късно през 1863 г. и доклад за ролята на микроорганизмите за образуването на вино, Луи Пастьор разкрива ролята на дрождите при ферментацията и доказва, че превръщането на захар в алкохол не е спонтанно явление, а сложен процес, тясно свързан с метаболизма на живи организми при условия на ниско съдържание на кислород (анаеробиоза). Освен това доказва, че наличието на друг вид микроорганизми може да доведе до нежелани резултати в процеса на ферментация. Той установява биологичния характер на ферментацията и демонстрира невалидността на теорията за произволното самозараждане на микроорганизмите.

През 1862 г. Пастьор става член на Френската академия на науките. През същата година, заедно с Клод Бернар, той разработва технология за унищожаване на микроорганизмите в течности чрез повишаване на тяхната температура. По-късно този процес е наречен в негова чест пастьоризация. И днес тази технологията се прилага масово при различни продукти, като мляко, плодови сокове, пчелен мед и други.

Луи Пастьор е убеден привърженик на теорията, според която някои болести се предизвикват от микроорганизми, които са в състояние да навредят на човека и на други живи същества. Той твърди, че ограничаването на достъпа на болестотворните микроорганизми до човека би намалило риска от инфекции, с което подтиква Джоузеф Листър да въведе антисептичните методи в хирургията. През 1865 г. правителството възлага на Пастьор изследвания на епидемично заболяване при копринените буби и той успява да установи микроорганизма, причиняващ болестта.

С подкрепата на император Наполеон ІІІ той създава нова лаборатория по физиологична химия в Екол нормал. Пастьор напуска през 1867 г. административния си пост в същото училище и оглавява новосъздадената лаборатория. Година по-късно той е частично парализиран след претърпян удар и напуска училището, като продължава изследванията си в своята частна лаборатория. През 1873 г. става член на Френската медицинска академия, а през 1874 г. парламентът му отпуска пожизнена рента.

През 70-те години Пастьор прави изследвания на холерата при кокошките, като при експериментите случайно открива, че птиците придобиват имунитет към нея, когато са заразени с отслабен щам на причинителя на болестта. Неговият асистент Шарл Шамберлан е инструктиран да зарази птици с болестотворни култури, след като Пастьор отива на почивка. Шамберлан забравя да го направи, вместо което сам отива на почивка. След прибирането си Пастьор забелязва, че птиците заразени, с престоялата един месец култура, преболедуват болестта без фатални последици. След направените изследвания става ясно, че този метод може да прилага и за предпазване от други инфекциозни болести. Той обявява публично, че е произвел ваксина срещу антракс, използвайки окисление. Неговите лабораторни тетрадки, сега изложение в Националната библиотека на Париж показват, че всъщност Пастьор използва метода на конкурента си Жан-Жозеф-Анри Тузен, тулуски ветиринарен хирург, който използва като окисляващ агент калиев дихромат. Чрез окислителния метод Пастьор в крайна сметка успява да получи ваксина, но чак след като вече му е издаден патент за производството на ваксина срещу антракс. През 1881 г. Пастьор провежда първата успешна ваксинация - на овце срещу болестта синя пъпка.

Пастьор е избран за член на Френската академия през 1882 г.

Той започва изследвания върху фатално протичащата при хората болест бяс, като успява да открие причиняващия я вирус и да създаде ваксина срещу него. През 1885 г. Пастьор успява да спаси с нея живота на ухапано от бясно куче дете. Това е първата ваксината, приложена върху човек. Откритието получава международна известност и през 1888 г. в Париж е открит Института „Пастьор“, чиято първоначална цел е борбата срещу бяса. Въпреки влошеното си здраве, Пастьор оглавява института до своята смърт.

Той умира на 28 септември 1895 г. в Марн ла Кокет край Париж от усложнения след поредица от удари, първият от които получава още през 1868 г. Първоначално е погребан в катедралата „Нотър Дам “ в Париж, но по-късно останките му са преместени в специална крипта в Института „Пастьор“.

Пастьор печели медал “Leeuwenhoek”, най-високо отличие в областта на микробиологията в Германия през 1895 г. Той е носител на кръста на почетния легион – един от 75 наградени в цяла Франция.

На много места по цял свят има организации, които носят неговото име. Например в САЩ: Медицинския колеж към Университета в Станфорд, Пало Алто и Ървин, Калифорния, Бостън, Масачузетс и Полк, Флорида, Здравния център към Тексаския университет в Сан Антонио, Жонкиер, Квебек, Сан Салвадор и Буенос Айрес, Аржентина, Норфолк, Великобритания и много други.

Пастьор е поставен под номер 12 в изданието от 1978 г. на книгата на Михаел Харт “Стоте най-влиятелни хора в историята”. В преработеното издание от 1992 г., той заема 11 позиция, измествайки Карл Маркс.

Луи Жан Пастьор е един от основоположниците на микробиологията, наред с Фердинанд Кон и Роберт Кох. Най-известните му научни постижения са в областта на: стереохимията, имунология, създаването на метода на ваксинацията, както и откриването на процеса на пастьоризация.

Преглеждания: 1606

Още за Луи Пастьор

» Луи Пастьор /Wiki/
» Институт "Пастьор"
» Биография на Луи Пастьор (en)