Магнезий

Магнезиевите съединения са известни на човека и се използват още от древността. Лечителите от тази епоха са използвали един бял прах, който наричали "магнезия уста" – печена магнезия. Това е магнезиев оксид, който се получава при изпичането на магнезит. Магнезитът се добивал от околностите на гърцкия град Магнезия. Оттук произлиза наименованието на получавания магнезиев оксид, а по-късно – и на елемента. Алхимиците са познавали и някои соли на магнезия, защото магнезиевият оксид има основни свойства и взаимодейства лесно с киселини, като образува съответни соли. Той се разтваря дори в слаба оцетна киселина – получава се магнезиев ацетат.

В края на XVII век през 1695 година английският лекар Грю изследвал горчивата вода от извора в град Епсом. След като я изпарил, за да се концентрират съдържащите се в нея соли, той я оставил да изкристализира. Получили се едри прозрачни кристали с горчив вкус. Скоро тази сол се появила в аптеките под наименованието английска сол. Това е магнезиевият сулфат – слабително средство, което и днес може да се купи от аптеките под същото наименование.

С разширяване на химичните познания учените постепенно се убедили, че английската сол и печената магнезия съдържат елемент, който все още не е получен в свободно състояние. Причината за това била голямата активност на магнезия.

Преглеждания: 821