Мао Дзедун

Наричаният „велик кормчия” на Китайската Народна Република Мао Дзедун е роден на 26 декември 1893 г. и умира на 9 септември 1976 г. Той е една от най-влиятелните личности на ХХ в. според класацията на сп. „Тайм”.

Мао Дзедун е най-голямото дете в относително заможно селско семейство от провинция Хунан, област Янтан. Сравнително добрите финансови възможности на баща му му позволяват да получи добро образование първо в местното училище, а по-късно – в Чангша.

По време на революцията от 1911 г. Мао за кратко напуска училище, за да се включи в армията на страната на революционерите. След успешното сваляне на династията Цин, той се завръща в училище. През 1919 г. заминава за Пекин заедно с проф. Янг Чангджи по време на Четвъртото майско движение. Тук той се записва като задочник в Пекинския университет.

От 1923 г. Мао Дзедун е избран за един от петте комисари на Централния комитет (ЦК) на Китайската Комунистическа Партия (ККП) и още същата година заминава за провинция Хунан, за да ръководи местните партийни структури. От 1924 г. е назначен за заместник-изпълнител на ЦК на ККП.

През 1927 г. Мао ръководи известното Пролетно-жетварско въстание в провинция Хунан.

От 1954 до 1959 г. Мао Дзедун е ръководител на създадената през 1949 г. Китайска Народна Република. Комунистическата доктрина и съветският опит стават изходна позиция за развитието на Китай през следващите години. За изненада на всички комунистически лидери през 1956 г. в Китай се издига лозунгът: „Да разцъфтят 100 цветя, да се съревновават 100 школи”. Това предизвиква недоумение в целия социалистически лагер. От Китай побързали да ги успокоят, че по този начин се цели да се покажат всички противници на комунистическата доктрина. Истината е, че през този период в Китай цъфти само една школа – на Маркс-Ленин-Сталин и най-вече тази на Мао.

По това време Мао решава, че темповете на стопанско развитие на страната могат значително да се ускорят чрез правилна идеологическа обработка на народа. На поредния конгрес на ККП от 1958 г. е провъзгласена нова програма за икономическо развитие, позната като политика на „трите червени знамена”, „генералната линия”, „големия скок” и „народните комуни”. Тази политика предвижда Китай само за няколко години да увеличи промишленото си производство 2,5 пъти. Тя цели чрез мобилизацията на огромно количество човешки ресурси да изведе Китай от етапа на „развития социализъм” и да го въведе в този на „реалния комунизъм”. Предвижда се за 15 г. да се догони Великобритания и затова е издигнат лозунгът „Да разчитаме само на собствените си сили”. Тази политика претърпява пълен крах, както в областта на промишлеността, така и в тази на селското стопанство.

Мао Дзедун е известен и с провеждането на т.нар. „Културна революция”. Той е обявен от своите ласкатели за най-голям теоретик на марксизма-ленинизма, за откривател на нов път на комунизма. По този път Китай щяла да надмине не само СССР, но и останалите социалистически страни в Европа. Постепенно Китай навлиза в етапа на културна революция. През 1966 г. Дзедун въвлича страната в пагубен за нейната наука и култура път. По това време Мао започва да се величае и като „най-червеното червено слънце”, което китайците носят в сърцата си.

Всеки ден от живота на китайците е трябвало да започва с „танц на верността” – с поставяне на ръка последователно върху главата и сърцето, за да се покаже, че ум и сърце са препълнени с „безпределна любов към председателя Мао”.

Културната революция на Мао всъщност е невиждан в историята по своите мащаби антикултурен поход. Затворени и разграбени са музеи и галерии. На театралните и оперните сцени се представят единствено представления, възхваляващи Мао и ККП. Унищожени са уникални експонати и шедьоври на древното и средновековно китайско изкуство, защото те били предназначени да обслужват императорския двор и експлоаторските класи. Световноизвестни учени са развеждани по улици и площади с окачени табелки с надписи „Аз говоря чужд език”, „Аз съм проводник на буржоазно влияние”, „Аз съм жалко куче” и др. Затварят се училища и университети.

Тази културна революция е съпроводена и с изграждане на култа към личността на Мао. Хунвейбини (червените гвардейци) и обикновени граждани декламират „Червената книжка” с цитати от Мао, издавана и преиздавана в десетки милиони екземпляри. Тя се превръща в настолна книга за всички китайци и се връчва при всички по-тържествени случаи.

По време на тази „културна революция” много китайци са изселени, мнозина намират смъртта си, в това число и много деца.

Част от култа към личността на Мао са и хвалебствията относно физическите му качества. Разказват се легенди как той преплувал Ян Цзъ, на него му се пожелават 10 хиляди години живот и др.

Най-страшното, изречено от Мао е това, че ядрената война можела да се окаже не чак толкова страшна, тъй като дори и половината от човечеството да загине, останалата половина щяла да оцелее, а империализмът щял да бъде заличен от лицето на земята.

Преглеждания: 2828

Още за Мао Дзедун

» Мао Дзедун /Wiki/
» Сайт за Мао Дзедун (en)
» Статия за Мао Дзедун на cnn.com